Момичето и пустинята 1

by Владимир Сабоурин

Срещнах те когато бях дете
ти беше толкова необичайно красив
сърцето ми биеше лудо като на врабче
залетяло в столова на пионерски лагер
хванато в шепата на случайно момче
но това момче беше самия ти

Сега десницата ти тежи над мен
като най-тежкия и любим мъж
някога карал костите ми да пращят
като паркет в тишината на нощта
как да те понеса как да понеса
любовта ти секваща дъха ми
под тежестта си на най-любим мъж