vs. archives

постът на васил прасков от снощи, обявяващ оттеглянето му от нсп, беше напълно излишен

но от самото начало на създаването на нсп прасков и аз правим излишни неща

защото не сме корпорация, а радикали на сърцето и мисълта

снощният му пост показва също напълно оголено, че не става дума за кабинетни маневри

продължавам да твърдя, че николай владимиров поднесе на тепсия нсп на егоист

няма да толерирам подобни жестове, подриващи стойността на запазената марка нсп

нека да съм пределно ясен: запазената марка нсп е интелектуален авторски продукт на сабоурин, прасков и мерджанов

всеки друг, ползващ марката, трябва да го прави с уважение и внимание към духа на манифеста, основаващ движението нова социална поезия

при всяка користна злоупотреба с марката за персонална промоция, уронваща престижа и стойността й, ще реагирам радикално и неумолимо, както направих вчера, 27.05.2017

приемам предложението на васил прасков за разделянето на Нова социална поезия на манифестно ядро и свободна сцена

ВЛАДИМИР САБОУРИН, съавтор на интелектуалния продукт Нова социална поезия

На 27.05.2017 в сп. „Егоист” излезе материал за Нова социална поезия под заглавието „Всичко за явлението Нова социална поезия” с автор Деси Николова.

Материалът бе споделен във ФБ от Николай Владимиров, редактор на сп. „Нова социална поезия”.

По-късно това споделяне изчезна от стената ми, така че мога да цитирам само по памет казаното от Владимиров. То беше в духа на огромни благодарности към автора на материала и оставяше усещането, че публикацията в сп. „Егоист” е решаващ пробив за Нова социална поезия.

Позволих си да възразя на това фриволно говорене за Нова социална поезия, която възникна тъкмо като алтернатива на лайфстайла, въплътен по знаков начин от 90-те години насетне в сп. „Егоист”, първото лайфстайл списание в България.

Г-н Владимиров възрази, че трябва да сме благодарни за публикацията в сп. „Егоист”, да сме благодарни при това очевидно не в лично качество, а като литературно движение.

Аз, Владимир Сабоурин, съавтор на Манифеста на нова социална поезия и съосновател на движението Нова социална поезия, не съм благодарен на сп. „Егоист” за публикацията, посветена на Нова социална поезия.

Смятам, че изказването на благодарност тъкмо на сп. „Егоист” е грубо недоразумение, ако изхождаме от основанията на литературното движение Нова социална поезия, изложени в Манифеста му.

Опасявам се, че това грубо недоразумение не е неволна грешка на езика и мисълта. Приемам го като опипване на почвата колко далеч може да се стигне и целенасочено пресичане на граница от страна на редактор на сп. „Нова социална поезия”, отвеждащо в посока, която съм отхвърлил както в лично качество, така и като съавтор на Манифеста и съосновател на движението.

Поради тази причина не взех участие в премиерата на Брой 6 на списанието на 27.05.2017 и ще се въздържам от участие в събития на Нова социална поезия, чийто формат се задава от г-н Николай Владимиров.

Инициирах създаването на Нова социална поезия, късайки дългогодишни човешки връзки. Необратимо е убеждението ми, че в българското литературно поле с тях е постлан пътят към преддверието на ада на нерешителните, постилащи червения килим пред всеки следващ победител.

Аз съм с победените.

Един от добрите анализатори на Корпорацията предупреди, че иде зима.

Твърде възможно е тази година зимата да започне утре, в края на март.

Не се изисква кой знае каква дълбока интиуиция за предусещането й, а ботевската реминисценция е просто смешна, попаднала в неолибералния контекст на прогнозата.

Над четвърт век българската десница паразитираше върху завръщането на бкп зимата, която никога не си е отивала.

Моментът за запролетяване веднъж завинаги беше Лукановата зима.

Той бе пропуснат.

Успоредно със и след пропускането – балкански претоплян тюрлюгювеч фондационен неолиберализъм с много десни маймунки на клона.

Днес клонът окончателно ще се счупи, много сте и нямате друга оферта освен фондационния си неолиберализъм, който обслужва само вашето живеене на имагинерна средна класа.

Този път номерът ви на дясно сплашване с бкп апокалипсиса, ако не гласуваме за една от многото маймунки на клона пред счупване, няма да мине.

Клонът неумолимо пращи. Чакаме Лукановата зима 2, след която да няма друга опция освен измитането както на лявата олигархия, така и на вас – маймунки на маймунките на чистата съвест на правилните пари.

Скъпа Марианна,

от коментара ти към Отвореното ми писмо до Редакцията на СПО научавам, че имаш твърди идеи за Революцията, които излагаш във връзка с участието на официалния рецензент на Корпорацията Катедра ЛВ в брой 1 на СПО.

Първо научавам, че Троцки се римува с Мроцки, забавно е, имайки предвид, че фамилията е на надзирател от един от затворите, където е лежал Лев Давидович преди Революцията. Ти измисляш още един надзирател – Мроцки.

