Знам че ти беше нужна
Като липсващото семейство на дете
На разведени родители
Беше ти трудно майка ти да е курва
По всички свещени канони на марксизма
Свободата сексуалната революция
Страшно е когато една жена е
Курва по душа и най-добрата ти читателка
Настина ли си сигурен
Че нямаше да намериш
Друга читателка
Аз съм класически ренегат. Завършил съм Съветското средно училище при Посолството на СССР в НРБ. Първият ми досег с поезията, който ме направи това, което съм и искам да бъда, беше стихче на Пушкин за есента. После от само себе си дойдоха Некрасов, Достоевски и Маяковски. Това са моите негри, влъхвите ми.
Еманципацията ми от детството съвпадна с превръщането на България от 16 ре(с)публика в историческата Територия с липсващ избор между Рим и Византия. В това дяволско време имах чистия късмет да попадна на Брехт, който ме предпази от дупката на липсващия избор след естественото напускане на руското ми детство. Пораснах и прописах поезия с Брехт. Където детските ми руснаци не смогват, разчитам на него. Немската му работа е гаранцията ми, че руската работа няма да се олее. Тя го обича, познавам я добре.
След края на Смутата в Русия и връщането й към проекта на Третата Византия под егидата на КГБ, мафията и Газпром трябваше ясно да тегля за себе си чертата между руското и имперското. Обичам с цялата всепояждаща страст на детството Русия. Мразя с цялата достъпна ми мъжественост Империята на КГБ, мафията и Газпром.
Любовта обаче трябваше да се оттегли изцяло в езика и литературата, а това не ми е достатъчно. Продължавам да чакам тази велика страна да стане това, което мечтая тя да бъде.
Вярвам, че когато се появи човек, който не се страхува да умре за това, няма невъзможно. Българските избори между Рим и Византия не ме касаят. Обичам Русия. Чакам този човек.
Така че, скъпи фб сънародници, аз съм русофил и путинофоб. И не смятам да го обяснявам фсеки път.
Ex Russia Lux.
Времето ни е когато
бащите вече не завещават
ръчни механични часовници
Времето ни е когато
ремонтите започват вече
преди построяването на дома
Времето ни е когато
нищо вече не остарява
красиво с достойнство
Времето ни е когато
успеха бърза да изпревари
срока на годност
Времето ни е когато
вече няма време
за имане на време.
Това са некои съображения и размисли след като вчера взех новата си книга от печатницата.
Преди 1989-а явлението самиздат имаше ясен и еднозначен смисъл: тоталният идеологически и технологичен контрол на държавата върху публикуването и неговата материална инфраструктура (от пишещата машина, водеща се на отчет в милицията, през разрешенията за ксерокопиране до печатниците) означаваше, че самиздатът бе единствената форма на някаква публична – или поне не напълно приватна – свобода в живота на писменото слово. Говоря принципно, доколкото нямам лични наблюдения върху самиздата по времето на стария режим. Издадох първата си книга през 1993-а, т.е. моят опит е вече чисто посткомунистически.
Какво означава посткомунистическият самиздат? В моя случай означаваше, че родителите ми финансираха дебютната ми книга и после я разнасях по сергиите от епохата героичната улична търговия преди появата на книжарниците и интернет.
В проточилия се период между първата ми поетическа книга от началото на 90-те и прословутата втора, излязла през 2015-а, бях категоричен, че не бива да издавам втора книга самиздатски. През тази пауза, продължила двайсет и две години, твърдо и неуклонно се придържах към илюзията, че някакво имагинерно издателство би трябвало рано или късно – или много късно, или най-накрая – да прояви интерес към публикуването на моя книга. Естествената и закономерна серия от откази обаче както от страна на издателства, така и от страна на журита, осигуряващи достъп до държавно финансиране, най-сетне рационално ме убеди, че трябва да се върна в реалността на самиздата. Втората ми книга бе финансирана от приятел. След нея се сприятелих с неизбежността сам да плащам – или да плащам и да издавам – книгите си.
И тъй, в личния ми опит на автор ефектите на властта на Партията в сферата на книгоиздаването напълно съвпаднаха с демократичните пазарни ефекти на властта на капитала. Неумението да се харесам на еднопартийната система на капитала определено си е мой личен проблем, но резултатът на този индивидуален хендикеп е практически същият, какъвто би бил при несправянето да се харесаш на Партията: самиздат завинаги.
