Духът ми се стремеше нависоко,
а пък любовта красиво го снишаваше,
със силна болка го прегъва.
Така дъгата на живота изминавам
и се завръщам, откъдето идех
ФРИДРИХ ХЬОЛДЕРЛИН в превод на ДИМИТЪР ЗАШЕВ
Благодаря на Кристофър Бъкстон за превода, на Христина Василева и Венци Арнаудов за щедрото му подпомагане, на Венци Арнаудов, Христина Василева, Томас Хюбнер и Павел Петков за редакцията и коректурите, на Ваня Вълкова за дизайна на корицата, на Томас Хюбнер за издателско-логистичната помощ, на Нова социална поезия и Сирма Данова за смелостта да го направя.
Това е кратък коментар към почти единодушната яростна атака срещу ревюто на Кирил Василев за изложба на Хубен Черкелов.
Не откривам една неясна или прекалена теза в текста на К. Василев. Пределно ясно и отчетливо се аргументира, че капиталът вече има свое изкуство и в България. Той е платил скъпо на експерти от гилдята, които срещу високи хонорари са препоръчали съотвеното изкуство като рентабилна инвестиция, а и за самото изкуство.
К. Василев в прав текст твърди, че това скъпо оценено изкуство е псевдофолклорен шит, опакаван в конвертируем попарт.
В стоковото позициониране на този изконно-глобален шит взимат участие както експертите, така и пряко държавата, държавата на олигарсите.
Вече и в България олигарсите имат свое изкуство, защитавано от експерти и Държава, ни казва ясно Кирил Василев.
Почти единодушният вой е неизбежен. Не разбирам от визуални изкуства, но К. Василев разбира. Но и без да разбирам, в литературата е същото: изконно-глобален шит, зад който застават експерти и Държава в услуга на олигархията, която държи вече да има добър вкус.
За него е платено скъпо с откраднатите пари на нашите родители и наши.
https://www.kultura.bg/bg/article/view/26964
Това е preview на новата ми книга, която предстои да излезе в CreateSpace. Благодаря на всички, които ме подкрепиха да издам първата си книга на английски!
https://www.createspace.com/Preview/1239231
Очаквайте
Интервю с ВЛАДИМИР ГРАДЕВ
в Брой 11 (Март) на сп. „Нова социална поезия“:
Какъв ми е Спиноза? Образец и стимул. Та той е умът, който реално се освобождава от всичко външно и постига независимостта, самоконтрола, полета на мисленето, той е един от тези съвсем малко хора, живели на света, които показват, че могат истински да мислят. А самата Етика я виждам като мистичната, par excellence, книга на модерността: тя е храм в пустинята и който влезе в нея може да познае божественото
Дизайн Ваня Вълкова
Очаквайте
In Memoriam ДИМИТЪР ЗАШЕВ (1948-2018)
от ВЛАДИМИР ГРАДЕВ
в Брой 11 (Март) на сп. „Нова социална поезия“:
Улавящите преходността на живота и светските неща в мрежите на метафизиката и нихилизма философи най-често обезсърчават с лишения си от изящество универсален дух. Ала битието и нищото не са единствените отговори: до тях се стига и чрез цвета на самите неща, чрез отсяването на почти нищото, на зрънцата, на прашеца, на летливите листенца
Дизайн Ваня Вълкова
to salute the birth of the new labor
Arthur Rimbaud, A Season in Hell
Дизайн Ваня Вълкова
МАНИФЕСТ
Manifesto of the new social poetry, превод на английски Кристофър Бъкстон (10.01.2018)
ПОЕЗИЯ
Акош Дьорфи – Из „Не помръдва“ (14.01.2018)
Александѫр Николов – Поематазаразобличаваненаидолите и 3 сонета (12.01.2018)
Атанас Петров – В тая улава жега (13.01.2018)
Ваня Вълкова – Спънка – памет (16.01.2018)
Венцислав Арнаудов – Бедните (11.01.2018)
Виолета Златарева – Децата са черни и весели (10.01.2018)
Владимир Сабоурин – Площадката (14.01.2018)
Ганчо Петришки – Най-хубаво да си готов (11.01.2018)
Езра Паунд – Поръчение (10.01.2018)
Елка Василева – Аз съм делника (12.01.2018)
Илеана Стоянова – Самата поезия е производство (15.01.2018)
Катя Андреева – Нощта е кръгла (13.01.2018)
Константинос Кавафис – Дарий (13.01.2018)
Кремена Манолова – Два хляба – ръжени (16.01.2018)
Кристина Крумова – Довечера ще позволя на онзи мой простак (11.01.2018)
Марио Коев – Докато се озъбим се (11.01.2018)
Мариян Гоцев – София спи зад опашката на коня (15.01.2018)
Марко Видал – Един ден можеше да бъде любов (12.01.2018)
Михаела Ангелова – Времето е мъж (10.01.2018)
Михаил Казаков – Толкова далеч от нейната квартира (12.01.2018)
Нели Селимска – Невенно (12.01.2018)
Николай Фенерски – Да слушаш камионите на чистотата (14.01.2018)
Пейчо Кънев – Из Последната вечеря (14.01.2018)
Пламена Гиргинова – Вероятни финали (14.01.2018)
Теодора Танева – Всеки миг е предпоследен (15.01.2018)
Хосе Мария Миярес Сал – Cuarto pum (15.01.2018)
Христина Василева – Кучето на Гоя (13.01.2018)
Яна Букова – Конникът (10.01.2018)
ПРОЗА
Ангел Ангелов – Локомотивът (11.01.2018)
Владимир Шумелов – Два текста и един метатекст (16.01.2018)
Георги Божанов – Arbeit macht frei (15.01.2018)
Димитър Петров – Сбогом в бездната (16.01.2018)
Николай Фенерски – Как да научим гъбата да ходи? (12.01.2018)
КРИТИКА
Владимир Градев – Свещено време (14.01.2018)
Йоанна Златева – Джаз за Виктор Пасков (11.01.2018)
ОБЩЕСТВО
Кирил Василев – Битка в небесата за спасението на една душа (10.01.2018)
Александър Спиридонов – Що е български модел и има ли почва у нас? (14.01.2018)
Владимир Сабоурин – Ченгета, академия, общество на спектакъла (13.01.2018)
VISUAL ARTS
Ваня Вълкова – Пространство – линия – форма (16.01.2018)
Илиян Шехада – Дарът на отчаянието (13.01.2018)
ПРЕПРОЧЕТЕНО
Ани Илков – Техника (14.01.2018)
списание „Нова социална поезия“, бр. 10, януари, 2018
Докато гръцкото мислене превръща времето в пространство (геометрия), то вярата в единия Бог преобразува пространството във време (история). Времето се схваща като постепенното осъществяване на Божия промисъл, то за разлика от езическия възглед е телеологично – със зададена т.е. от Бог посока и цел. Ала това линейно движещо се време съвсем не е хомогенно и монотонно следване, а е пронизано от радикална несигурност, защото „Господ пише право с криви линии” и неговият, зависещ от волята на Всевишния, ход изобщо не е равномерен, а е по-скоро „скокообразен”, минаващ през въздигания и пропадания, през подеми и крушения. Времето, с една дума, е непрестанен риск: изпълнено с надежда за спасение, то постоянно е изложено на опасност, тъй като във всеки един миг, може да се завърне в нищото, от което е произлязло
ВЛАДИМИР ГРАДЕВ
Текстът е Глава 5 от второто разширено и преработено издание на Това не е религия, Фондация „Комунитас“, 2017, с. 81-101.
Martin Scorsese, Silence, 2016
vs. archives 