Осветена от самотен стълб
закована всред цялата тази
ръжда железни болтове
и зеленясали гвоздеи
светещото тяло забучено
накриво в бетона, от който
се подава ръждива арматура
петно охра в мрака и фаровете
на неспирното отминаване
Скърцането на трамвай
по заскрежените релси
влизащ в завоя
Музика на сферите
с наближаване на перихелия
пак е февруари
Поток светлина
при обратен завой
Фаровете на насрещното движение
в предутринната дрезгавина.
На паметта на Мария Вирхов
Живота губи своя вкус
за вечеря люти чушки
на котлон с гол реотан
мъртвите разчистват терена
за живите но са по-големи.
Аз не сънувам
облегнат на леко открехнатото крило
на трикрил гардероб наблюдавам в полумрака
леглото пред себе си и се събуждам
Голото дете с отрязана опашка
говореше и каза
на поповата лъжичка
Градът е плоска карта
Разгръщам книжката
с надигащите се картинки
Мостът сива ивица
сложена на кръст с канала
Нямам време да отгърна
на следващата страница
Дъгата на моста под който тече
реката на живота ми.
Части на ръждиви машини
пръснати на последен пристан
всички по местата си
като в задния двор на детството
редом с бодливите клони
на цъфналата джанка
зеленясалите тенекии от сирене
Точно както е на мястото си
под милостивия поглед
на вечността всяко нещо
в една мъртва природа.
Кой?
Кой друг.
Той. И други сантиментално-тарикатски истории: “За щитовете на беззащитните”.
„Паисий, Софроний, Ботев, Талев, Димов, Смирненски, Вапцаров, Гео Милев и дори две днешни книги“.
Дори „Невидмите кризи“ – до Септември и Ботевата Борба.
Но какъв им е на анархистите този прекрасно самоорганизирал се сантиментален конформист?
А ние ще запеем
ще запеем песента
А тя е
Пацо в Дупница
шалялялял
О, Пацо в Дупница
шаалялялял
Говора за Людмила Живкова и за баща й
Тодор Живков, ти познаваш Жени
завеждаща мутресите
Йо, йо, йо, йо, йо, йо
И бутилка ром, и бутылку рома
Най новата оферта
за мутри педофили
откриващи детето в себе си
сладкото дете на комунизма
Най-новата оферта
за депутати педофили
възродената Асамблея
„Знаме на мира”
о Йо, о Йо, о Йо, о Йо, о Йо
рогата сестро на прикованите
раждаща освободителя на Прометея
на хармонично развитата личност
ти ме освобождаваш, кучко
ти ме освобождаващ сестро
рогата сестро на прикованите
сестро на изгнаниците
Но клуп от мисли твоя ум гнети
и зат’ва с такова нетърпене
да се развърже той очакваш ти.
Но да се спрем на телето, все пак
скъпоструващо на некогашните деца на България
добре че са Жени и Симеончо,
йо, йо, йо, йо, йо, йо
и бутилка ром, и бутылку рома
Йо
Жени, Симеончо
че им пока’ат
да видат как е било
в нашто детство
с Людмилка и Тату
Й, правешкио ’итър селянин
Теле на правешкия хитрец
на зета им проф. Батето
къде изчезна Влади
през всички тез години без поезия
адаша изнасилвач
в ръжта на късния развит социализъм
на късния разврат
де да можехме и ние
побеснели за ебане
редови комсомолци
да изнасилваме, да пра’име поезия
в социалистическия портокал
с часовников механизъм, с първата учителска заплата
през октомври 89-а си купих часовник „Pobeda”
И като ни часовник призовава
щом заран на светия си съпруг
невестата му за любов запява –
когато некой зъб зацепва друг
и сладко тикайки, изпълва с нямо
благоговение душата
’фанàх последниа влак на социализма, копеле
Навръх 10-ти Ноември
си купих часовник „Pobeda”
дет постоянно избързваше, копеле
вече беше в комунизъма, allways allready
подготовка на посткомунистическата победа
на постструктурализма
додет не спре и го смених със Swatch
след смъртта на татко
не беха го потурчили, о чудо
часовника в Курило
Swatch като любимия на татко
Сведенборг
Просвещенски мелез на теолог и инжинерин
С когото татко
с’а си събеседва
лице в лице
Русоистка изработка,
теология с часовников механизъм
на религията на сърцето,
когато некой зъб зацепва друг
и сладко тикайки изпълва с няма
топящото се шоколадово сърце
на Линдт, мармотите на Милка разтриват кравите
на Милка, само дето свирка не им праят
на кравите, кавал на онеа ми ти
алпийски ливагье
тва е земниот Рай, копеле
дет по Данте все още е в Чистилището,
земниот ни Рай, разположен на бърдòто, на връò
на капиталистическото Чистилище
земниот ни Рай, разположен на бърдòто, на връò
на капиталистическото Чистилище
часовниците, шоколада, кинтите
педагогията, татко Песталоци
Русо ти ка’ам
Swatch, купен за татко на летището на Франкфурт
на връщане от Хюстън, Малката Хавана
в омагьосаната от джет лега безмитна
зона на далавера намален старо производство
98-а, татко
купен за татко, защото имаше дата и ден на седмисата
испанолатиноезичните имат затруднения с произнасянето
на балтогерманославянските струпвания на съгласни
кво му разбира от врящото средиземноморие
оня с многото съгласни
в нихилистичното си свято име
Нитцше, всъщност Нит-тцше, всъщност Нит-т-тсе
Swatch, купен за татко на летището във Франкфурт
на връщане от Хюстън, Малката Хавана
старо производство 98-а, татко
купен за татко, защото имаше дата и ден на седмисата
с елизирано балтогерманославянско струпване
на съгласните, татко
кой ден сме днес, колко е часа
кой ден сме днес, колко е часа
кой ден сме днес, колко е часа
през пет минути ти казвам
през пет минути, ти ка’ам
колко е часа днес
кой час сме днес
през пет минути ти казвам
през пет минути, ти ка’ам
заповядваш и влизаш
в тая стая
с червено бельо
американски прелести
ебахти готиния буквализъм
почти теологически го да’аш, кучко
бог не е иносказание, не е –
преди да обвиеш
преди да си сигурна
селските си пръсти, толкова различни
от ръцете на татко
изгнили сега в Бакърена фабрика
потрепващи като от Паркинсон
„Аз бих казал, че през последните четири години особено, се вкара една отрова в обществото. Отрова, защото ГЕРБ през цялото време съществуваха и съществуват чрез противопоставяне. То беше позаглъхнало по времето на управлението на Царя. Имаше някак си толерантност много по-голяма и търсене на някакво съгласие. Ако щеш дори тройната коалиция, която много оплювана, коментирана беше, също форма на национално помирение в името на някакви национални интереси. Като членството в Европейския съюз например. Сега в резултат на последните четири години омразата и противопоставянето, разделянето, се върнаха. Ние се върнахме в 90-те години като обществена атмосфера. И аз не мога да приема тази омраза като обществена и политическа среда. Опитвам се да я преодолявам, сигурно не винаги успявам.“
Толкова е тихо
в тъмнината
не чувам дишането ти
Недокоснато детско синьо
преди откриването на сезона
довършително полагане на асфалт
под отвесното слънце
монети върху молитвени листчета
за здраве за упокой табела
забранено влизането по бански
до сребърния купел
осветена вода
в пластмасов бидон
с червено кранче
vs. archives 