Във ФБ коментар на г-жа Петя Хайнрих от 7.01.2017, 18:12 към пост на Лъчезар Лозанов се твърди, че Нова социална поезия е „съмнително движение“.
Помолих г-жа Хайнрих да конкретизира какво разбира под това определение.
До този момент няма отговор на г-жа Хайнрих на въпроса ми, отправен публично към нея.
Докато не получа отговор на въпроса си, твърдя, че г-жа Петя Хайнрих злослови и клевети.
Тезите на Манифест на лошия вкус са спорни. Ако бяха безспорни, щеше да е ясно и отчетливо класицизъм и картезианство.
Манифест на лошия вкус предизвика лошия вкус на мнозина носители на добрия вкус.
4) Манифест на лошия вкус твърди преди всичко друго, че бг литературно поле има нужда не от таланта на Големи поети, а от колективно етическо усилие;
2) Манифест на лошия вкус е авангардно-анархистично конципиран, а авангардът е колективно начинание – за разлика от проектите на Големите поети (добрият вкус в бг е излъчил като такъв Георги Господинов).
след първия Манифест на Нова социална поезия опорната точка на статуквото беше „език на омразата“
при подготовката на Брой 1 на сп. „Нова социална поезия“ беше подхваната нова опорна точка: „добрия вкус“
опорната точка на добрия вкус е дълбоко вкоренена в патогенезата на елитите на Мирния преход с тяхната икономическа неавтономност и отговарящата й етическа безгръбначност
Манифест на лошия вкус – Втори Манифест на Нова социална поезия – е нашият отговор на поредния опит за продължаване на Мирния преход с други – всъщност все същите колаборационистки – средства
Благодарим на всички, подкрепили Манифест на лошия вкус на Официалната Фейсбук страница на групата „Нова социална поезия“!
Очаквайте Брой 2 и неговата премиера като Шамар на добрия вкус!
Продължаваме напред.
деликатно мълчалите миналото лято започнаха да се надпреварват да проявяват добър вкус
когато трябваше да се защитят хора от глутницата, мълчахте
някой вече да е забравил мълчанието на добрия вкус миналото лято?
„Към добрия вкус“ е Вторият Манифест на Нова социална поезия.
Още при първите стъпки на сп. „Нова социална поезия“ бяхме настоятелно предупредени, че проявяваме лош вкус.
Отговорихме с Брой 1.
Тези дни по непотвърдена информация предстои окончателното институционализиране на добрия вкус.
„Манифест на лошия вкус“ декларира институционализирането на лошия вкус под формата на Нова социална поезия.
Окончателното оформяне на институционализирането на лошия вкус като запазена марка на Нова социална поезия предстои в Брой 2.
До пълното поражение, което заслужава всяка публична проява на лош вкус в ситуация на посткомунистическа реставрация
Лишени от добър вкус по градове, села и паланки, съединявайте се!
Защото вие ще наследите земята.
Продължаваме напред.
1
Добрият вкус е продукт на абсолютизма.
2
Произходът му предполага наличието и налагането на абсолютни форми на власт, целящи обезправяването на залязващата аристокрация и кооптирането на една зараждаща се, но немощна и склонна на компромиси буржоазия.
3
За старите елити добрият вкус е компенсация за загубата на реална политическа власт, за новите – форма на интериоризиран корупционен натиск за отказ от продуктивната им идентичност в полза на едно в основата си бюрократично-рентиерско съществуване.
4
Добрият вкус е неотделим от подкопаването на основната и в крайна сметка единствена способна да противостои докрай на абсолютната светска власт инстанция в лицето на вярващия.
5
Единствената форма на абсолютизъм, която България познава в модерната си история, е реално съществувалият социализъм.
6
Всяко говорене за добър вкус в посттоталитарната епоха неминуемо призовава призрака на единствения наличен тук модерен модел на абсолютна власт – реално съществувалия социализъм.
7
Слабостта на новите елити, които в повечето случаи са потомствено свързани със старите, е пряка функция от пряката им икономическа зависимост от външни имперски сили.
8
Реалнополитическото разграничаване между доброкачествени и злокачествени имперски сили е чиста форма на етическо алиби, туширащо икономическа неавтономност, която води до реална интелектуална безгръбначност.
9
Както лявата, така и дясната интелигенция е фондационно безгръбначна.
10
Реализирането на проекти за добър вкус с пряко финансиране от страна на имперски хегемонни сили е израз в реално време на пряката зависимост между добрия вкус и абсолютните форми на власт.
11
В решаващи моменти на взимане на решение добрият вкус се изразява в тактично запазване на ценностен неутралитет и мълчание.
12
Добрият вкус може да бъде успешно наложен единствено чрез пречупване на религиозния гръбнак на етическия субект.
13
Единствената последователна докрай форма на противостоене на генеалогическата обвързаност между добрия вкус и абсолютната власт е религиозният анархизъм.
04.01.2017
Добавка 1: „Добрият вкус е въпрос на власт, а не на авторитет. Имащият власт взима решение що е добър вкус.“ (Владимир Сабоурин, ФБ пост от 4.01.2017, 09:36)
Добавка 2: „Взимането на последни решения в сферата на естетическото е противоречие в понятието. Това може да стане само като етико-религиозен акт.“ (Владимир Сабоурин, ФБ пост от 4.01.2017, 09:47)
Добавка 3: „Добрият вкус е легитимиране на конвенциите на несправедливостта.“ (Иван Карадочев, ФБ пост от 4.01.2017, 10:17)
Българският постмодернизъм приключи миналото лято с анонимното писмо до Ани Илков.
Благодаря на всички участници в четенето „Брой 1. Нова социална поезия“!
На водещия Николай Владимиров, който откри и събра толкова свежи гласове все едно ги вадеше от шапка (детска работническа каска)
На духа от бутилката на Нова социална поезия Васил Прасков, който ни накара да повярваме, че ще стане
На дебютантите, които свързаха дебюта си с дебюта на списание „Нова социална поезия“
На всички, които още не мога да тагна, но поезията им ме тагна вчера
На Иван Димитров и домакините от MAZE, където ще се видим пак на 13-ти!
Продължаваме напред.
