Когато погледа ми се спря на нея
Когато погледа ми се спря на нея
тя отдавна го бе уловила и спряла
не ме гледаше, но улавяше и спираше
погледа ми както гравитационното огъване
улавя въвлича в акреционен водовъртеж
протичащото покрай него време
Носеше черно унисекс худи
като тийнейджър от предградията
качулката му образуваше черен нимб
около главата, но не закриваше нищо
виждах отчетливо всяка нейна черта
като при тежък готически грим
Беше от онези момичета които с една
английска дума приключват всичко
изговорена с тежък източен акцент
на провинциалист изпълнен с решимост
да се пребори с всяко нагло копеленце
всеки дришльо от метрополията
Вдигна чак сега поглед от телефона си
всъщност нямаше лице като звезда в края
на живота си изхвърлила външните
слоеве остава в центъра си бяло джудже
каза аз съм планетарната мъглявина
наричана окото на бога твоята родина
Усетих мигновен блик отражение
на черния нимб около нищото без лице
в ретина, която вече не бе моя аз съм
Твоята родина повтори водовъртежа
