vs. archives

1. Нова социална поезия включва на първо и екзистенциално най-важно място признаването и приемането на окончателното и необратимо поражение на всеки автор в литературно поле на 10-те, който не разчита на корпоративен ресурс.

2. Признаването и приемането на поражението се мисли същевременно като единствено възможния ресурс на свободата. Само ако признаем окончателното си поражение, можем да действаме свободно в настоящото литературно поле, изцяло подвластно на срастването на държава и литература под формата на приватизация на обществен ресурс.

3. Освен социополитическа констатация на наложеното през 10-те години олигархично статукво Нова социална поезия предполага есхатологична вяра, че само крайността на този свят и княза му ни прави безвъзвратно свободни. Словосъчетанието е в основата си апокалиптично, разчита на една ярост, която катехонът на мафиотската държава и мафиотизираната литература без мафии може само да задържи, но не и да спре.

4. Нова социална поезия е безразлично към политическия цвят на апокалиптичния звяр и дистинкцията между империи на доброто и злото, с които Мирният преход успя да усмирява повече от четвърт век есхатологията на бунта.

5. Продължават напред битите, чийто антикомунизъм е на победените от червената буржоазия и на признаващите окончателната ѝ победа в преуспелите млади хора от Делян Пеевски до Георги Господинов.

6. Нова социална поезия е гледане в апокалиптичната бездна без надежда и страх към Новата Луканова зима, след която вече да няма опция за Нов Мирен преход.

7. Нова социална поезия е страстната вяра, че Мирният преход има край.

1. Фундиращият парадокс на съвременната българска поезия е случването на нейните върхови постижения, свързани с имената на Златомир Златанов и Ани Илков, не през десетилетието на освободените енергии на „възвишената политическа епоха”, а през застоя на късния развит социализъм.

2. Черпенето на ресурс от поезията на 80-те, от една страна, и първоначалната политическа енергия, от друга, позволиха на 90-те да асимилират постмодернизма без отказ от естетиката на възвишеното като трансмисия между литературното и политическото.

3. Отливът на енергиите на социалната промяна оголи опортюнистичните и инструментални подмоли на постмодернизма. След Зверовете на Август (1999), диагностицирали изчерпването на възвишения залог на политическото (и политическия залог на възвишеното), българският постмодернизъм се институционализира на практика без остатък академично и пазарно като литературно статукво.

4. Набелязалото се през втората половина на 90-те изчерпване на бъдещето в миналото на поезията на 80-те ни отведе в един свят без звездно небе над нас и морален закон вътре в нас. Един свят, лишен едновременно от етико-политическа и космологична страст. Един свят на буржоазния интериор, разраснал се до всеобхватен глобален мол.

5. Литературноисторическият разказ, автомитологизиращ постомодернизма като епохалната промяна, случила се през 90-те, междувременно е официалната версия на настоящото статукво.

6. Постмодернизмът на 90-те беше всъщност тривиализация на поезията на 80-те. Постмодернизмът на 10-те беше и продължава да бъде комерсиализация и официализиране на поезията на 90-те.

7. Върховите постижения на съвременната българска поезия, случили се през 80-те, са бъдеще в миналото на съвременната българска поезия, очакващо своите бъдещи читатели и поети.

На високо винаги тръска,
ездачът с каска от мотор върху главата си,
кърпа пред очите, служила
за бърсане на ръце в нечия отдавна
забравена кухня, сега
го пази от силните пустинни навявания,
по тялото му родилни белези
от предни животи напомнят подозрително много
на логотата на известни марки ресторанти, напитки, спортни облекла.

Блажена (да е) бутафорията, защото из нея откриваме кедровите ядки, обещание за дървета в бъдеще време.

Блажени (да са) младостта и страхът, защото от тях тръгва всяка поезия и смелост.

Блажен (да е) викът, защото той изважда гласът на младежа от дробовете му.

Блажени (да са) необременените, тъй както можем да ги видим в детските рисунки.

Блажени (да са) обременените, тъй като те от само себе си се навеждат.

Навлизане в храма.

Тези строги сводове – тлъста работа, добри
пари са взели майсторите с тлъсти копчелъци,
рогове на изобилието.
вътре, естествено е бутафория
нека има статуи, нека има колони
от гипс картон, пълни със стиропор,
този симулакрумен барок
ме впечатлява, за него пиша, него
възхвалявам, тези строги сводове
тлъсти копчелъци, пълни със стиропор,
само между тях можеш да забележиш
стиховете на девственица, гласът
на смел младеж, рисунката на дете.

