Момичето от фонтана 2

by Владимир Сабоурин

Когато веднъж в един албум видях
раждането на венера от морската пяна
разбрах че момичето от фонтана й подражава
в рамките на тогавашния морал тоест
на обществено приемливата красота
никога обаче не се отказа да имитира
тайното си сродството си с водата
с влагата особено когато небрежно си играеше
с великолепната си гъста коса като
дебели стоманени тросове покрити
с прекрасна лека ръжда като косите
на знаменития и праобраз флорентинката
никога не ме остави мечтата някой ден
като на игра да навия на юмрук косата й
нали и тя играеше с мен на своята игра
божествените й коси изглеждаха винаги
влажна сякаш току що бе излязла от банята
или от някак родната й морска пяна