vs. archives

Отново ми блесна в обкова от сън
кристалната чаша вдън мрака със звън.

През битки дървесни и вълчи сражения,
Където насекоми пият сока от растения,
Цветя където стенат, буйствайки стъбла израстват,
Природата където хищна твари ръководи,
Промъкнах се до тебе и замрях пред входа,
Разгръщайки с ръце изсъхналите храсти.

С венец от лилии, в украса от острици,
Със суха огърлица от растения свирици
Лежеше парче целомъдрена влага,
Убежище на риби, пристанище на патици.
Но странно е, тъй тихо и важно наоколо!
Отде в пущинака такова величие?
Защо не беснеят пълчищата птичи,
Но спят, от сладостен сън умълчани?
И дъждосвирец само на съдбата негодува,
Безсмислено надувайки пищялка из папура.

И езерото в тихо вечерно наитие
Лежи в дълбокото, недвижно и сияйно,
И боровете като свещи, възправени във висините,
Събират редовете си в безкрайното.
Бездънната чаша прозрачна вода
Сияеше, мислейки мисъл отделна.
Тъй на болник окото с мъка безпределна
При първия проблясък на вечерна звезда,
Без съчувствие вече към болното тяло,
Гори, устремено към небесното цяло.
Тълпи животни, диви зверове накуп
Рогатите лица промушват между пинии,
Към извора на истина, към своя купел
Склоняват се със животворната вода да се напият.

1938

Отново ми блесна в обкова от сън
кристалната чаша вдън мрака със звън.

През битки дървесни и вълчи сражения,
Насекоми дето пият сока от растения,
Цветя където стенат, буйствайки стъбла израстват,
Природата където хищна твари ръководи,
Промъкнах се до тебе и замрях пред входа,
Разгръщайки с ръце изсъхналите храсти.

С венец от лилии, в украса от острици,
Със суха огърлица от растения свирки
Лежеше парче целомъдрена влага,
Убежище на риби, пристанище на патици.
Но странно е, тъй тихо и важно наоколо!
Отде в пущинака такова величие?
Защо не беснеят пълчищата птичи,
Но спят, от сладостен сън умълчани?
И дъждосвирец само на съдбата негодува,
Безсмислено надувайки пищялка из папура.

И езерото в тихо вечерно наитие
Лежи в дълбокото, недвижно и сияйно,
И боровете като свещи, възправени във висините,
Събират редовете си в безкрайното.
Бездънната чаша прозрачна вода
Сияеше, мислейки мисъл отделна.
Тъй на болник окото с мъка безпределна
При първия проблясък на вечерна звезда,
Без съчувствие вече към болното тяло,
Гори, устремено към небесното цяло.
Тълпи животни, диви зверове накуп
Рогатите лица промушват между пиниите,
Склоняват се със животворната вода да се напият
Към извора на истина, към своя купел.

1938

Отново проблесна в обкова от сън
кристалната чаша вдън мрака със звън.

През битки дървесни и вълчи сражения,
Където насекоми пият сока от растенията,
Цветя където стенат и буйствайки стъбла израстват,
Природата където хищна твари ръководи,
Промъкнах се до тебе и замрях пред входа,
Разгръщайки с ръце изсъхналите храсти.

С венец от лилии, в украса от острици,
Със сух гердан от растителни свирки
Лежеше парче целомъдрена влага,
Убежище на риби, пристанище на патици.
Но странно е, тъй тихо и важно наоколо!
Отде в гъсталака такова величие?
Защо не беснеят пълчищата птичи,
Но спят, от сладостен сън умълчани?
И дъждосвирец само на съдбата негодува,
Безсмислено надувайки пищялка из папура.

И езерото в тихо вечерно наитие
Лежи в дълбокото, недвижно и сияйно,
И боровете като свещи, възправени във висините,
Събират редовете си в безкрайното.
Бездънната чаша прозрачна вода
Сияеше, мислейки мисъл отделна.
Тъй на болник окото с мъка безпределна
При първия проблясък на вечерна звезда,
Без съчувствие вече към болното тяло,
Гори, устремено окото към небесното цяло.
Тълпи животни и диви зверове накуп
Рогатите лица промушват през елхите,
Склоняват се със животворната вода да се напият
Към извора на истина, към своя купел.

1938

Когато отминава ден и освещението
природата не ще сама да избере,
на есенни гори просторни помещения
издигат се във въздуха, тъй чисти домове.
В тях ястреби живеят, враните нощуват,
и облаците призрачно отгоре чергаруват.

Листата есенни, съсухреното вещество
Постла земята. Недалеч видение:
на четри крака и голямо същество
върви, мучейки, към мъгливото селение.
Бик, бик! Нима не си ти вече цар?
На клена листът ни напомня кехлибар.

Дух на есента, перото да владея дай ми сила!
На въздуха в строежа – присъствието на елмаз.
Бикът зад ъгъл свърна, скри се
и слънчевата маса
като кълбо мъгла над нас виси
и крайчецът, трептейки, й кърви.

Въртейки под клепача кръглата зеница
Долу в низкото лети голяма птица.
В движенията й се чувства отдалеч човек.
Най-малкото се той таи
в зародиш насред широките криле.
Между листата бръмбарът от къщичката ще се подаде.

Архитектурата на есента. Разположението в нея
на въздушното пространство, реката и горичка,
разположението на животни и човеци,
когато полетят във въздуха и пръстени, и гривнички,
къдрички от листа и особената светлина –
това ще изберем сред всички други знаци.

Бръмбар къщичката си между листата приотвори,
подал рогца, навън поглежда,
бръмбарът събрал е коренчета
и в купчинка ги подрежда,
и затръбява после в малкото си рогче,
и скрива се отново сред листата като богче.

Но ето иде вятър. Всичко, дето бе дотук тъй чисто,
И пространствено, и светещо, и сухо –
то става рязко, неприятно и небистро,
неразличимо. Вятърът подгонва димен дух,
върти из въздуха, поваля купища листа,
като с барут взривява вцепенената земя.

И цялата природа леденее.
На клена листът сякаш е от мед
звънти, ударил се във малко клонче.
И трябва да го разберем: това е малък знак –
природата издава звънък тон,
за да премине в друг сезон.

1932

И цялата природа леденее.
Листът на клена сякаш е от мед
звънти, ударил се във малко клонче.
И трябва да го разберем: това е малък знак –
природата издава звънък тон,
за да премине в друг сезон.

1932

Но ето иде вятър. Всичко било дотук тъй чисто,
пространствено, и светещо, и сухо –
то става рязко, неприятно и мъгливо,
неразличимо. Вятярът подгонва дим,
върти из въздуха, поваля купища листа,
с барут взривява вцепенената земя.

Бръмбар къщичката си между листата приотвори,
подал рогца, навън поглежда,
бръмбарът събрал е коренчета
и в купчинка ги подрежда,
и затръбява после в малкото си рогче,
и скрива се отново сред лисата като богче.

Архитектурата на есента. Разположението в нея
на въздушното пространство, реката и горичка,
разположението на животни и човеци,
когато полетят във въздуха и пръстени, и гривнички,
къдрички от листа и особената светлина –
това ще изберем сред всички други знаци.

Въртейки под клепача кръглото око
Във низкото лети голяма птица.
В движенията й се чувства отдалеч човек.
Поне се той таи
в зародиш между широките криле.
Между листата бръмбар в къщичката ще се прибере.

Дух на есента, перото да владея дай ми сила!
На въздуха в строежа – присъствието на елмаз.
Бикът зад ъгъла скри се
и слънчевата маса
като кълбо мъгла над нас виси
и крайчецът, трептейки, й кърви.