Двете старици

by Владимир Сабоурин

Вие сте лицата
На неостаряващ квартал на бъдещето
Станцията на метрото забита право в десетката
На кръгове с блок за емигранти частен университет
Замръзналата кал ново строителство
Около черната точка на мишена

Гледката през прозореца няма значение
Вие сте строители на бъдещето бъдещето е визия
В спарения полумрак на дневното сънуване гледката фототапет
В стая без прозорци през притворените клепки дебнете
Благоразумни деви заедно със светилниците взели и елей
24/7 среднощния вик ето младоженецът идва

Всяко цвете на мечтата израства
От добре омесена от безброй крака на строители от малцинствата
Гуми на тежка механизация джипове сотаджийски коли и пак крака
На емигранти кал кал кал кал и ето в нея чисто като 3d симулация
В огромна плазма новото строителство
Около черната точка на хоспис

Старо ново строителство насред новото ново
Невъзможна времепространствена геометрия
От ронещ се бетон облицован с несвален кофраж
Благородно патиниран от гниенето следващ контура
На стълбища завършващи в нищото без топлите одеяния
Тухли мазилка изолация облицовка без нищо отгоре

Едната старица каза
Момченце дай ми водичка

Другата старица каза
Целуни ме