vs. archives

Най-човешкото и истинско е жестът, безмълвно питащ защо.

Рядко, да не кажем невъзможно, е да видиш това в обществото на спектакъла както като естетика, така и като политика.

Председателят на Европейската комисия, т.е. министър-председателят на Европа беше поставен в ситуация да направи този жест.

По важно за нашата цивилизация съвпадение човекът, поставен в ситуацията на жеста на истината, е жена.

Двама бели мъже, единият с редки мустачки, другият с все по-задължителната брада, унизиха една бяла жена.

Единият е президент на Турция, другият на Европа.

Турският домакин унизи европейската гостенка, европейският гостенин не направи нищо, за да защити достойнството на европейската жена.

Защо?

За турчина сякаш е ясно, или. За европееца, уви, е все по-ясно. Ако някой още не е разбрал, крайната спирка на „толерантността“ и политическата коректност, е това.

Този текст не е написан от автор, който е от страната на добрите, т.е. правилните пари.

Но жестът на Урсула ме накара, къвто съм от лошите негри, да ми стане жал за белия човек. Докъде се докарахте, бели хора?

Познавам този жест и ми е скъп, имал съм немска приятелка, първата ми възрастна любов. Никога не бих се оженил за немкиня, никога не бих живял в Германия, но познавам този жест и ми е скъп.

Моите уважения и дори чат-пат любов, бели хора, защо не защитавате цивилизацията си?

Не съм бял, не съм жена. Защо позволявате това?

Защо?

Някъде навремето четох обяснение защо хората на средна възраст се чувстват най-фрустрирани (преебани).

Обяснението беше простичко казано, че те биват смлени между воденичните камъни на щастливите пенсионери и щастливите млади, които хранят.

Времето беше след Симо ІІ и бях бесен на щастливите пенсионери, сред които беше и майка ми, гласували за него.

Не очаквах, че с напредването във фрустрацията (преебаността) на средната възраст ще получа показно и за щастливите млади.

Ебахти лошия късмет да си средната възраст на шибания преход.

Време е да направим нещо преди окончателно да сме станали на трици.

Пролетарии на средната възраст, съединявайте се!

Когато преди точно 20 години Мадридския лисугер се облизваше с испански акцент на Боянските ливади и обещаваше на априлски кокошчици 800 дни незабавно и несимволично угояване, майка ми идеалистично налапа царската въдица.

Казах си, ок, пенсионерска му работа, от тръна на антикомунизма на тормозена попска щерка – на глога на ъпгрейтната московска юпи разработка.

Лондонските момчета осребриха тлъсто наивността на поколението на родителите ни. Хотелите на Велчев в Равда/Несебър са добро назидание, мислех си. Глупостта никога не бива да остане ненаказана. Няма по-тъжно нещо от стария глупак.

Сега глупаците са между 18 и 39, ако трябва да вярваме на любознателните социологически агенции. Нерядко са деца на умен и красив твърд електорат на правилната десница. Бачкат здраво в Немско и мъгливия Албион, докато следват. Заслужено олабват със стопроцентово родно.

Както Симо ІІ, така и Слави І са господарите на мълчанието със или без ковид. Това върши чудесна работа, когато на политиката се гледа като на любовна връзка. Говоренето по-скоро разомагьосва здравото онождане. Когато вече си опънат на задна прашка или гърлото ти е затапено от постъпателно-възвратно движение, малко се срамуваш, но това също стимулира мълчанието.

Питам се на кого ще да му е било по-приятно преди да почне да се срамува: на майка ми или на лолитките и лолитковци на Лучиндолския ловец на плъхове, на които предстои да се разочароват от Дългия.

Трябва да си представяме младите щастливи.

Навални има висока температура и силна кашлица при съкилийници с туберкулоза.

Гладуване и туберкулоза е много опасна комбинация, знам го по майка ми, хванала я през глада след втората световна война.

Който не внимава кои партии са путински, може в обозримо време да се сбогува с некои демократични комфорти.

Гледам БНТ1 и преглеждам руски туитове на хора, които просто искат да могат да гласуват за някой различен от Партията и съобщават, че са задържани.

Живеем в плуралистична демокрация, невероятно.

Но гласуваме за партии, които ще ни вкарат в Путинландия.

Това е от руски туит от днес: Есть два варианта голосования – за Путина и против Путина.

Авторът на туита е с ник, но по всичко личи, че е враг на народа по принцип и на собствения си в частност. Платен от западните служби враг на народа си.

От известно време следя в Туитър руските врагове на народа. Поучително е да видиш бъдещето на родната еднопартийна система в служба на хиперкапитализма (Тома Пикети).

Откакто западните служби организираха активното мероприятие с отравянето на Навални и вкарването му в затвора след недокрай успешното отравяне, следя с интерес случващото се във великата братска страна.

Интересът ми е дълбоко ренегатски. Познавам врага по-добре от повечето му врагове и дори от най-яростните му привърженици. Десет години като ученик съм го наблюдавал отвътре в Советская Средняя Школа при Посольстве СССР в НРБ.

Бих могъл да бъда доста полезен на враговете на империята на злото. Приятелите на великата братска страна обикновено са толкова влюбени, че не се нуждаят от повече информация за обекта на любовта си.

Следвайки вътрешната информация от руския враг на народа, току-що избрах един от двата варианта, посочени от него. За моя почуда системата все още не беше напълно еднопартийна въпреки преобладаващото количество партии, чиято високопатриотична мисия е да гласуват „за Путина“ (за Родину).

