vs. archives

Не проявявам интерес точно към този модел прахосмукачка.

Това трябва да е последното апостолско послание на стената ми.

Благодаря предварително за разбирането, че стоковото позициониране на религиозни продукти и непоисканите рекламни съобщения за тях на стената ми са строго забранени.

Утре, 5.06.2017 г., ще бъде стартирана процедура по регистрацията на Нова социална поезия.

След приключването й ще излезем с декларация, в която ще кажем как виждаме бъдещето.

Този пост е личен. С него искам да се извиня на всички, симпатизиращи на Манифеста, че допуснах нарушаването му от страна на хора, които се представиха в сп. „Егоист“ като лицето на Нова социална поезия.

Аварийната спирачка е дръпната. Вярвам, че грешката е обратима.

Владимир Сабоурин, София, 4.06.2017

1. Движението Нова социална поезия възникна преди половин година като радикално скъсване със статуквото на мирния преход в литературата. Това скъсване беше както концептуално, така и лично и поименно.

2. Основанията на това скъсване бяха формулирани в Манифеста на новата социална поезия, чиято точка 1 недвусмислено и рязко обявява война на мирния преход с всичките му пактове за ненападение между крадците и цялата му анална еротика на гражданската война на богатите срещу бедните, облечена в кожите на аграрната любов.

3. Движението възникна като отявлено малцинствена формация от хора, удоволствено определяни от статуквото като маргинали. Манифестът е гарант на запазването на тази малцинственост и маргиналност, които са родилното петно, заветът и обещанието на Нова социална поезия.

4. Както с оглед на фундиращия текст, така и с оглед на подписалите Манифеста, Нова социална поезия не е и не може да бъде масово движение.

5. Нова социална поезия е замислена и декларирана като авангардно движение. Масово авангардно движение е противоречие в понятието.

6. В качеството си на авангардно движение Нова социална поезия е по необходимост „асоциална”, т.е. негативно, нихилистично настроена към свинските черва на литературната социализация в рамките на мирния преход.

7. Социалното разрастване на движението поставя ребром въпроса за спазването на Манифеста. При неговото неспазване Нова социална поезия автоматично се превръща в поредната обикновена платформа за поетически четения и персонална промоция на фронтмените й.

8. Тенденцията за свеждането на Нова социална поезия до платформа за масови поетически четения, наблюдаваща се от няколко месеца, доби ясен и отблъскващ израз в материала, представящ движението в сп. „Егоист”, първото лайфстайл списание в България.

9. С публикацията в сп. „Егоист” бе прекрачена граница, отвъд която движението стремително започва да навлиза в зона, в която няма да бъде в състояние да спазва ангажиментите, поети в Манифеста.

10. Разделянето на движението Нова социална поезия на Нова социална поезия и „свободна сцена” е временен компромис с ограничена отговорност, безвъзмездно предоставящ на радетелите за обикновена платформа за поетически четения на практика ¾ от ресурса на движението.

11. Изяждането на фундиращия текст от масовия пърформанс не може да продължи безкрайно. В ситуация на генерализирана литературна покупкопродажба, корупция и необратимо обезверяване няма по-краен ресурс от обещанието, което Манифестът даде.

12. Това обещание трябва да бъде изпълнено.

София, 2 юни 2017

фундаментална илюзия на бг литературата след 2001, превърната от рентиерите на 90-те в източник на приходи, е възможността за добра поезия без прилива на социалната промяна

натрупали символен капитал на гребена на вълната на надеждата за промяна, те ще пишат литературна история на настоящето, отричаща ролята на социалната промяна за правенe на добра поезия

след тях вече има опашка от кандидати за рентите им, за които също поезията е възможна в рамките само на рентабилността

(първата среща е постната във FB на 22. 09.2016 ( среща с Вл. Сабоурин), втората на 08.01.2017 (среща с Вл. Сабоурин), третата на 21 февруари 2017(среща с Вл. Сабоурин и Васил Прасков)

ТЕМА : НСП (НОВА СОЦИАЛНА ПОЕЗИЯ) СТАНА НА 6ЕСТ МЕСЕЦА

КЕВА АПОСТОЛОВА: Педиатърът д-р Mario от интернет казва: „Вашето бебе е вече преполовило годинката. Вие сте научили много неща за него. Разбрали сте, че то представлява отделен индивид със своите характерови особености и темперамент. Детето значително укрепва своята физическа сила и движения. То все по-умело манипулира с ръцете си, все по-стабилно седи с помощта на опора на ръцете, започва да пълзи, увеличава звуковите си умения, окончателно се установява цвета на очите и др.” Какво друго открихте в шестмесечното НСП?

