vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Манифест

In Memoriam Димитър Зашев (1948-2018)

 

Очаквайте

In Memoriam ДИМИТЪР ЗАШЕВ (1948-2018)

от ВЛАДИМИР ГРАДЕВ

в Брой 11 (Март) на сп. „Нова социална поезия“:

Улавящите преходността на живота и светските неща в мрежите на метафизиката и нихилизма философи най-често обезсърчават с лишения си от изящество универсален дух. Ала битието и нищото не са единствените отговори: до тях се стига и чрез цвета на самите неща, чрез отсяването на почти нищото, на зрънцата, на прашеца, на летливите листенца

Дизайн Ваня Вълкова

 

 

 

 

 

 

Towards a New Social Poetry. Aesthetico-political Theses

 

to salute the birth of the new labor

Arthur Rimbaud, A Season in Hell

Дизайн Ваня Вълкова

 

 

 

 

 

Брой 10, сп. „Нова социална поезия“

Брой 10 Кора

 

МАНИФЕСТ

Manifesto of the new social poetry, превод на английски Кристофър Бъкстон (10.01.2018)

 

ПОЕЗИЯ

Акош Дьорфи – Из „Не помръдва“ (14.01.2018)
Александѫр Николов – Поематазаразобличаваненаидолите и 3 сонета (12.01.2018)
Атанас Петров – В тая улава жега (13.01.2018)
Ваня Вълкова – Спънка – памет (16.01.2018)
Венцислав Арнаудов – Бедните (11.01.2018)
Виолета Златарева – Децата са черни и весели (10.01.2018)
Владимир Сабоурин – Площадката (14.01.2018)
Ганчо Петришки – Най-хубаво да си готов (11.01.2018)
Езра Паунд – Поръчение (10.01.2018)
Елка Василева – Аз съм делника (12.01.2018)
Илеана Стоянова – Самата поезия е производство (15.01.2018)
Катя Андреева – Нощта е кръгла (13.01.2018)
Константинос Кавафис – Дарий (13.01.2018)
Кремена Манолова – Два хляба – ръжени (16.01.2018)
Кристина Крумова – Довечера ще позволя на онзи мой простак (11.01.2018)
Марио Коев – Докато се озъбим се (11.01.2018)
Мариян Гоцев – София спи зад опашката на коня (15.01.2018)
Марко Видал – Един ден можеше да бъде любов (12.01.2018)
Михаела Ангелова – Времето е мъж (10.01.2018)
Михаил Казаков – Толкова далеч от нейната квартира (12.01.2018)
Нели Селимска – Невенно (12.01.2018)
Николай Фенерски – Да слушаш камионите на чистотата (14.01.2018)
Пейчо Кънев – Из Последната вечеря (14.01.2018)
Пламена Гиргинова – Вероятни финали (14.01.2018)
Теодора Танева – Всеки миг е предпоследен (15.01.2018)
Хосе Мария Миярес Сал – Cuarto pum (15.01.2018)
Христина Василева – Кучето на Гоя (13.01.2018)
Яна Букова – Конникът (10.01.2018)

 

ПРОЗА

Ангел Ангелов – Локомотивът (11.01.2018)
Владимир Шумелов – Два текста и един метатекст (16.01.2018)
Георги Божанов – Arbeit macht frei (15.01.2018)
Димитър Петров – Сбогом в бездната (16.01.2018)
Николай Фенерски – Как да научим гъбата да ходи? (12.01.2018)

 

КРИТИКА

Владимир Градев – Свещено време (14.01.2018)
Йоанна Златева – Джаз за Виктор Пасков (11.01.2018)

 

ОБЩЕСТВО

Кирил Василев – Битка в небесата за спасението на една душа (10.01.2018)
Александър Спиридонов – Що е български модел и има ли почва у нас? (14.01.2018)
Владимир Сабоурин – Ченгета, академия, общество на спектакъла (13.01.2018)

 

VISUAL ARTS

Ваня Вълкова – Пространство – линия – форма (16.01.2018)
Илиян Шехада – Дарът на отчаянието (13.01.2018)

 

ПРЕПРОЧЕТЕНО

Ани Илков – Техника (14.01.2018)

 

PDF

Брой 10 НСП

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 10, януари, 2018

 

 

Владимир Градев „Свещено време“, сп. „Нова социална поезия“, Брой 10 (Януари)

 

Докато гръцкото мислене превръща времето в пространство (геометрия), то вярата в единия Бог преобразува пространството във време (история). Времето се схваща като постепенното осъществяване на Божия промисъл, то за разлика от езическия възглед е телеологично – със зададена т.е. от Бог посока и цел. Ала това линейно движещо се време съвсем не е хомогенно и монотонно следване, а е пронизано от радикална несигурност, защото „Господ пише право с криви линии” и неговият, зависещ от волята на Всевишния, ход изобщо не е равномерен, а е по-скоро „скокообразен”, минаващ през въздигания и пропадания, през подеми и крушения. Времето, с една дума, е непрестанен риск: изпълнено с надежда за спасение, то постоянно е изложено на опасност, тъй като във всеки един миг, може да се завърне в нищото, от което е произлязло

ВЛАДИМИР ГРАДЕВ

 

Интегралният текст на Глава 5

 

Текстът е Глава 5 от второто разширено и преработено издание на Това не е религия, Фондация „Комунитас“, 2017, с. 81-101.