Леден разкош, ако ледът прилича на спряло време.
Всяка поезия се учи да буксува на място
в херметическата клетка на стиха,
за да може да рита по-яростно, веднъж
пусната на свобода.
Забележи тази девственица на стената,
не я видях на девет
за пръв път, не носеше бели дрехи
и черно не носеше, избягваше едноцветните премени
като послушен съвременник на това сиво време.
Страхуваше се от крайностите, тя каза
не мога да измисля тема, по която да пиша,
аз казах
виж бръчките, които водата оставя в пясъка,
щом се изтегли от него и потъне в пъпа на земята.

Ще влезем в Арал Теңізі
ще легнем до камилите,
които са на сянка
под ръждясалите кораби
с дюните, подали се
над изсъхнала вода

тъй както гласът ми съхне в алвеолите,
тъй както страхът да се покаже го души,
тъй както щом прочета лошо стихотворение от самозван поет в минало време,
ми идва да крещя,
тъй както се уча на справедливост в движение по античните образци,
тъй както стъпвам върху немощта си и си правя кукерски маски от кожата ѝ,
за да плаша страха от самия него
(това не е особено веганско, нали)
тъй както аз се научих да крещя, разбрах, че нямаше нужда да се уча,
в себе си имах цялата сила, изринал ценното от сметището на ума ми,
където всекидневно отпадните води
на шестотин и шеснайсет хиляди индустрии
надолу се изливат

Блажени (да са) младостта и страхът, защото от тях тръгва всяка поезия и смелост.

Блажен (да е) викът, защото той изважда гласът на младежа от дробовете му.

В олтара на храма
Рисунка на дете

Тревата е синя. Короните на дърветата също.
Водата е зелена. Небето и някои птици също.
Хората са виолетови. Прозорците отсреща също.
И малкото е много, многото е малко също.
Езиците са огън червени, червени са и зениците също.
Падаме нагоре, вдигаме надолу падналото също.

Или

Оркестърът е жълт, но не всичко жълто е оркестър.

Изтривалката е възглавницата, но не всяка възглавница е изтривалка.

Блажени необременените, тъй както можем да ги видим в детските рисунки.

Блажени обременените, тъй като те от само себе си се навеждат
под тежестта на тази хроника на изчезналите видове.

Kim Nguyen, Two Lovers and a Bear, 2016

К Каверину
Простите, верные дубравы!
Кн. Голицыной
Кривцову
Не угрожай ленивцу молодому
К Чаадаеву (!!!)
Узник
Свободы сеятель пустынный
К морю
Зимний вечер
Пророк (!!!)
Зимняя дорога
Няне
Во глубине сибирских руд (!)
Три ключа
Анчар (!!!)
На холмах Грузии
Я вас любил
Суровый Дант не презирал сонета
Поэту
Бесы (!!!)
Стихи, сочиненные ночью во время бессоницы
Осень (!!!!)
Когда за городом, задумчив, я брожу
Я памятник себе воздвиг нерукотворный
Руслан и Людмила (Пролог)
Медный всадник
Евгений Онегин (Письмо Онегина к Татьяне)

На 09.09. отпразнувахме първата годишнина на Манифеста на Нова социална поезия и представихме Брой 8 (Септември) на списанието пред пълен Bar Dak -2. Благодарим на Александѫр Николов, Ани Илков, Боряна Русева, Венцислав Арнаудов, Дэнис Олегов, Иван Маринов, Кирил Василев, Кристина крумова, Тодор Илиев (Фантомът), арх. Тодор Цигов, Томас Хюбнер, Христина Василева, Вин Чеширков за силното присъствие! Благодарим на Божидара Мавродиева, Ваня Вълкова, Елка Василева, Гергана Валериева, Златомир Златанов, Кева Апостолова, Росица Бакалова, Султан Ангелов, Хайнер Мюлер, които бяха с нас чрез прочетените текстове! Благодарим на страхотната публика в Bar Dak -2, която не се уплаши от деветосептемврийския мирис на партенки и дойде да чуе за истинския бунт на 9 септември, започнал преди една година! Благодарим на домакините от Bar Dak -2, които ни накараха да се чувстваме като у дома на рождения ден на Нова социална поезия! Младенецът е само на годинка, всичко престои. Очакваме ви на 10 ноември – мястото и часът са същите – на представянето на Брой 9 (Ноември)!