ВЛАДИМИР САБОУРИН: Красотата е в симетрията, казва един друг доктор от билбордовете. Вече не си спомням как реално беше с дъщеря ни, макар че току-що стана на 4. Но със сигурност е по-близо до д-р Mario, а не до д-р Енчев. За мен НСП е здраво бебе, което не трябва да бърза да става голямо, камо ли да го вълнува пластичната хирургия на бързия успех и изхабяване. Бебето ни има пред себе си поне 40 години приживе, поне колкото сюрреализмът, от които се надявам да видя поне 20 приживе и с всичкия си.

ВАСИЛ ПРАСКОВ: Абе, нали отдавна не съм гледал бебета в първия момент помислих, че ми говориш за Супер Марио или за отец Марио Коев. И си викам Кева има предвид бойно кръщение или опело. Най-важното, което открихме в шестмесечното НСП е, че въпреки главозамайващото му раждане – не е мъртвородено. Другото, което лично аз открих за себе си е, че поддържането му живо и в добро здраве изисква буквално денонощни грижи и че за жалост не ми се полагат никакви майчински.

ИВАЙЛО МЕРДЖАНОВ: НСП разпали литературен огън и покани практически всички, които искат да хвърлят в този огън стиховете си. Това обаче не е огъня на забравата. Нашият огън е отчаян и обречен опит да прекратим мълчанието в безкрайната нощ на живота, да се приближим един към друг в самотата си, да детронираме мрака в душите си чрез думите, поезията, идеите, споделянето – и всичко това по пътя към окончателния ни провал.

К. А.: Д-р Mario продължава: ”Поради повишените двигателни умения на бебето трябва да се обезопаси периметърът на неговите движения.” Има ли периметър на движение НСП?

ВЛ. С.: Има една митологична фигура за младите родители, доц. Драганов, педиатър-ортопед. Проповядва яростно срещу бебешките кошари, проходилките, кучешките каишки, бънджита, срещу всякакъв периметър на пълзене. Като родител мога да кажа, че се оказа прав. Безопасният периметър е опасен за развитието. Но НСП има от самото начало опасен периметър: Манифест на новата социална поезия.

В. ПР.: Чувствам се чудесно, откакто с колегите си казахме, че е по-добре да се движим нагоре-надолу – от високото към ниското и обратно, отколкото наляво или надясно, а особено силно ме притесняваше, например, правата линия без опция за резки обратни завои. Защото обичам да продължаваме не напред, а отвъд, дори и да минаваме в насрещното.

ИВ. М.: От самото начало НСП беше урок по свобода и летене, при това в неизвестна посока. Докъде ще стигне НСП практически не знае никой.

К. А.: Д-р Mario смята за необходимо да предупреди: „Поставете бариери пред опасните места. Има риск от преобръщане на мебели, когато детето се опре на тях, за да се изправи. Секциите, шкафовете, чекмеджетата са опасни. Телевизорът, фитнес уредите, въженцата трябва да са далеч от бебето.” Какви бариери поставяте пред НСП в името на неговото здраве?

ВЛ. С.: Тук не мога да се съглася с уважаемия д-р Mario, ние сме от школата на доц. Драганов. Ще пълзим навсякъде в необезопасена среда. НСП възникна като оттласкване от безопасните места на академията и лайфстайла. Надявам се, че поставените от статуквото бариери в академията, медиите, наградите, журитата ще са санитарният кордон, осигуряващ здравето на Нова социална поезия.

В. ПР.: Решихме, че вместо да поставяме бариери, осигуряващи някакво чисто формално корпоративно единство, най-добре е да отглеждаме разнояйчни близнаци. Поради това в момента функционираме като Католическата църква – разделени на ордени. За съжаление се оказа утопично да сме като Православната, но това е друга тема.
Нова социална поезия точно като навърши половин година под формата си на списание се разцепи вътрешно по взаимно съгласие на НСП-хардкор: твърдото ядро на хората, подписали Манифеста, и пишещите по един или друг начин в духа му дошли след това и на НСП – Свободна сцена тези, които искат да правят по-комуникативен и отворен, включително към по-комерсиалното начин, нещата. Царството на първите условно казано е списанието, а на вторите – четенията, провеждащи се по схемата – „НСП и приятели“, тоест в тях могат да участват всички, които желаят да четат заедно с нашите автори. Те впрочем от самото начало могат да публикуват и в електронното ни издание в рамките на едноименната рубрика Свободна сцена. Признавам, че инициирах подобно разделение, за да бъде от една страна запазено единството и многообразието на групата в най-широката й възможна рамка, а от друга – да има свобода на фона на ясното отчленяване на едно твърдо и по-„безкомпромисно“ като писане, поведение и литературно присъствие, хардкор-НСП ядро.

