Пътуване към Орион

by Владимир Сабоурин

В четири сутринта вътрешния двор
прилича на подземен свят отдалече
ухае на нежната восъчнокехлибарена
плумерия жасмина вдишвани с пълни
гърди от разкъсан на парчета озирис

Бугенвилии княгините на този свят
неонови в предутринната дрезгавина
цикламени яркочервени лилави оранжеви
олеандър с отровно бели розови цветове
огромни кървавочервени хибискуси

Като огромните кървавочервени усти
на местните проститутки нежнодевически
бледолилави петунии крещящо тропическите
оранжевосини стрелиции и отново нежната
восъчнокехлибарена плумерия жасмина

Сами сме в шатъла прекосяващ равната
празна индигова пустиня шофьора и човека
от персонала говорят тихо на иначе шумния си
език премигват непонятни светлини
на таблото и наближаващата писта

Държим се за ръка като съпруг
и съпруга брат и сестра знам че ти
ще събереш нежно и внимателно
разхвърляните парчета на тялото ми
вече виждаме отвисоко млечния път

На голямата черна река с трите
проблясващи звезди от пояса на орион