vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

В навечерието на деня на ликуването

В навечерието на деня на ликуването мисля
за самотата ти дете толкова ми липсва милувката
на майката ти колко ли липсва на теб

Не знам какво е на десет да гледаш
как багер изравя дупка не в пясъчника
на детската площадка дупка за майка ти

Не знам какво е да живееш само
с мъжкото лице на оня изкълчващ стави
без женския му милосърден скут

Не познавам какво е да нямаш никаква
никаква вина за самотата си дори тази
сладкожестока утеха на вината

В навечерието на деня на ликуването мисля
за самотата ти дете толкова ми липсва милувката
на майката ти колко ли липсва на теб

В навечерието на деня на ликуването

В навечерието на деня на ликуването мисля
за самотата ти дете толкова ми липсва милувката
на майката ти колко ли липсва на теб

Не знам какво е на десет да гледаш
как багер изравя дупка не в пясъчника
на детската площадка дупка за майка ти

Не знам какво е да живееш само

В навечерието на деня на ликуването

В навечерието на деня на ликуването мисля
за самотата ти дете толкова ми липсва милувката
на майката ти колко ли липсва на теб

Пътуване към Орион

В четири сутринта вътрешния двор
прилича на подземен свят отдалече
ухае на нежната восъчнокехлибарена
плумерия жасмина вдишвани с пълни
гърди от разкъсан на парчета озирис

Бугенвилии княгините на този свят
неонови в предутринната дрезгавина
цикламени яркочервени лилави оранжеви
олеандър с отровно бели розови цветове
огромни кървавочервени хибискуси

Като огромните кървавочервени усти
на местните проститутки нежнодевически
бледолилави петунии крещящо тропическите
оранжевосини стрелиции и отново нежната
восъчнокехлибарена плумерия жасмина

Сами сме в шатъла прекосяващ равната
празна индигова пустиня шофьора и човека
от персонала говорят тихо на иначе шумния си
език премигват непонятни светлини
на таблото и наближаващата писта

Държим се за ръка като съпруг
и съпруга брат и сестра знам че ти
ще събереш нежно и внимателно
разхвърляните парчета на тялото ми
вече виждаме отвисоко млечния път

На голямата черна река с трите звезди
проблясващи от пояса на орион

Пътуване към Орион

В четири сутринта вътрешния двор
прилича на подземен свят отдалече
ухае на нежната восъчнокехлибарена
плумерия жасмина вдишвани с пълни
гърди от разкъсан на парчета озирис

Бугенвилии кралиците на този свят
неонова в предутринната дрезгавина
цикламено яркочервено лилаво оранжево
олеандър с отровно бели розови цветове
огромни кървавочервени хибискуси

Като огромните кървавочервени усти
на местните проститутки нежнодевическите лилави
петунии

Сами сме в шатъла прекосяващ равната
празна индигова пустиня шофьора и човека
от персонала говорят тихо на иначе шумния си
език премигват непонятни светлини
на таблото и наближаващата писта

Рая е смътното благодарно усещане

Рая е смътното благодарно усещане
че е несвършваща съботна утрин

Ти се роди петък вечер съдовете са измити
снощи утре ставаш на тринайсет