Когато потеглиш от портите на изтока

by Владимир Сабоурин

Когато потеглиш от портите на изтока
към залез слънце към родния остров
към жената острова в горчивия океан
на смъртта трябва да вярваш във всяка
своя крачка всеки тласък на веслата всяко
изгубване всеки меандър отхвърлящи отново
и отново и отново назад в пътя към острова
жена към острова родина където най-сетне
ще пристигнеш насън сънувайки неотстъпчиво
жената остров в горчивия океан на смъртта