ИВ. М.: Основното нещо, което трябва да избягваме, е включването на парите, търговската печалба, комерсиализацията, материалния интерес. Те ще разболеят необратимо самата същност на идеята НСП.

К. А.: Д-р Mario обяснява: „Обича да бъде оставено по-продължително време да си играе само. Обича играчки, които издават шум – тракат, звънят. Интересува се от звука, когато удря два предмета един в друг или го изпусне.” И вашето НСП ли така прави?

ВЛ. С.: Доц. Драганов също и дори по-радикално препоръчва бебето да се оставя да се занимава само. С огромна носталгия си спомням за това време, сега само в най-добрия случай оцветяването и пъзелите, в по-лошия и честия анимация от мрежата осигуряват самостоятелните занимания. Неспособността и неумението да се занимаваш сам е отличителна черта на лайфстайл литературата, която може да съществува само в плътни социални, в крайна сметка академично-институционални и медийно-пазарни мрежи.

В. ПР.: Факт е, че не само напоследък около НСП доста се шуми, защото сме много различни на фона на съвременната българска литература, на статуквото, която спи спокойно вечния си сън – твоето интервю е четвъртото, което или ще дам, или в него ще прочета името си изписано правилно само за изминалия половин месец. Казвам го, разбира се, със самоирония. Важното е да не се интересуваме от популярността и успеха, а те да се интересуват от нас!

ИВ. М.: Относно шума и звука – НСП наподобява вик на отчаян до лудост самотник в средата на нощта, това е тревожно послание, че нещата – противно на всеобщото самоуспокоение – не са наред.

К. А.: Д-р Mario е мил да сподели:” В този месец бебето различава себе си в огледалото. Обича активно да си играете с него, обича да си играе и на конче.” На какво обича да си играе НСП?

ВЛ. С.: За огледалната фаза трябва да се допиташ до високата теория и медийните й приложения. Играта на НСП е да внимава да не бъде яхната като конче за лайкове, роб във фабрика за лайкове, докато самодейно, т.е. без кинти, си прави поезията. Става все по-видимо надигането на трета вълна на лайфстайла, нещо като Б отбор на Б отбора, изцяло ФБ базиран, с хиляди лайкове, но без достъп до медиите, заети от А и Б отборите. Колаборацията и играта с този Б отбор на Б отбора е пълна мизерия, пълно заебаване на Манифеста заради миража на достъпа до медиите. Тази игра ще се играе без моето участие. Аз съм догматик и хардлайнер на играта на живот и смърт. Всичко на черно нечетно 13, вторник.

В. ПР.: Например, на писане на стихотворения всеки ден по зададени ключови думи във Фейсбук – мисля, че е доста по-полезно на младите автори от курсовете по творческо писане, провеждани в България.

ИВ. М.: Според моето светоусещане проблемите на човешкото съществуване отразени в поезията са твърде сериозни, за да ги приемем като игра. Лично за мен това не са упражнения по стил.

К. А.: Д-р Mario изненадващо заявява: ”Може да се използува бебешко бънджи. Трябва детето да се закрепи здраво.” Имате ли бънджи за НСП?

ВЛ. С.: Звучи екстремно, но всъщност е въпрос на разперване на стоковото хиполенд ветрило: където проходилката, там и бънджито, в които си еднакво закрепен, здраво закрепен. НСП започна като свободно падане през всички обезопасяващи мрежи на литературното поле, не виждам причина да не продължи така.

В. ПР.: НСП е апокалиптична организация с радикални есхатологични основания. Центърът ни не е тук, а отвъд. Ние рискуваме литературния си и социален живот още от самото си създаване и по силата на самото си съществуване, в тази връзка някакво си бънджи е за нас пълен силикон и абсолютен ташак.

ИВ. М.: НСП не е бънджи скок, а десант от свръхмалка височина над непозната територия.

К. А.: Д-р Mario е категоричен: „През този месец се правят първите изследвания на бебето – кръвна картина, урина.” Вие направихте ли такива изследвания на НСП? Да не е вече за хоспитализация или телк?

ВЛ. С.: Първите изследвания се правят вече преднатално, изчисляващи онези ужасни вероятности, нули зад запетаята нероденото ти дете да има Даун, левкемия… За да можеш да вземеш информирано решение за терминирането му. Решението да направим НСП беше радикално игнориращо всяка информация за шансове за здраве, дори за оцеляване. Контрафактично спрямо средата и наследствеността. Телкове са литературните рентиери, съобразяващи се стриктно с всички изследвания – академични, медийни, пазарни, проглобалистки.