сн. Христина Василева

1. Мирният преход е проект на елитите на стария режим по трансформирането на апаратно-номенклатурната, в крайна сметка ченгеджийска власт в „чисто” икономическа.

2. За осъществяването на най-мащабната – след национализацията връз щиковете на Червената армия – криминална смяна на собственост беше необходим криминално-мутренски мир, осигурен както от елита на физическата култура, така и от интелектуалния елит на елитите на стария режим.

3. Мирният преход е „исторически” компромис между ченгеджийско-силовото и неолиберално-интелектуалното крило на червената буржоазия. Колаборацията на неолибералите с ченгетата (или на ченгетата с неолибералите) е хоросанът и лубрикантът на Мирния преход.

4. Проектиран като също толкова вечен, колкото беше реално съществувалият социализъм на червената буржоазия, Мирният преход е толкова вечен, колкото неолибералната фикция за капитализма. Ченгетата гордо, неолибералите (довчерашни марксисти) леко гузно си стискат ръка на Кръглата маса, че капитализмът е вечен.

5. Всяка успешна фигура на Мирния преход е продукт на негласната колаборация на ченгета и неолиберали (или на неолиберали и ченгета).

6. „Историческият” компромис на Мирния преход се крепи на безалтернативността на капитализма като по-съвършена – най-съвършената – форма за присвояване на чужд труд. Както неолибералите, така и ченгетата възмутено обръщат гръб на по-неефективната, изчерпана до дъно от тях реалносоциалистическа форма на обир.

7. Всички да запазят спокойствие – това е обир. С хегелианско-марксистка вяра в историческата необходимост на прехода от социализъм към капитализъм ченгетата и неолибералите се уповават на вечността на капитализма.

1. На 10 ноември 2016 беше първото четене на Нова социална поезия. Имаше ли събитие (ретроспективно и проспективно погледнато)?

2. 10 ноември 1989 е поредният осуетен бунт в българската история. Твоята лична история на осуетяването?

3. Какво може(ше) да се случи иначе? Има(ше) ли алтернатива Мирният преход?

4. Материалите с ниско качество, използвани в архитектурата на Мирния преход, стават все по-видими както в интериора, така и в екстериора. На какво можем да се надяваме при земетресение?

5. Кое е първото нещо, което би направил(а) (по друг начин, отколкото на 10.11.1989) при новината за земетресение?

Брой 8 (Септември) на сп. „Нова социална поезия” вече е в архива на бунта, започнал преди една година. В него отделихме специално внимание на първата годишнина от публикуването на Манифеста на Нова социална поезия. На анкетата, посветена на 1 година Манифест, отговориха Александѫр Николов, Ваня Вълкова, Венцислав Арнаудов, Златомир Златанов, Иван Карадочев, Иван Маринов, Илиян Шехада, Марио Коев, Росица Бакалова, Ружа Велчева, Христина Василева. Особено сме щастливи, че годишнината на Манифеста се отбеляза със силните дебюти на Гергана Валериева, Кристина Крумова, Султан Ангелов. Броят представя решаващите за Нова социална поезия позиции на влъхвите на движението Венцислав Арнаудов, Златомир Златанов, Кева Апостолова. В рубриката „Критика” публикуваме недостъпен до този момент в електронен формат текст на Мишел Фуко, любезно предоставен от Владимир Градев. Успяхме да привлечем за сътрудник на списанието арх. Тодор Цигов, поставяйки началото на засилването на раздела за визуални изкуства. Горди сме с присъствието в броя на българския поет Кирил Василев и немския поет Томас Хюбнер. Редакцията на сп. „Нова социална поезия” благодари на Божидара Мавродиева, Василия Костова, Венцислав Арнаудов, Владимир Градев, Гергана Валериева, Иван Карадочев, Илиян Шехада, Кева Апостолова, Кирил Василев, Кристина Крумова, Росица Бакалова, Султан Ангелов, Томас Хюбнер, Христина Василева. Това е само началото на бунта, който можем заедно.

08.09.2017

Александѫр Николов
Ваня Вълкова
Владимир Сабоурин
Иван Маринов

Сп. „Нова социална поезия“, 8 (Септември), 2017

КРИСТИНА КРУМОВА
ИЛИЯН ШЕХАДА
КИРИЛ ВАСИЛЕВ

сп. „Нова социална поезия“, брой 8, септември

Три дни до стартиране на новия брой на сп. „Нова социална поезия“

Графичен дизайн ВАНЯ ВЪЛКОВА