vs. archives

Тя е
Невероятна кучка

Нема повече
За казване

Перфектният начин
Да не бъдеш щастлива
С един мъж е да не е спокоен

Пробвай обратното
Ще те разпори сестро
Гаранция франция

В скута на софия
Съм спокоен като
В скута на господ

Най-обичам сутрешното ебане
Да ми го налапаш още в просъница
Свирката да е продължение на съня
Проникването в теб да е сънуване
Най-сладкото на секунди от пробуждането
Сутрин путката ти е по-стегната
Като още неотворилата се чашка на цвете
Всичко още е покрито с роса
Сутрин ставам романтичен
Ебах ти надървянето

Правя сладко от вишни
Правя компоти от череши
Правя кекс с какао
Правя бисквитена торта
Правя буркани с люти чушки
Правя едросмляна лютеница
Правя царска туршия
Правя кисело зеле
(Баща ми го продухва)
Правя имам баялдъ

Тя е еблива въртокъщница

Всеки път се чудя
Кво да пускам
Обикновено съм любезен
Не натрапвам своя вкус
Не мисля само да ми става
На мен от музиката истината е
Че шибането е профанна мистика
Изискваща контемплативна
Тишина абсолютна концентрация
На съзерцаване на края същевременно
Добре е да не спираш да говориш
Като заклинател на пословичните
Мириади ангели на пословичния връх
На карфицата на свършването

И не усетихме че музиката
Беше свършила

Твърди се
Че женският оргазъм
Бил два вида
Клиторен и вагинален
Никога не съм вярвала в това
Но този път усетих
Че свършвам два пъти

Никога не съм бил с душата си
Още по-малко да я чукам не знам
Какво ще направя всеки сценарий
Блокира в главата ми как да бъда
Себе си как да бъда мъжа който
Прониква в теб като в себе си
Като в женската душа която е
Самия той тя вече крещи
И е на миг от свършването
Това е моята душа
Която е извън себе си

От малък обичам
Да ме пипат по главата
Това е моята ерогенна зона
Дори ужасът на машинката не успя
Да ме откаже от тази наслада стисках зъби
Да мине и чаках докосването на ръката

Карантината беше отвратителното
Самозадоволяване сам да си пипаш
Главата първото посещение при силвия
След края на затварянето отиване
В най-елитен частен клуб бях
На черешата разказах й колко съм

Щастлив че се разведох силвия е
От софийско харесвам твърдостта
На диалекта й непримиримото селско
Женско желание за радост никога
Не запомням за какво говорим
Но винаги свършвам в ръцете й

Усвоих го
Из основи
За десет години брак

Сега се чудя
Кво да го правя

Не става
За поезия

Дори в най-добрия си
Садомазо вариант

Когато видях
Че не я е страх
Ми пораснаха крила

Преодолях моя
Мъжки страх
И се заизкачвах

По косите й