vs. archives

Никога не пиша
Освен ако не ме принудят
Предговори към книгите си

Досега, а съм на педесеидве
В други ден ставам на педесеитри
Никой не успя да ме принуди

Тази книга обаче е особена
Защото любовното стихотворение е
Перихелият на поезията

Винаги съм мечтал
Да пиша любовна поезия
Случи се на стари години

По тези земи не е прието
Но данте е бил на педесеипет
Когато завършва рай

От първата си книга съм се
Сблъсквал с неразбиране на идеята ми
За любовна поезия затова накратко

Искам да кажа какво разбирам
Под любовна поезия преди всичко
Разбирам социална поезия

Като при учителя брехт
Аугсбургските порносонети ме
Направиха поет

На второ място садомазохистична
Ситуация при която си едновременно
Хищникът и жертвата

Жюстин и жюлиет
На трето място третият кантос
На божествена комедия

Видях се принуден
Да направя тези педантични разяснения
Защото адресатите на любовни стихотворения

Често се чувстват в правото
Да питат: защо не пишеш истински
Любовни стихотворения за мен

Или също: защо любовните стихотворения
Които написа за мен са толкова хубави
А ти си един нещастен боклук

Макар и принуден
Надявам се, че отговорих
Добросъвестно

(Пропуснах архилох
Накарал любимата си кучка
Да се обеси барабар с баща си)

За съпруги и някои други музи
Не зная и не държа особено да узная
Аз съм тортà

На розата на рая.

Никога не пиша
Освен ако не ме принудят
Предговори към книгите си

Досега, а съм на педесеидве
В други ден ставам на педесеитри
Никой не успя да ме принуди

Тази книга обаче е особена
Защото любовното стихотворение е
Перихелият на поезията

Винаги съм мечтал
Да пиша любовна поезия
Случи се на стари години

По тези земи не е прието
Но данте е бил на педесеипет
Когато завършва рай

От първата си книга съм се
Сблъсквал с неразбиране на идеята ми
За любовна поезия затова накратко

Искам да кажа какво разбирам
Под любовна поезия преди всичко
Разбирам социална поезия

Като при учителя брехт
Аугсбургските порносонети ме
Направиха поет

На второ място садомазохистична
Ситуация при която си едновременно
Хищникът и жертвата

Жюстин и жюлиет
На трето място третата песен
На божествена комедия

Видях се принуден
Да направя тези педантични разяснения
Защото често адресатите на любовни стихотворения се

Чувстват в правото
Да питат: защо не пишеш истински
Любовни стихотворения за мен

Или също: защо любовните стихотворения
Които написа за мен са толкова хубави
А ти си един нещастен боклук

Макар и принуден
Надявам се, че отговорих
Добросъвестно

За съпруги и някои други музи
Не зная и не държа особено да узная
Аз съм торта

На розата на рая.

І
Пладне в стаята. Покоят,
когато наяве като насън,
помръдвайки ръка,
нищо не можеш да измениш.

Светлината прониква, ослепява.
Слънцето, влязло в зенит,
полага лъч на паркета, себе си
така вдървява.

Прах, утаил се в порите на скула.
Калориферът не произнася добре р.
Тялото, застинало, е продължение на стола.
Прилича на кентавър.

(to be continued)

Гласът на любимата
Винаги се разпознава

Дори когато идва от ада
Където трябваше да бъдете

Заедно.

Мирише на чиста мъгла
Пикоч иглички и гъби
Вдишването издишването са думи
Крачките стихове
Кристалният шум
На декемврийска река е
Стихотворението ти
Вече знам
Че трябваше да бъда момиче
Поетите имат дъщери
Но и ти вече имаш
Най-красивата мулатка
Никакво слънце татко
За който вярва в теб
Ще има най-горе.

Ти си зле поддържана
Сталинистка сграда

Прави ти чест
Че не си санирана

Защото тогава
Щеше да бъдеш

Добре поддържана
Сталинистка сграда

В днешен брой на правилен всекидневник, с правилни журналистически стандарти и собственост на правилен олигарх, се съобщава във формáта на кратка културна новина за серия откупувания на правата на последния роман на един правилен и напоследък по-настоятелно от обикновеното емпатичен автор.

Новината всъщност е чиста проба неотбелязано платено съобщение на правилното издателство, чийто автор е правилният автор. Издателството съобщава привидно безплатно платеното си съобщение като обществено значима културна новина.

Отляво на безплатното платено съобщение е разположена вероятно платена от съобщаващото издателство реклама на съответния роман, за който информира културната новина, неотбелязана като платено съобщение. Ярко синият бутон „Купете“ под романа, за когото е културната новина, предполага директното трансформиране на културната новина в правилно продуктово позициониране.

Ако случайно все пак се колебаете дали непринудено да превърнете новината в пазаруване, ПР отделът на правилното издателство се е погрижил културно да ви информира, че е имало „преборване“ за авторските права на романа в най-правилната страна на света.

Очевидната капиталова емпатия между правилния олигарх, правилния всекидневник, правилното издателство и правилния автор изглежда синергично съвършена. Вероятно има и правилна политическа сила, която не е отбелязана, както не е отбелязано, че става дума за платено съобщение.

Ако правилно разчитаме емпатичната работа заедно на всички правилни субекти на платеното съобщение, логично е да се запитаме защо съобщението не е правилно отбелязано като платено.

Подобно неотбелязване на политикономически платените съобщения и представянето им за новини е типично за един неправилен олигарх, една неправилна медийна империя и едни неправилни политическа сили.

Към обичайното разграничаване на правилни и неправилни политикономии явно занапред ще трябва вече да добавяме и разграничението между правилна и неправилна емпатия.

Пандемията е правилният момент за това. Правилната емпатия продава.

Избирай каза тя
Или тя или аз

Но аз не съм се женил за нея
И не съм й изневерявал с теб

Избрал съм я дълго преди да те срещна
Ти избра да бъдеш жената на поета.

Следващия път
Избирай по-внимателно

И дръж на избора си.

Избирай каза тя
Или тя или аз

Но аз не съм се женил за нея
И не съм й изневерявал с теб

Избрал съм я дълго преди да те срещна
Ти избра да бъдеш жената на поета.

Следващия път избирай по-внимателно
И дръж на избора си.

Времето на броенето на пилците от ястреба; на купите сено в мъглата,
на дребните, жегващи пръстите, дрънчейки в джоба;
на северните реки, чиято вълна, замръзнала в устието,
спомня си изворите, южното затънтено място
и за миг се сгрява. Времето на кратките денонощия,
на сваляния шлифер, на набъбналите обувки, на спазмите
в стомаха от жълтата варена бяла ряпа;
на силния вятър, плющящ в хоругвите
на листолюбивото войнство. Времето, когато работата може да почака,
дните са като две капки вода, като братя Ивановци,
и пръстите закачат кората с алчен, безсрамен трепет.
Колкото повече пръсти, толкова по-къса роклята.