Mario Nestoroff „Песен за Лас Бреняс“

by Владимир Сабоурин

 

Основаха те една нощ, под светлината на газена лампа.
Тъмнееше гората, гъсталак от дъбове и сенки.
Мъжете, всички до един, бяха взрени в зората.
Основаха те без месеци, без дати, без часове.
Беше една нощ, казвам ви, в която всички щурци
в полето подемаха гуляй след гуляй.
Беше нещо без речи, без думи, без химн.
Нещо на хора, които винаги са били безмълвни.
Лас Бреняс, родино моя, спомням си за теб в бъдното
с твоите обикновени хора, дърветата ти, улиците
и си мисля колко е хубаво, ако има душа
тя да остане да живее по твоите улици.
Лас Бреняс, майко моя, малка страна на съня.
Любима, разпридаща светлината на химерите ми.
Пея и полудявам, оплаквам те и се обновявам.
Градчето, в което искам да ме покрие пръстта.