vs. archives

Поезията е игра с времето
Времепространствено огъване
При което първо изпускаш острия завой
И политаш в дерето
А бетоновозът който сече завоя
Навлиза срещу теб в насрещното още
Не е потеглил

Поезията е пробив във времепространството
Червейна дупка между галактиките
На мъжа и жената между
Женската душа на мъжа
И мъжът който прониква
В жената като в собствената си
Сладостно крещяща душа

Поезията е времепространствено изкривяване
При което цял живот си се движил
Към жена която можеш да срещнеш
Само в дипла образувана от чудовищната
Тяга на черна дупка от която
Тя те откъсва на ръба
На хоризонта на събитията

Тя е твоя бъдеща любовница
И настояща жена

Никога няма да прекрача тази граница
Тя е прокарана като с огнен меч охранявана
От неподкупни митничари чиито домове са бедни
Чиито дъщери са пепеляшките на бала ти си
От другата страна почти в турско татко ти
Е нормален корумпиран служител много
Те обича можеш да си позволиш всичко
От снобски арт до обичаен кич до мутробарок
До атеизъм или дебели свещи на кръщене това
Ми е забранено нека постоим
От двете страни
На границата

Бяло момиче
Ти ми зададе директен въпрос
Уважавам във всяка игра
Свалените карти защо
Думата еба толкова често се явява
И други любопитковци питат тва

Но ще отговоря само на теб
Щото ми е кеф ероса на познанието
Знаеш макар че още не сме на това ниво
Където поезията се чифтосва с философията
И ражда възвишени чудовища

Та на въпроса
Чела си песен на песните нали
За това иде реч бяло момиче
Бракът на бог и избрания му народ
Толкова е просто но те са лукави
Различават между теология и ебня

А то разлика няма
Става дума за кучката и нейния бог
За ревност за изневяра за завръщане
За шамар за свирка бог е справедлив
И милосърден но това вече е
Следващото ниво

Връщаме се в детската стая
Сега бог е там

Имам жена
Тя е бялата ми душа

Имам дъщеря
Тя е мулатската

Във вечерните новини ще видите
Как ги заколвам

Не ме убивай
Каза тя когато вече

Беше извила назад врата си
На разгонена сърна

Как се докара дотук
Попитах състрадателно

Влюбена съм
Отговори тя

Имаш страшен късмет
Момиче трезво констатирах

И аз бях заклан
Няма да ти го причиня.

Тя беше момиче от границата
Веднъж през соца ме върнаха оттам
Щото нямах пасаван но усетих дъха
На границата

Просто красавица от границата
Макар че на границата нищо не е просто
Красивото опира във възвишеното
И налудното

Тя беше момиче от границата
Една сутрин се събуди и написа стихотворение
За бебето си границата имплодира
Като черна звезда на боуи

Тя се погледна в огледалато
И видя че не е същата

Силвия е мойта фризьорка
От най-крехка възраст набори сме
Тъкмо беше излязла от техникума по фризьорство
Росна росна пичка и налетях на нея в един гараж пригоден
За салон беше с неква друга кака но
Аз веднага си избрах силвия

Съзрявахме заедно аз
С университетските глупости
Ти в реалния живот на бракове
И разводи никога не съм те виждал овесила
Нос а е имало защо ти обаче си
Яка шопкиня от софийско

Красавица си но никога
Не ми е минавало през ума да те еба
Ти си ми шибана икона но не на
Фашисткия майстор а на некъв
Несъществуващ български ханаан
В теб септември е станал май

Възпявам те моя яка селянко
Ти ме попита кво ти става надрусан ли си
Не силве разведох се лицето ти грейна
Видях шибаната ти аура просветнала
От радост за мен силве ти си
Моята мечтана българия

Жената прави мъжа
Не обратното

Странно
Колко глупави могат да са
Умните жени и колко
Слаби играчи на покер

Мислеше
Че е достатъчно да блъфира
Щото аз играя винаги
Със свалени карти

Ще види
Такава игра
И такъв играч
През крив макарон

Играта за нея
Приключи.

Гледам как храниш бебето си
В кадър са коша на детска количка
То прегладняло и щастливо
Със светещи очички
Жълта лъжичка крайчеца
На ръката ти
С перламутров маникюр
Ето ти стихотворение

Напиши го