В. ПР.: НСП още от създаването си е самоубийствен атентат. Това е организация на постоянната криза, на перманентната агония. Всичко това е пред очите на хората. Оставяме здравето на Мирния преход. Прекалено истински, различни и емоционални сме, за да живеем дълго, затова искаме невъзможното – вечен живот!

ИВ. М.: Психиатрията може да се интересува от поезия, но обратното не е задължително. Дори най-болните и мрачни стихове, всъщност са порив към светлина и спасение.

К. А.: Д-р Mario иска да е полезен и съобщава: „През този месец се появяват и първите зъбки. Обикновено се предшестват от неспокойствие, лигавене, подуване на венците, желание да дъвче всичко.” Как ще научите НСП да си мие зъбките и как ще се поддържа тяхната здравина?

ВЛ. С.: Да, имахме зъби и ташаци още в утробата, назореи божи. В холивудските филми, дори тези на любимия Тарантино, винаги са ме отблъсквали бляскаво белите зъби. Докарват черното под ноктите, но зъбите блестят като в реклама на паста за зъби. Нашият филм е мексикански, турски, ирански, зъбите са с естествен жълтеникав цвят. Жълти зъби срещу стената.

В. ПР.: Напълно достатъчно е да не върти свирки и да не гълта! Ако НСП се грижеше за своето здраве, щеше да се нарича Литературен вестник и производните му, които не мога да си представя, че ще живеят или умрат без нотариус, фондация и адвокат. Не сме и зомбитата от спонсорираните фейсбук страници и публикации. Не планираме да разпръскваме здраве и лайфстайл в кулинарни предавания, след като хитовите ни поп-чекии са издадени на кирилица или латиница от Жанет. Лично за мен е важно Нова социална поезия да не си отиде без последна изповед.

ИВ. М.: НСП е абсурдна група от поети, което означава че има всички шансове да съществува и занапред, захапала здраво гранита на своята истина.

К. А.: Ще има ли лятна ваканция НСП?

ВЛ. С.: Правенето на поезия е изначална ваканция от живота, академията, пазара. През юни обаче ни предстои сериозна работа по преструктурирането на рубриките в списанието. Трябва да е ясно кое е Нова социална поезия и кое е „свободна сцена”. Ние сме Нова социална поезия.

В. ПР.: След предстоящото ни второ голямо юнско четене в Пловдив, планираме един общ летен, „ваканционен“ брой на списанието -юли-август – два месеца, в които имаме предложения да направим четенията си извън София – в Своге и Добринище, и много искам това да стане, защото мястото на НСП е (и) точно в такива по-малки населени места, а не само в клубовете в центъра на най-големите български градове.

ИВ. М.: Това е първото ми интервю и трябва да призная, че форматът бебешка синекдоха ме затрудни максимално. След него лично аз излизам във ваканция за поне три часа. (fb)

Считано от днес, 28.05.2017 г. не нося никаква отговорност за политиките в НСП-Свободна сцена.

ВЛАДИМИР САБОУРИН, съавтор на интелектуалния продукт Нова социална поезия

постът на васил прасков от снощи, обявяващ оттеглянето му от нсп, беше напълно излишен

но от самото начало на създаването на нсп прасков и аз правим излишни неща

защото не сме корпорация, а радикали на сърцето и мисълта

снощният му пост показва също напълно оголено, че не става дума за кабинетни маневри

продължавам да твърдя, че николай владимиров поднесе на тепсия нсп на егоист

няма да толерирам подобни жестове, подриващи стойността на запазената марка нсп

нека да съм пределно ясен: запазената марка нсп е интелектуален авторски продукт на сабоурин, прасков и мерджанов

всеки друг, ползващ марката, трябва да го прави с уважение и внимание към духа на манифеста, основаващ движението нова социална поезия

при всяка користна злоупотреба с марката за персонална промоция, уронваща престижа и стойността й, ще реагирам радикално и неумолимо, както направих вчера, 27.05.2017

приемам предложението на васил прасков за разделянето на Нова социална поезия на манифестно ядро и свободна сцена

ВЛАДИМИР САБОУРИН, съавтор на интелектуалния продукт Нова социална поезия

На 27.05.2017 в сп. „Егоист” излезе материал за Нова социална поезия под заглавието „Всичко за явлението Нова социална поезия” с автор Деси Николова.

Материалът бе споделен във ФБ от Николай Владимиров, редактор на сп. „Нова социална поезия”.