Martin Scorsese, Silence, 2016

 

 

 

 

 

 

Списание „Нова социална поезия“, бр. 10, януари, 2018

 

БРОЙ 10

Благодарим на авторите и читателите!

Всичко предстои

сп. „Нова социална поезия“

 

 

 

 

 

Английски превод на „Манифест на новата социална поезия“

 

Горди сме да съобщим, че Christopher Buxton направи превод на „Манифест на новата социална поезия“ на английски.

Преводът ще бъде публикуван в Брой 10 на сп. „Нова социална поезия“:

Without an ethical subject (dependent on responsibility) and truth whose basic building blocks are transcendental, there is no social justice. Without rage for justice there is no poetry.

 

 

 

 

 

Интервю с Кирил Василев в Брой 10 на сп. „Нова социална поезия“

Очаквайте

КИРИЛ ВАСИЛЕВ

в Брой 10 (Януари) на сп. „Нова социална поезия“:

Усещането за свобода, която имах през ранните 90-те, не може въобще да се обясни днес. Свободата като единство на истина, справедливост, солидарност и индивидуално щастие беше осезаема възможност. Сигурно звучи наивно или високопарно, но за мен това е сърцевинен опит, от който се ражда всяко същинско политическо и социално усилие. Забравим ли опита за свободата от ранните 90-те, тогава наистина сме свършени. Всеки, който си мисли, че индивидуалното щастие е възможно без истина, справедливост и солидарност е пълен глупак или е откровен злодей.

Казимир Малевич, Белый крест, 1920-1927

 

 

 

 

 

 

Владимир Градев в Януарския брой сп. „Нова социална поезия“

 

Очаквайте

ВЛАДИМИР ГРАДЕВ

в Брой 10 (Януари) на сп. „Нова социална поезия“:

Времето е кръгово всъщност, значи, не съществува, съществува само краят на всяко начало и началото на всеки край. Селяните добре знаят това: жънат, за да сеят и после пак да жънат; моряците също: корабът влиза в пристанище, за да отплава от него и после пак да влезе в пристанище

сп. „Нова социална поезия“

 

 

 

 

 

 

Ченгета, академия, общество на спектакъла

 

1. Интелектуалният – академичен и артистичен – елит на мирния преход е съставен, с единични или структурно привилегировани изключения, от сътрудници на Държавна сигурност.

2. Капковото напояване на обществото на прехода с „разкрития” на социалната мрежа на сътрудниците осигури гладкото трансфериране на власт и привилегии от елитите на стария режим към елитите на новия.

3. Принадлежността към Държавна сигурност, осигурявала привилегии през стария режим, осигури – най-малкото под формата на запазване на статуквото и липса на каквито и да било санкции – привилегии и през новия.

4. Юридическата безпоследственост на „разкритията” на сътрудниците позволи постепенното им, прогресиращо с консолидацията на мирния преход, стилизиране като заслужили „жертви” на стария режим – и все по-заслужаващи състрадателно, публично потупване по рамото в новия.

5. При липса на всякакви лустрационни последствия за елитните „жертви” на „разкритията” те бяха превърнати в „чисти” морални казуси, породили литература от псевдокласически апологии и псевдохристиянски изповеди.

6. Идещите след „разкритията” постфактумни апологии и изповеди все по-безостатъчно се интегрират в новорежимното общество на спектакъла под формата на класически черен пиар за „жертвите”.

7. Сътрудничеството между академията и обществото на спектакъла в естетическата сфера има за реалнополитическа основа сътрудничеството им в социалната мрежа от сътрудници на Държавна сигурност.

8. „Разкритията” с тяхната литература от апологии и изповеди на „жертвите” вече са интегрална част от обществото на спектакъла.

9. Всяко говорене за „разкриваните” сътрудници на Държавна сигурност в стилистика, различна от спектакъла на жертвеността им и отговарящата й user friendly филантропия, е вече на практика политически некоректно.

10. „Разкриването” е спектакълът на България търси талант да бъдеш елитна заслужила жертва на двата режима, съвпадащи в рамките на мирния преход.

 

 

 

 

 

 

Имаше, има

 

Израсъл съм със страховете на мама, попска щерка, преследвана от комунягите, за софийското жителство. Татко, чужденец, нямаше право на недвижима собственост. Висяхме на косъма на хабилитацията на мама, за да не ни изгонят от сф. Мама се хабилитира и стана професор по португалска фонетика, без да е агент на дс. Не ме булшитвайте, че е нямало друг начин. От мама знам, че имаше, че има.