Гласувах за първи път машинно, предполагам, че така гласът ми ще бъде по-лесно откраднат, както знам добре от Тръмпо.

Направих всичко, за да изгубя. Победата е срам за поета.

Освен дилемата на руския враг на народа имам и лично своя на поет, пишещ на български: българската литературна мафия е изцяло на хранилката на правилните пари; българската политическа мафия е повече на хранилката на неправилните пари, отколкото на правилните.

Нямам роман за продаване, не съм на хранилката на правилните пари, руски възпитаник съм.

Гласувах срещу Путин.

Уважаема Политакадемия,

Обръщам се към Вас след новината за отстраняването на втория политически неправилен преводач, когото напълно основателно сте отстранили като бял и мъж.

Нека първо да Ви уверя, че съм афробългарин, макар и, уви, мъж и преводач на поезия. Но се обръщам към Вас в правилното си политическо качество на афробългарин.

Все още не знам дали каталунския преводач си е направил правилната самокритика и саомоотвод, както правилно постъпи холандската преводачка с оглед на бъдещи букъри.

Научих, че немската преводачка, макар и правилно политически жена, допълнително е обезопасена с 2 (две) политкомисарки с правилен произход и цвят на кожата.

Немците са си научили добре урока. Е, малко се престарават от гузна съвест, но гузната съвест е политически правилната позиция за белите и мъжете.

Искам преди всичко да изкажа възхищението си от пълния политически контрол, който вече успявате да налагате върху сферата на естетическото. Не може да има тотална власт без власт над изкуството, особено при тоталната естетизация на политиката в обществото на спектакъла.

Убеден съм, че всички бели и мъже могат да извървят пътя на превъзпитанието, описан от белия мъж, за щастие евреин, Франц Кафка, описващ очовечаването на една маймуна.

Тази маймуна пише до Академия на науките, за да съобщи как е станала човек.

Това е пътят, скъпи черни сестри.

С уважение,

Vladimir Sabourín

Този коментар е радикално сексистки, фашистоидно елитистки, антипатриотичен и същевременно изпълнен с типично българска завист.

Би бил също така изключително антипедагогичен, но за щастие не съм преподавал нито на Мария, нито на народния писател.

Това ми дава същевременно смелост да коментирам, без да се излагам на риска да си изгубя работното място на преподавател, както с пълно основание би се случило в „белите“ страни.

Откритото неглижиране на правилата на „белите“ страни неизбежно прави коментара ми освен всичко друго и расистки.

И тъй, по същество: наградите и предстоящите награди на Мария и народния писател се дават и получават за способността и уменията им да са с едни гърди напред пред конкуренцията.

Тези гърди са автентично български и едновременно с това подходящо поднесени за оценяване пред „белите“ страни на Северна Америка и Европа. Тези гърди са добре сложени и слагащи се, без да престават да бъдат родни и наши.

Гордеенето с излизането едни гърди напред с тези гърди е основателно и нямащо от какво да се срамува.

Тъй като обаче моята позиция е радикално сексистка, фашистоидно елитистка, антипатриотична и същевременно изпълнена с типично българска завист, и освен това расистка спрямо „белите“ страни, оценяващи нашите гърди, смятам, че тези добре сложени и слагащи се, без да престават да бъдат родни и наши гърди, излезли глобално едни гърди напред, по нищо не се отличават от попфолк силикона.

Разпознаването и припознаването на родния попфолк силикон от глобалния на многоуважаемото световно общество на спектакъла е ново и заслужаващо да бъде приветствано явление.

Аз лично харесвам и приветствам от българското излизане с едни гърди напред единствено скромното и съответно заслужено медийно неотразено в Родината: Галин Тиханов, носител на наградата BEST BOOK IN LITERARY STUDIES за 2020 г. на American Association of Teachers of Slavic and East European Languages (AATSEEL).

Покрай огромния размер на успеха на Мария Б. и неговото сексистко, антипатреотично и същевременно БГ-завистливо поругаване от страна на професори с малки по размер успехи и пишки незабелязана мина – очевидно поради малкия си по размер успех – наградата на друго наше момче.

Успехът му е заслужено малък по размер и незабележим, тъй като нашто момче е само доктор от Оксфорд и, уви, професор от Лондонския университет.

Скромното му по размер и незабележимо име е Галин Тиханов (Galin Tihanov/Galin Tikhanov).

Скромният му – по размер и съответно заслужено незабележим в обичащото големите размери и златните момичета БГ – успех е BEST BOOK IN LITERARY STUDIES за 2020 г. на American Association of Teachers of Slavic and East European Languages (AATSEEL).

Като местен жител с малък по размер успех и пишка съм впечатлен от малката по размер награда на нашто момче с докторат от Оксфорд и професура в Лондонския университет.

Disclaimer: Тези мои предпочитания на професор по антична литература с малък успех и пишка са дълбоко сексистки и антипатреотично мотивирани.

Когато в казуса Добчев/Бакалова се апелира към преподавателската етика, смирено моля да се вземе под внимание следното:

Откакто студентите са paying customers, които, както е известно, винаги имат право, самата идея за „етика“ на отношението преподавател-студент се измества по-скоро в етично неутралната сфера на „духа на капитализма“, който след кончината на конфесионалната му подпорка в „етиката на протестантизма“ е само и единствено високоетичен дух на кинтите.

Vladimir Sabourín, шовинистична крайнолява фашистка свиня, неетичен професор по антична литература