vs. archives

Най-прелестна беше през ранна пролет
малко преди да пуснат фонтана необлечена
още във вода само в мъглица предвещаваща
чисто бъдещо неопетнено от сбъдване
щастие на раззеленяващите се зад гърба й
дървета тя неродена още от водата
тя моя детски андрогинен ангел

Лицето й със странно безизразните й
дълбоки очи не бе точно по мой вкус
едновременно пухкаво и строго
като на много млад комсомолски секретар
обожавах издължената й шия странно
атлетичните й рамене все едно беше
античен дискохвъргач с ръце на венера
милоска но нейните си бяха налице
сигурен бях че тренира нещо например
академично гребане беше достатъчно
висока за целта имаше отчетливи релефни
делтовидни и трапецовидни мускули
по-късно когато се записах на гребане
виждах на панчарево такива момичета
но те бяха назобени с хормони мъжкарани
тя беше андрогинен ангел на ботичели

Когато веднъж в един албум видях
раждането на венера от морската пяна
разбрах че момичето от фонтана й подражава
в рамките на тогавашния морал тоест
на обществено приемливата красота
никога обаче не се отказа да имитира
тайното си сродството си с водата
с влагата особено когато небрежно си играеше
с великолепната си гъста коса като
дебели стоманени тросове покрити
с прекрасна лека ръжда като косите
на знаменития и праобраз флорентинката
никога не ме остави мечтата някой ден
като на игра да навия на юмрук косата й
нали и тя играеше с мен на своята игра
божествените й коси изглеждаха винаги
влажна сякаш току що бе излязла от банята
или от някак родната й морска пяна

Срещнах я още като дете тя
беше по-голяма от мен но във възрастта
в която момичетата от онова време
обичаха да играят на майки с деца
на моята възраст аз с радост участвах
в играта й като нейно дете което не ми пречеше
скришом да се възхищавам на марките й гърди
чиито зърна едвам се набелязваха
в съгласие с тогавашните строги нрави
бедрата й масивни макар и издължени
струваше ми се че са непропорционално
дълги спрямо торса никога не й го казах
свикнах да харесвам това у нея
постепенното ми влюбване лека по лека
заличи видимата диспропорция
която от разстояние се забелязваше по-малко
обичах да я наблюдавам често отдалече

Срещнах я още като дете тя
беше по-голяма от мен но във възрастта
в която момичетата от онова време
обичаха да играят на майки с деца
от моята възраст аз с радост участвах
в играта й като нейно дете което не ми пречеше
тихомълком да се възхищавам на марките й гърди
чиито зърна едвам се набелязваха
в съгласие с тогавашните строги нрави
бедрата й по-скоро масивни макар и издължени
струваше ми се че са непропорционално
дълги спрямо торса никога не й го казах
свикнах да харесвам това у нея
постепенното ми влюбване лека по лека
заличи видимата диспропорция
която отдалече се забелязваше по-малко
обичах да я наблюдавам често отдалече

Няма по-възвишена гледка
от жена на бойна нога, която казва
с всяка фибра на пролетта си
днес е деня в който ще те наеба
ти нямаш значение днес е деня
аз те избрах мой първороден син
нямай никоя друга жена освен мен
ти нямаш значение аз те избрах
ти си мой първороден син нямай
никоя друга жена освен мен
днес е деня в който ще те наеба
няма по-възвишена гледка от жена
на бойна нога, която казва това
с всяка фибра на пролетта си
аз те избрах днес е деня аз казвам
така ти си мой първороден син

Няма по-възвишена гледка
от жена на бойна нога, която казва
с всяка фибра на пролетта си
днес е деня в който ще те наеба
ти нямаш значение днес е деня
аз те избрах моя първороден син
нямай никоя друга жена освен мен
ти нямаш значение аз те избрах
ти си моя първороден син нямай
никоя друга жена освен мен
днес е деня в който ще те наеба
няма по-възвишена гледка от жена
на бойна нога, която казва това
с всяка фибра на пролетта си

1
Приготвям инхалацията сядаш в мен
слагам мундщука на устата и носа ти
придържам го с дясната ръка с лявата пускам
машинката тя пращи като кинопрожекторите
от детството ми пускам на лаптопа чернобелия
мики маус от времената на голямата депресия
времената на бони и клайд една доза трае
колкото едно филмче едно музикално парче
чистата магия на нямото кино в съпровод
на пиано занемели сме от възхищение

2
Вече си много по-голяма
инхалациите продължават гледаме
малката русалка след края на дозата
продължаваме да гледаме запленени
ти от опашката й аз от червената й коса
през безкрайния есеннозимен сезон
безкрайните инхалации се превръщат
в безкрайно гледане на ариел изведнъж
с потрес установявам че в историята
няма майка само баща казвам го
на майка ти тя не обръща внимание
на голямото ми откритие

3
Вече си толкова голяма
че би трябвало да израстеш необходимостта
от инхалации ти не бързаш да го правиш
седиш сама пред лаптопа на писалището ми
държиш сама мундщука вече като опитен
пушач на опиум от времената на бодлер
чета на дивана зад гърба ти вечния филм
сега е красавицата и звяра смътно
улавям че там също няма майка
не го казвам на майка ти

2
Вече си много по-голяма
инхалациите продължават гледаме
русалката ариел след края на дозата
продължаваме да гледаме запленени
ти от опашката й аз от червената й коса
през безкрайния есеннозимен сезон
безкрайните инхалации се превръщат
в безкрайно гледане на ариел изведнъж
с потрес установявам че в историята
няма майка само баща казвам го
на майка ти тя не обръща внимание
на голямото ми откритие

3
Вече си толкова голяма
че би трябвало да израстеш необходимостта
от инхалации ти не бързаш да го правиш
седиш сама пред лаптопа на писалището ми
държиш сама мундщука вече като опитен
пушач на опиум от времената на бодлер
чета на дивана зад гърба ти вечния филм
сега е красавицата и звяра

Приготвям инхалацията сядаш в мен
слагам мундщука на устата и носа ти
придържам го с дясната ръка с лявата пускам
машинката тя пращи като кинопрожекторите
от детството ми пускам на лаптопа чернобелия
мики маус от времената на голямата депресия
времената на бони и клайд една доза трае
колкото едно филмче едно музикално парче
чистата магия на нямото кино в съпровод
на пиано занемели сме от възхищение