Момичето и пустинята 2

by Владимир Сабоурин

Знам, че ти си мъж идещ от пустинята
толкова искам да ти е добре с мен
да съм твоята градина, но ти си мъж
идещ от пустинята ревнив като семит
ти не търсиш родина в мен ти ме
извеждащ в пустинята си ти ми
говориш езика на възпламенили се
неизгарящи петролни кладенци

Сега десницата ти тежи над мен
като най-тежкия и любим мъж
някога карал костите ми да пращят
като паркет в тишината на нощта
как да те понеса как да понеса
любовта ти секваща дъха ми
под тежестта си на най-любим мъж

Ето ме тук с теб сега в пустинята
знам, че ме избра знам, че ме обичаш
знам, че устоя ли ще ми се явиш накрая