Из „Оди“ (1995)

by Владимир Сабоурин

 

На баща ми

Далече е Градът и топлината
на баните, огласяни от смеховете
на момчетата
и виковете на теляците.

В студа на варварската зима
да пием и да разговаряме
заслушани в гласа на спомените
и ръцете ни.

Далече е Градът. Да пием в тъмното
огрявани от снеговете
и тихо да си спомняме
преди да сме забравили езика си.