Каракудата
По Карась на Николай Олейников
Пърженичка рибчице
Скъпа каракудо
Де ти е усмивчицата
От сабале тъй възбудена
Пържената риба
Бедна бедна каракуда
Щеше още да е жива
Да не беше страст и чудо
Кво те тъй погуби
Тука те метнà
Дето нема милост каракудо
Дето е тиган?
Помня те мънинка
Ти умираше от смях
Звънко се заливаше
В перловския си канал
Каракуди пичове
Обожаваха ти толкоз
Люспите трапчинките
Рибеното ти око
Бюстчето ти рибешко
Просто красота
Трудно без усмивчица
Зърваш тез места
Заранта веднъж обаче
Срещна ти по изгрев
Целия в седефен блясък
Принца на мечтите
Този принц подмами те
Ласкаво и с обич
Принца тоз уви обаче
Нямал много мозък
С кой си има работа
Този принц не проумял
Съблазнил оправил те
Заебал горкинката така
И реши нещастната
Мигом да умре
Втурнала се страстна
Втурнала се право в мрежата
Зъл човек извадил
Рибката от мрежата
На котлон запратил я
Просто ей така човек
С ножчето разпорили
Бързичко изкормили
Осолили както трябва
И оваляли добре в тесто…
Тъй прекрасен бе живота
И пред теб изгряваше
Смятаха те секси много
В мъжките компании…
Тъй сияйни планове
Мрачно настояще
Няма повече с приятел
Нашта каракуда да гуляе
Няма с плавници крилца
Повече да шава
И любимия с гальовни имена
Няма кой да назовава
Ти шуми възмътен
Перловски канал
Няма повече да тръпне
Каракудата в любовна жар.
