vs. archives

за пъви път няма да гласувам за Правилния Десен Кандидат

първо се разчиташе на несъществуването на чистото радикално зло в аграрен контекст (онтологично-аграрно допускане)

после се премина към упование в разцепването на несъществуващото зло надве (аграрно-макиавелистично допускане)

ние сме краят

„Продължаваме напред” включва на първо и екзистенциално най-важно място признаването и приемането на окончателното и необратимо поражение на всеки автор в литературно поле на 10-те, който не разчита на корпоративен ресурс.

Признаването и приемането на поражението се мисли същевременно като единствено възможния ресурс на свободата. Само ако признаем окончателното си поражение можем да действаме свободно в настоящото литературно поле, изцяло подвластно на срастването на държава и литература под формата на приватизация на обществен ресурс.

Освен социополитическа констатация на наложеното през 10-те години олигархично статукво „Продължаваме напред” предполага есхатологична вяра, че само крайността на този свят и княза му ни прави безвъзвратно свободни. Словосъчетанието е в основата си апокалиптично, разчита на „апокалиптичната страст” (Васил Прасков), която катехонът на мафиотската държава и мафиотизираната литература без мафии може само да задържи, но не и да спре.

„Продължаваме напред” е безразлично към политическия цвят на апокалиптичния звяр и дистинкцията между империи на доброто и злото, с които Мирният преход успя да усмирява повече от четвърт век есхатологията на бунта.

Продължават напред битите, чийто антикомунизъм е на победените от червената буржоазия и на признаващите окончателната й победа в преуспелите млади хора от Делян Пеевски до Георги Господинов.

„Продължаваме напред” е гледане в апокалиптичната бездна без надежда и страх към Новата Луканова зима, след която вече да няма опция за Нов Мирен четвъртвековен преход.

„Продължаваме напред” е страстната вяра, че Мирният преход има край.

Този текст взима повод от картинков пост от 10.02.2017, 22:24 на ФБ стената на Ал. Кьосев. За пореден път от миналото лято академичната му фигура, претендираща за обглеждане и дори модериране на текущите литературни процеси в българската литература, демонстрира озадачаваща интелектуална немощ, чието непоклатимо алиби е „всичко е лично” и недостигнало изискуемото ниво, че совата на минерва да разпери дискурсивни криле.

За първи път обаче той напълно абдикира от всякаква дискурсивност и коментира случващото се с картинка:

Силует на човек на червен фон, стоящ на ръба на пропаст, който вече пропукан се рони под краката му, гледа надолу в също толкова червеното нищо. Над картинката пише лапидарно „Продължаваме напред”.

Лично аз отказвам да вникна в дълбоката символика. В тази картинка ме интересува отказа на дълбокомислено постващия от аргументативно артикулирана дискурсивност.

В крайна сметка отказа от високата теоретичност, с която проф. Кьосев и във ФБ обича да поучава. Нима вече и това жизненоважно удоволствие не може да го накара членоразделно да аргументира с думи?

В този текст ще се опитам тезисно да артикулирам значението на „Продължаваме напред” в употребата му от Нова социална поезия от лятото на 2016 насетне.

„Продължаваме напред” включва на първо и екзистенциално най-важно място признаването и приемането на окончателното и необратимо поражение на всеки автор в литературно поле на 10-те, който не разчита на корпоративен ресурс.

Признаването и приемането на поражението се мисли същевременно като единствено възможния ресурс на свободата. Само ако признаем окончателното си поражение можем да действаме свободно в настоящото литературно поле, изцяло подвластно на срастването на държава и литература под формата на приватизация на обществен ресурс.

Освен социополитическа констатация на наложеното през 10-те години олигархично статукво „Продължаваме напред” предполага есхатологична вяра, че само крайността на този свят и княза му ни прави безвъзвратно свободни. Словосъчетанието е в основата си апокалиптично, разчита на „апокалиптичната страст” (Васил Прасков), която катехонът на мафиотската държава и мафиотизираната литература без мафии може само да задържи, но не и да спре.

„Продължаваме напред” е безразлично към политическия цвят на апокалиптичния звяр и дистинкцията между империи на доброто и злото, с които Мирният преход успя да усмирява повече от четвърт век есхатологията на бунта.

Продължават напред битите, чийто антикомунизъм е на победените от червената буржоазия и на признаващите окончателната й победа в преуспелите млади хора от Делян Пеевски до Георги Господинов.

„Продължаваме напред” е гледане в апокалиптичната бездна без надежда и страх към Новата Луканова зима, след която вече да няма опция за Нов Мирен четвъртвековен преход.

„Продължаваме напред” е страстната вяра, че Мирният преход има край.

Това е нашата картинка, проф. Кьосев.

Очевидно сте окончателно решен да почнете да я мислите с думи след пенсия.

Но тогава, знаете, на никого няма да му пука какво мислите.

