Хорхе Луис Борхес „На един второстепенен поет от Антологията“

by Владимир Сабоурин

 

Къде е паметта за дните
които бяха твои на земята и изтъкаха
сполука и болка, и бяха за теб вселената?

Изчислимата река на годините
ги е изпуснала. Ти си дума в едно съдържание.

Боговете дариха други с нескончаема слава
с надписи, изсичания в монети, паметници и прецизни историци.
За теб само знаем, безславни приятелю
че една вечер си слушал славея.

Всред асфоделите на сянката безплодната ти сянка
мисли навярно, че боговете са постъпили скъпернически.

Ала дните са мрежа от тривиални мизерии
и нима има по-добра участ от тази пепел
от която е направена забравата?

Над други боговете изляха
неумолимата светлина на славата, която чете в сърцата и брои пукнатините,
на славата, която в крайна сметка измачква розата, която почита.
С теб са били по-милостиви, братко.

В екстаза на едно свечеряване, след което нощ няма
ти чуваш гласа на Теокритовия славей.