Несправянето с правилната употреба на свободата да се харесаш на капиталовата еднопартийност, водещо до самиздата като опция без алтернатива, дава пълното право на еднопартийната система на капитала да те дисквалифицира като графоман. Който е бил свободен да се хареса, но не го е сторил, трябва да е готов за тази дисквалификация. В рамките на реално съществуващата еднопартийна система на капитала самиздатът продължава да е единствената форма на някаква публична – или поне не напълно приватна – свобода на този графоман.
Трябва да си представяме този графоман щастлив.
Забравил съм името ти
Ти си украинката ми
Земя където течеше мед и мляко
Ученически спомен
И най-твърдата плът
Която някога съм пипал
Като пушкин в южното изгнание
Първо си легнахме
После гледахме лолита в празно кино
Или обратното
Втори път нямаше
Не разбрах защо ми върна парите
За киното двата хартиени лева
С паисий ли беше
Или с берачката на грозде
Бяха деведесете
Ти беше украинката
Аз бях пушкин.
Когато плачеше като последната
Презряна путка
Ти казах истината грубо
Ще ти мине
Ти не ми повярва.
Колкото по-кърваво, толкова по-добре
Разстрел от десет крачки разстояние
Ако никой не улучи от първия път
Следва повторна размяна на изстрели
Балдъзата заложи сребърните прибори
От чеиза си, за да се купят пистолетите
Бързо пада януарската нощ
Нека побързаме.
Анонимното писмо което написах
И изпратих до пушкин е разновидност
На мистификацията като светско развлечение
Широко разпространено в началото на деветнадесети век
На запад и в частност във франция с известно закъснение
Навлязло във виена и стигнало до петербург подражавайки
На съответните игри в най-източната западна столица
Начинът на изпращане и стилът на писмото се дължат
Изцяло на служебното ми положение на чиновник
Апаратчик от средния ешелон в министерството на просветата
В пасквила ми намира отражение литературният бит търканията
И съперничествата широко известни в тесен чиновнически кръг
Горд съм че мистификацията ми стана обществено достояние
С минимално закъснение спрямо виенските образци
Ефектът й надскочи най-смелите ми очаквания
Известни са две версии за реакцията на пушкин
При получаването на писмото според едната той заявил
Че ако някой наплюе отзад дрехата му задължение на камердинера е
Да я почисти другата звучи по-достоверно това е все едно бил казал
Да докоснеш с ръка говно, е неприятно е но си измиваш ръцете
И край наистина край впечатляващо нали.
Аз наташа пушкина имах късмета
Да хвана гребена на вълната на прехода
От напращялите красавици на осемнайсти век
Към меланхолния сексапил на деветнайсти
И късните му прояви по периферията
Романа ми с николай І не излизаше от рамките
На благоприличието царя ласкаво се отзова за мен
Милата и интересна мадмоазел гончарова
Още като годеница на поета императора пожела
По-отблизо да ме опознае като нарочно се оказахме
В царско село по време на карантината негово величество
Пожелали да узнаят часа на разходките ми в парка
Тогава ме нарекоха психея ролята ми хареса
На един маскен бал бях с костюм на жрица на слънцето
Императора ме обяви за царица на бала по-скоро съм луна
Но бързо влязох в роля на ръка разстояние да стана фаворитка
Тигели с царската карета сутрин под прозорците ми
Вечер на бала с въпросчета що все са ми спуснати щорите
Меланхолия и висок ръст поне за времето си това беше
Очаквано добрата комбинация за дългуча шваба
Нарекоха ме психея жената на поета.
Маймуна съм
Но аз съм пушкин
Спя с крепостните селянки
Но аз съм пушкин
Не споделих съдбата на приятелите декабристи
Но аз съм пушкин
С наташа беше автогол
Но аз съм пушкин
Царя сваляше жена ми
Но аз съм пушкин
Залагам селяните на карти
Но аз съм пушкин
Изработи ме един *съставна част от колело
Но аз съм пушкин
Страх ме е от смъртта
Но аз съм пушкин.