„Влади, хайде вземи се освести малко, и влез в час. В книгата ми има тестове от доста години, а заглавието на книгата ми се роди още през ноември 2014 г. и идва от репликата на Кубрат Пулев след мача му с Кличко. Книгата ми е подадена с това заглавие за субсидия от Шуменската община в края на август 2016 г., който не вярва да провери. Самият аз в наши разговори съм ти казвал многократно, че ще издавам такава книга с такова заглавие доста месеци преди да споделя за книгата ми във фб. Извън нелепото ти обвинение, което изобщо няма да коментирам повече, и остава петно единствено за теб, ще ти кажа и нещо друго: Това че ти или някой друг си повтаря коя и да e фраза във фб постоянно не му дава авторско право над нея, още повече, след като фразата е влязла в публичното пространство от друг ( Кубрат Пулев ) и то години преди да предявиш претенции за авторство над нея. След като направих толкова за теб от какво ли не естество ти влезе с това изфабрикувано обвинение в поговорката – храни куче да те лае. Просто с мен удари на камък, намери си други, срещу които да скалъпваш компромати. Нямам какво повече да ти кажа.“ (ФБ коментар на Владислав Христов от 10.02.2017, 16:03, редактиран)

влади,

1) моля да посочиш ПИСМЕНО свидетелство за ТВОЯ употреба на фразата „Продължаваме напред“ ПРЕДИ лятото на 2016;

2) НЕ е вярно, че си споделял с мен в личен разговор заглавието „Продължаваме напред“;

3) не предявявам авторски права върху фразата „Продължаваме напред“ – твърдя, че ти го правиш със заглавието на книгата си, СЛЕД като фразата бе въведена в литературното поле като мото на Нова социална поезия;

4) не съм зависим от никакви благодетели, както показах миналото лято и ще показвам и занапред на всеки, който работи в литературното поле като „благодетел“;

5) мисля, че ти удари с мен на камък :) ти си човекът, гостувал у нас, не аз у вас.

6) Каквото имам да казвам съм го казал в текста „Продължаваме напред. Към кражбата в епохата на ранния капитализъм“ – запазвам си разбира се правото да отговоря на всяко твое невярно твърдение, свързано с него.

1. Първоначалното натрупване на капитала по необходимост предполага безвъзмездно присвояване на чужд труд, с други думи, кражба, грабеж, чиято форма може да е трансатлантическа търговия с роби или приватизация на „народно стопанство”.

2. Мирният преход от социализъм към капитализъм е раннокапиталистическо първоначално натрупване на капитала под маската на къснокапиталистически неолиберализъм.

3. Литературният постмодернизъм в България през 90-те представляваше първоначално натрупване на символен капитал, травестирано като посттоталитарен карнавал. След приключването на карнавалната фаза, маркирано от пиаркампанията около „Естествен роман” (1999), раннокапиталистическото първоначално натрупване премина в чисто неолиберален стадий на стриктно съобразяване с „пазарните” дадености, което ще рече, с деполитизирания олигархически модел, установен от Симеон ІІ.

4. Разработената през карнавалната фаза форма на първоначално натрупване на символен капитал ползваше академична инфраструктура, легитимараща присвояванията посредством теоретичните построения на интертекстуалността, децентрирания субект, цитиращия човек и т.п.

5. Неолибералната фаза на раннокапиталистическото първоначално натрупване пренесе постмодерните теоретични легитимации директно в сферата на „пазара”, т.е. на олигархически зависимите медии и държавни институции, осигуряващи пиар аватари на постмодерните концептуализации, мутирали в лайфстайл икони.

6. Прехвърлянето на процеса на раннокапиталистическо първоначално натрупване на символен капитал от академията в спектакъла доведе до ускорено развитие на литературата на непосредственото присвояване на чужд труд, чиято единствена легитимност е медийната видимост.

7. Ускорението на процесите на присвояване следва ритъма на „пазарното” медийно контролирано ускорение. Ако за присвояването на „Там, където не сме” беше необходимо да изминат месеци от смъртта на автора, „Продължаваме напред” може да бъде присвоено в реално време.

8. Отстъпвайки за миг от шемета на ускорението на литературните кражби, заявяваме следното:

„Продължаваме напред” е мото на литературното движение Нова социална поезия, чиято литературна употреба е документирана в постове във ФБ и личния блог на Владимир Сабоурин. Заглавието на книгата на Владислав Христов „Продължаваме напред”, оповестено на ФБ стената му в пост от 7.02.2017 г., е литературен плагиат.

Във ФБ коментар на г-жа Петя Хайнрих от 7.01.2017, 18:12 към пост на Лъчезар Лозанов се твърди, че Нова социална поезия е „съмнително движение“.

Помолих г-жа Хайнрих да конкретизира какво разбира под това определение.

До този момент няма отговор на г-жа Хайнрих на въпроса ми, отправен публично към нея.

Докато не получа отговор на въпроса си, твърдя, че г-жа Петя Хайнрих злослови и клевети.

Тезите на Манифест на лошия вкус са спорни. Ако бяха безспорни, щеше да е ясно и отчетливо класицизъм и картезианство.

Манифест на лошия вкус предизвика лошия вкус на мнозина носители на добрия вкус.

4) Манифест на лошия вкус твърди преди всичко друго, че бг литературно поле има нужда не от таланта на Големи поети, а от колективно етическо усилие;

2) Манифест на лошия вкус е авангардно-анархистично конципиран, а авангардът е колективно начинание – за разлика от проектите на Големите поети (добрият вкус в бг е излъчил като такъв Георги Господинов).