vs. archives

На излизане от Президентството след като шахматната Царица на секундата отново се превърна обратно в политическата пешка, каквато е, чалга патриотите бяха посрещнати от автентичните патреоти със скандирането турски мекерета.

Скоро предстои да видим на предсрочните избори дали чалга патриотизмът е много по-добър от автентичния патреотизъм.

Или пък автентичният патреотизъм е много по-добър от чалга патриотизма.

Това, което се видя на секундата след излизането от Президентството, е, че предизборната кампания на автентичните патреоти започна с летящ старт с любезното съдействие на чалга патриотите.

И т.н. до Освобождението на България от турско робство.

С любезното съдействие на Путин.

Шахматистката срича като ученичка (с благодетел Черепа).

Цитира Льотчика (си): „безпринципна коалиция“.

Льотчика потвърждава, че Шахматистката цитира него: „безпринципни договорки“.

Льотчика и т.н.

Росен Тошев, Путин в сърцата ни I, 2019 г., 120х80 см, c-print, хартия

В 45-тия Парламент има достатъчен брой депутати, тръгнали от „публицистично-хумористичното предаване“ – както в началото на 90-те все още се наричаше формАта шоу – Ку-ку, за да се образува отделна парламентарна група.

Най-ярките представители на тази невидима (би казал народния писател) парламентарна група са Живата лисица Дилов-син и Мъртвата лисица Дългия.

Живата лисица не спира да говори. Много е забавен и много умен. Говори като гост на шоу, който иска да забавлява и да бъде разбран от „народа“. Но и нарече, обслужвайки господаря си, новия Парламент (якобински) „конвент“.

Ако не сте „народа“, знаете какво означава това.

Мъртвата лисица се прави на мъртва, за да избие рибата на следващите избори.

Живата лисица играе с ГЕРБ. Мъртвата лисица не е ясно с кого играе. Но е ясно, че ще подкрепи Льотчика за втори мандат, т.е. кучката на Путин.

И Живата лисица, и Мъртвата лисица са шоумени, обслужващи политически (ще рече, олигархични) проекти.

„Възраждане на демокрацията“. Ку-ку. Има такава парламентарна група.

Най-късно от вчера трябва да е ясно, че мълчанието по сценарий на И Т.Н. означава връщане на мандата.

Надуващата се да стане вол жаба сценарист го каза.

И предупреди никой да не смее да прави нещо не по сценарий.

Този текст не е по Сценария.

Доколкото мога да преценя като несценарист, идеята е половината от втората порция 800 дни да премине в избори и съпъстващо мълчание като необходима предпоставка за пичеленето им.

Дори за Цара беше трудно да мълчи след като стана министър-председател. И мълчейки, издаваше тайната на мълчанието си.

В теорията на абсолютистката държава, разглеждаща в традицията на Макиавели политиката като чиста (т.е. освободена от морални основания) математика това се нарича арканум.

Политиката е тайна комбинаторика.

При постмодерната й деградация в обществото на спектакъла тя се превръща в таен сценарий с царе, пъдари и шутове.

Първо Цара, после Пъдара.

Накрая Шута.

Дотук всичко е по сценарий.

Помните ли гениалното тълкувание на епохалното парче на Мадона в началото на Глутница кучета?

Глутницата е в навечерието на обир, седнала около кръгла маса.

Тарантино химселф в ролята на господин Кафяв предлага следната талмудистка екзегеза:

Песента е за следното, казва той: Едно добро момиче, което се шиба денем и нощем, нощем и денем ден подир ден изневиделица налита на някакъв невероятен ебач, който й разкрива рая на голямата баданарка тук на земята. И доброто момиче се чувства все едно й е за първи път.

Чувства се лайк а върджин.

Доколкото мога да усетя с определено недевствения си черен задник, в момента ни готвят подобна поредна кръгла маса.

Някой спомня ли си Първата, поставила началото на добре организирания мирен обир, наречен Мирен преход?

Тогава бяхме много девствени, нали?

Трийсетина години по-късно май пак лайк а върджин, а?

Пу за мене мистър Браун тоа път.

Интересна партия са ДПС.

Едновременно лъха на соц от малко провинциално градче и на банковото сити на метрополия.

На комсомол и на юпита.

На чантаджии и носители на армани.

На добре облечени бизнесмени и преподаватели от треторазреден университет.

На философи и ченгета.

Гледах Тошко при Президента.

Президента му каза да внимава с поведението и приказките в Парламента.

Тошко отговори, че е много благодарен, „така да се каже“, на Президента.

Каза също, че ще „прави тва“.

Ако този човек може само тези две неща: да се изцепва от трибуната на Парламента и да благодари като ученик на Президента, пред мен възниква въпросът:

Параван на какво е това нищо?

От ден минус първи мразех в червата московските номера на Мадридския лисугер.

От ден първи съм враг на втория генерален московски номер на Дългия.

Нямам време да чакам още 20 години уразумяване на московските разработки.

Време е да ме мразите и по тази линия, скъпи приятели.

Един мой бивш студент е сценарист на Шоуто. Водил съм му упражнения по антична и западноевропейска литература в далечните утопични времена, когато бях млад асистент. Някои стари студенти казват, че съм бил добър. Поне от дистанцията на остаряването, може и да има нещо вярно.

Спомних си за героичните си години на млад асистент по литература, след като прочетох новината, че щурмбанфюрерът на Сценария вече е успял да отправи заплаха за рязане на части на тялото към журналист преди още да е положил клетва като депутат.

Бившият ми студент, чийто умен и мълчалив поглед добре си спомням след повече от двайсет години, не е от публичните лица на Сценария или поне аз не съм го мяркал на екрана, засичали сме се случайно в махалата, той живее някъде наоколо.

Погледът му е все така умен и немногословен, напомнящ ми, че макар да не държа на академичните инсигнии, за някои умни деца съм бил и продължавам да бъда техният някогашен млад асистент по литература.

Надявам се той да е останал при литературата.

Не ми се четат депутатски списъци, а и помня само малкото му име, при това вероятно в галената му форма.

Утре ще видя.