vs. archives

Отново проблесна в обкова от сън
кристалната чаша вдън мрака със звън.

През битки дървесни и вълчи сражения,
Където насекоми пият сока от растенията,
Цветя където стенат и буйствайки стъбла израстват,
Природата където хищна твари ръководи,
Промъкнах се до тебе и замрях пред входа,
Разгръщайки с ръце изсъхналите храсти.

С венец от лилии, в украса от острици,
Със сух гердан от растителни свирки
Лежеше парче целомъдрена влага,
Убежище на риби, пристанище на патици.
Но странно е, тъй тихо и важно наоколо!
Отде в гъсталака такова величие?
Защо не беснеят пълчищата птичи,
Но спят, от сладостен сън умълчани?
И дъждосвирец само на съдбата негодува,
Безсмислено надувайки пищялка из папура.

И езерото в тихо вечерно наитие
Лежи в дълбокото, недвижно и сияйно,
И боровете като свещи, възправени във висините,
Събират редовете си в безкрайното.
Бездънната чаша прозрачна вода
Сияеше, мислейки мисъл отделна.
Тъй на болник окото с мъка безпределна
При първия проблясък на вечерна звезда,
Без съчувствие вече към болното тяло,
Гори, устремено окото към небесното цяло.
Тълпи животни и диви зверове накуп
Рогатите лица промушват през елхите,
Склоняват се със животворната вода да се напият
Към извора на истина, към своя купел.

1938