По-късно това споделяне изчезна от стената ми, така че мога да цитирам само по памет казаното от Владимиров. То беше в духа на огромни благодарности към автора на материала и оставяше усещането, че публикацията в сп. „Егоист” е решаващ пробив за Нова социална поезия.

Позволих си да възразя на това фриволно говорене за Нова социална поезия, която възникна тъкмо като алтернатива на лайфстайла, въплътен по знаков начин от 90-те години насетне в сп. „Егоист”, първото лайфстайл списание в България.

Г-н Владимиров възрази, че трябва да сме благодарни за публикацията в сп. „Егоист”, да сме благодарни при това очевидно не в лично качество, а като литературно движение.

Аз, Владимир Сабоурин, съавтор на Манифеста на нова социална поезия и съосновател на движението Нова социална поезия, не съм благодарен на сп. „Егоист” за публикацията, посветена на Нова социална поезия.

Смятам, че изказването на благодарност тъкмо на сп. „Егоист” е грубо недоразумение, ако изхождаме от основанията на литературното движение Нова социална поезия, изложени в Манифеста му.

Опасявам се, че това грубо недоразумение не е неволна грешка на езика и мисълта. Приемам го като опипване на почвата колко далеч може да се стигне и целенасочено пресичане на граница от страна на редактор на сп. „Нова социална поезия”, отвеждащо в посока, която съм отхвърлил както в лично качество, така и като съавтор на Манифеста и съосновател на движението.

Поради тази причина не взех участие в премиерата на Брой 6 на списанието на 27.05.2017 и ще се въздържам от участие в събития на Нова социална поезия, чийто формат се задава от г-н Николай Владимиров.

Инициирах създаването на Нова социална поезия, късайки дългогодишни човешки връзки. Необратимо е убеждението ми, че в българското литературно поле с тях е постлан пътят към преддверието на ада на нерешителните, постилащи червения килим пред всеки следващ победител.

Аз съм с победените.

Един от добрите анализатори на Корпорацията предупреди, че иде зима.

Твърде възможно е тази година зимата да започне утре, в края на март.

Не се изисква кой знае каква дълбока интиуиция за предусещането й, а ботевската реминисценция е просто смешна, попаднала в неолибералния контекст на прогнозата.

Над четвърт век българската десница паразитираше върху завръщането на бкп зимата, която никога не си е отивала.

Моментът за запролетяване веднъж завинаги беше Лукановата зима.

Той бе пропуснат.

Успоредно със и след пропускането – балкански претоплян тюрлюгювеч фондационен неолиберализъм с много десни маймунки на клона.

Днес клонът окончателно ще се счупи, много сте и нямате друга оферта освен фондационния си неолиберализъм, който обслужва само вашето живеене на имагинерна средна класа.

Този път номерът ви на дясно сплашване с бкп апокалипсиса, ако не гласуваме за една от многото маймунки на клона пред счупване, няма да мине.

Клонът неумолимо пращи. Чакаме Лукановата зима 2, след която да няма друга опция освен измитането както на лявата олигархия, така и на вас – маймунки на маймунките на чистата съвест на правилните пари.

Скъпа Марианна,

от коментара ти към Отвореното ми писмо до Редакцията на СПО научавам, че имаш твърди идеи за Революцията, които излагаш във връзка с участието на официалния рецензент на Корпорацията Катедра ЛВ в брой 1 на СПО.

Първо научавам, че Троцки се римува с Мроцки, забавно е, имайки предвид, че фамилията е на надзирател от един от затворите, където е лежал Лев Давидович преди Революцията. Ти измисляш още един надзирател – Мроцки.

После научавам от теб, че Революцията е „недоволството на омерзените класи“. Интересна дефиниция, която ме връща към омерзението на управляващите класи на бг литературата през миналото лято, когато заедно не бяхме омерзени, а обект на омерзение от страна на управляващите омерзени класи.

По-нанатък научавам, че при наличието на Революция „нищо ново, нищо независимо не може да се допусне“. Предполагам, че „новото“, „независимото“ в случая е Яница Радева, която СПО допусна да публикува в брой 1. Нека пак напомня, че Я. Радева е официален рецензент на Корпорацията. Дали тя е нова и независима е под въпрос. Оспорвам го.

В заключение разбирам, че ти идентифицираш Революцията с Нова социална поезия и дори с мен лично. Благодаря. Да, Марианна.

Завършваш с „Продължаваме напред“. Да. Още по-настойчиво след знаковата поява на официалния рецензент на Корпорацията в брой 1 на „Свободно поетическо общество“.

Продължаваме напред.