После научавам от теб, че Революцията е „недоволството на омерзените класи“. Интересна дефиниция, която ме връща към омерзението на управляващите класи на бг литературата през миналото лято, когато заедно не бяхме омерзени, а обект на омерзение от страна на управляващите омерзени класи.

По-нанатък научавам, че при наличието на Революция „нищо ново, нищо независимо не може да се допусне“. Предполагам, че „новото“, „независимото“ в случая е Яница Радева, която СПО допусна да публикува в брой 1. Нека пак напомня, че Я. Радева е официален рецензент на Корпорацията. Дали тя е нова и независима е под въпрос. Оспорвам го.

В заключение разбирам, че ти идентифицираш Революцията с Нова социална поезия и дори с мен лично. Благодаря. Да, Марианна.

Завършваш с „Продължаваме напред“. Да. Още по-настойчиво след знаковата поява на официалния рецензент на Корпорацията в брой 1 на „Свободно поетическо общество“.

Продължаваме напред.

за пъви път няма да гласувам за Правилния Десен Кандидат

първо се разчиташе на несъществуването на чистото радикално зло в аграрен контекст (онтологично-аграрно допускане)

после се премина към упование в разцепването на несъществуващото зло надве (аграрно-макиавелистично допускане)

ние сме краят

„Продължаваме напред” включва на първо и екзистенциално най-важно място признаването и приемането на окончателното и необратимо поражение на всеки автор в литературно поле на 10-те, който не разчита на корпоративен ресурс.

Признаването и приемането на поражението се мисли същевременно като единствено възможния ресурс на свободата. Само ако признаем окончателното си поражение можем да действаме свободно в настоящото литературно поле, изцяло подвластно на срастването на държава и литература под формата на приватизация на обществен ресурс.

Освен социополитическа констатация на наложеното през 10-те години олигархично статукво „Продължаваме напред” предполага есхатологична вяра, че само крайността на този свят и княза му ни прави безвъзвратно свободни. Словосъчетанието е в основата си апокалиптично, разчита на „апокалиптичната страст” (Васил Прасков), която катехонът на мафиотската държава и мафиотизираната литература без мафии може само да задържи, но не и да спре.

„Продължаваме напред” е безразлично към политическия цвят на апокалиптичния звяр и дистинкцията между империи на доброто и злото, с които Мирният преход успя да усмирява повече от четвърт век есхатологията на бунта.

Продължават напред битите, чийто антикомунизъм е на победените от червената буржоазия и на признаващите окончателната й победа в преуспелите млади хора от Делян Пеевски до Георги Господинов.

„Продължаваме напред” е гледане в апокалиптичната бездна без надежда и страх към Новата Луканова зима, след която вече да няма опция за Нов Мирен четвъртвековен преход.

„Продължаваме напред” е страстната вяра, че Мирният преход има край.

Този текст взима повод от картинков пост от 10.02.2017, 22:24 на ФБ стената на Ал. Кьосев. За пореден път от миналото лято академичната му фигура, претендираща за обглеждане и дори модериране на текущите литературни процеси в българската литература, демонстрира озадачаваща интелектуална немощ, чието непоклатимо алиби е „всичко е лично” и недостигнало изискуемото ниво, че совата на минерва да разпери дискурсивни криле.

За първи път обаче той напълно абдикира от всякаква дискурсивност и коментира случващото се с картинка:

Силует на човек на червен фон, стоящ на ръба на пропаст, който вече пропукан се рони под краката му, гледа надолу в също толкова червеното нищо. Над картинката пише лапидарно „Продължаваме напред”.

Лично аз отказвам да вникна в дълбоката символика. В тази картинка ме интересува отказа на дълбокомислено постващия от аргументативно артикулирана дискурсивност.

В крайна сметка отказа от високата теоретичност, с която проф. Кьосев и във ФБ обича да поучава. Нима вече и това жизненоважно удоволствие не може да го накара членоразделно да аргументира с думи?

В този текст ще се опитам тезисно да артикулирам значението на „Продължаваме напред” в употребата му от Нова социална поезия от лятото на 2016 насетне.

„Продължаваме напред” включва на първо и екзистенциално най-важно място признаването и приемането на окончателното и необратимо поражение на всеки автор в литературно поле на 10-те, който не разчита на корпоративен ресурс.

Признаването и приемането на поражението се мисли същевременно като единствено възможния ресурс на свободата. Само ако признаем окончателното си поражение можем да действаме свободно в настоящото литературно поле, изцяло подвластно на срастването на държава и литература под формата на приватизация на обществен ресурс.

Освен социополитическа констатация на наложеното през 10-те години олигархично статукво „Продължаваме напред” предполага есхатологична вяра, че само крайността на този свят и княза му ни прави безвъзвратно свободни. Словосъчетанието е в основата си апокалиптично, разчита на „апокалиптичната страст” (Васил Прасков), която катехонът на мафиотската държава и мафиотизираната литература без мафии може само да задържи, но не и да спре.

„Продължаваме напред” е безразлично към политическия цвят на апокалиптичния звяр и дистинкцията между империи на доброто и злото, с които Мирният преход успя да усмирява повече от четвърт век есхатологията на бунта.

