vs. archives

Изпратил писмата и телеграмите
той върви по неопределени улици
и открива незначителни разлики, които за него нямат значение
и мисли за Абърдийн или Лайден
по-живи в съзнанието му от настоящия лабиринт
от прави линии (не от сложност)
където го отвежда времето на човек
чийто истински живот е далече.
В нумерирана стая
ще се обръсне по-късно пред огледало
което няма да го отрази повторно
и ще му се стори, че това лице
е по-непроницаемо и твърдо
от душата, която го обитава
и която през годините го е издялвала.
Ще кръстоса пътя си с теб на някоя улица
и може да забележиш, че е посивял и висок
и че се вглежда в нещата.
Безразлична жена
ще му предложи своята вечер и случващото се
от другата страна на вратата. Мъжът
мисли, че ще забрави лицето й – ще си спомни
години по-късно, някъде край Северно море
щората или нощната лампа.
Тази нощ очите му ще съзерцават
в правоъгълник от някогашни форми
ездач и епическата му равнина
защото Дивият запад обхваща планетата
и се отразява в сънищата на хора
които там през живота си не са стъпвали.
В напластената полусянка непознатият
ще си представи, че е в своя град
и ще го изненада да излезе на друго място
с друг език и друго небе.

Преди агонията
адът и раят са ни вече дадени –
сега се намират някъде в този град, в Буенос Айрес
който за чужденеца от съня ми
(чужденецът, който съм бил под други планети)
е поредица от неопределени изображения
изработени от забравата.