Продължават напред битите, чийто антикомунизъм е на победените от червената буржоазия и на признаващите окончателната й победа в преуспелите млади хора от Делян Пеевски до Георги Господинов.

„Продължаваме напред” е гледане в апокалиптичната бездна без надежда и страх към Новата Луканова зима, след която вече да няма опция за Нов Мирен четвъртвековен преход.

„Продължаваме напред” е страстната вяра, че Мирният преход има край.

Това е нашата картинка, проф. Кьосев.

Очевидно сте окончателно решен да почнете да я мислите с думи след пенсия.

Но тогава, знаете, на никого няма да му пука какво мислите.

„Влади, хайде вземи се освести малко, и влез в час. В книгата ми има тестове от доста години, а заглавието на книгата ми се роди още през ноември 2014 г. и идва от репликата на Кубрат Пулев след мача му с Кличко. Книгата ми е подадена с това заглавие за субсидия от Шуменската община в края на август 2016 г., който не вярва да провери. Самият аз в наши разговори съм ти казвал многократно, че ще издавам такава книга с такова заглавие доста месеци преди да споделя за книгата ми във фб. Извън нелепото ти обвинение, което изобщо няма да коментирам повече, и остава петно единствено за теб, ще ти кажа и нещо друго: Това че ти или някой друг си повтаря коя и да e фраза във фб постоянно не му дава авторско право над нея, още повече, след като фразата е влязла в публичното пространство от друг ( Кубрат Пулев ) и то години преди да предявиш претенции за авторство над нея. След като направих толкова за теб от какво ли не естество ти влезе с това изфабрикувано обвинение в поговорката – храни куче да те лае. Просто с мен удари на камък, намери си други, срещу които да скалъпваш компромати. Нямам какво повече да ти кажа.“ (ФБ коментар на Владислав Христов от 10.02.2017, 16:03, редактиран)

влади,

1) моля да посочиш ПИСМЕНО свидетелство за ТВОЯ употреба на фразата „Продължаваме напред“ ПРЕДИ лятото на 2016;

2) НЕ е вярно, че си споделял с мен в личен разговор заглавието „Продължаваме напред“;

3) не предявявам авторски права върху фразата „Продължаваме напред“ – твърдя, че ти го правиш със заглавието на книгата си, СЛЕД като фразата бе въведена в литературното поле като мото на Нова социална поезия;

4) не съм зависим от никакви благодетели, както показах миналото лято и ще показвам и занапред на всеки, който работи в литературното поле като „благодетел“;

5) мисля, че ти удари с мен на камък :) ти си човекът, гостувал у нас, не аз у вас.

6) Каквото имам да казвам съм го казал в текста „Продължаваме напред. Към кражбата в епохата на ранния капитализъм“ – запазвам си разбира се правото да отговоря на всяко твое невярно твърдение, свързано с него.

1. Първоначалното натрупване на капитала по необходимост предполага безвъзмездно присвояване на чужд труд, с други думи, кражба, грабеж, чиято форма може да е трансатлантическа търговия с роби или приватизация на „народно стопанство”.

2. Мирният преход от социализъм към капитализъм е раннокапиталистическо първоначално натрупване на капитала под маската на къснокапиталистически неолиберализъм.

3. Литературният постмодернизъм в България през 90-те представляваше първоначално натрупване на символен капитал, травестирано като посттоталитарен карнавал. След приключването на карнавалната фаза, маркирано от пиаркампанията около „Естествен роман” (1999), раннокапиталистическото първоначално натрупване премина в чисто неолиберален стадий на стриктно съобразяване с „пазарните” дадености, което ще рече, с деполитизирания олигархически модел, установен от Симеон ІІ.

4. Разработената през карнавалната фаза форма на първоначално натрупване на символен капитал ползваше академична инфраструктура, легитимараща присвояванията посредством теоретичните построения на интертекстуалността, децентрирания субект, цитиращия човек и т.п.

5. Неолибералната фаза на раннокапиталистическото първоначално натрупване пренесе постмодерните теоретични легитимации директно в сферата на „пазара”, т.е. на олигархически зависимите медии и държавни институции, осигуряващи пиар аватари на постмодерните концептуализации, мутирали в лайфстайл икони.

6. Прехвърлянето на процеса на раннокапиталистическо първоначално натрупване на символен капитал от академията в спектакъла доведе до ускорено развитие на литературата на непосредственото присвояване на чужд труд, чиято единствена легитимност е медийната видимост.

7. Ускорението на процесите на присвояване следва ритъма на „пазарното” медийно контролирано ускорение. Ако за присвояването на „Там, където не сме” беше необходимо да изминат месеци от смъртта на автора, „Продължаваме напред” може да бъде присвоено в реално време.

8. Отстъпвайки за миг от шемета на ускорението на литературните кражби, заявяваме следното:

„Продължаваме напред” е мото на литературното движение Нова социална поезия, чиято литературна употреба е документирана в постове във ФБ и личния блог на Владимир Сабоурин. Заглавието на книгата на Владислав Христов „Продължаваме напред”, оповестено на ФБ стената му в пост от 7.02.2017 г., е литературен плагиат.