vs. archives

Божество от маса плът
В огромен чувал от набръчкана кожа
Умираш във вечната женствена кал
От която се ражда живота

Мръсна тълпа от малки хора
Приличащи на недохранени деца около теб
Щурат се поливат изсъхващата ти кожа
Като спичаща се кал

Замъкват те с въжа на сянка
Трупат изумрудена трева до хобота ти
Слагат ти система зад мъртвия парцал на ухото
Закачат банката на забит в калта чатал

Изправят те на крака все едно
Опъват купола на циркова шатра
Невярващо се колебаеш на място
Но те не те оставят

Да се слегнеш обратно и
Ти божеството изпълнено с почуда
И припомнено от тези суетящи се същества
Достойнство пристъпваш

Вдигнали те на крака те предпазливо
Благоговейно отстъпват

Виждам как скалпела прониква
В теб като в още топъл самун бял хляб
Който до вкъщи изяждаме до половината
Това е белия ти дроб

Ти си белия ми хляб от детството
Когато двегодишен очаквах
Татко да го пуснат от острова
На свободата майка

Питаше какво ще направиш
Когато татко дойде аз изрещявах
Щего изпеча и щего изям
Това е белия ти дроб

Ти си белия ми хляб
Моля те не свършвай
Моля те

Върни се завинаги

Защото съм апокалиптик по рождение

Защото любовта не стига, а справедливостта е жестока

Защото бунта на робите води към ново робство без господари

Защото не може безкрай да обтягаш гузната съвест на белия човек

Защото плащането на сметките на гетата е унижение

Защото мерилин и кенеди са мъртви

Защото мъжа и бащата са излишни

Защото децата са сами в свят на безопасност и паник стаи

Защото жените не са докрай щастливи, когато унижават мъжа

Защото един човешки живот не може да е преход между два реално съществуващи социализма

Защото дъщеря ми в първи клас се радва на онлайн обучението

Защото комсомолците искат смъртта на литературата по особено мъчителен за жертвата начин

Защото америка преди тръмп и демократите рабовладелци вече не съществува

Защото имам повтарящи се детски кошмари, които се сбъдват

Защото майката и бащата на всяка надежда е

Че краят е близко.

Прекалено съм груб
За да бъда нежен но се възхищавам
На вашата безкомпромисна нежност

Прекалено съм брутален
За да бъда женствен но се възхищавам
Че не ви е страх да бъдете женствени

Прекалено обичам насилието
Променящо света за да се отдам
На непокътнатата му красота

Не заслужавам вашето разбиране
Благодаря ви за приятелството.

Уважаема Политакадемия,

Обръщам се към Вас след новината за отстраняването на втория политически неправилен преводач, когото напълно основателно сте отстранили като бял и мъж.

Нека първо да Ви уверя, че съм афробългарин, макар и, уви, мъж и преводач на поезия. Но се обръщам към Вас в правилното си политическо качество на афробългарин.

Все още не знам дали каталунския преводач си е направил правилната самокритика и саомоотвод, както правилно постъпи холандската преводачка с оглед на бъдещи букъри.

Научих, че немската преводачка, макар и правилно политически жена, допълнително е обезопасена с 2 (две) политкомисарки с правилен произход и цвят на кожата.

Немците са си научили добре урока. Е, малко се престарават от гузна съвест, но гузната съвест е политически правилната позиция за белите и мъжете.

Искам преди всичко да изкажа възхищението си от пълния политически контрол, който вече успявате да налагате върху сферата на естетическото. Не може да има тотална власт без власт над изкуството, особено при тоталната естетизация на политиката в обществото на спектакъла.

Убеден съм, че всички бели и мъже могат да извървят пътя на превъзпитанието, описан от белия мъж, за щастие евреин, Франц Кафка, описващ очовечаването на една маймуна.

Тази маймуна пише до Академия на науките, за да съобщи как е станала човек.

Това е пътят, скъпи черни сестри.

С уважение,

Vladimir Sabourín

Без стотинка в рим
На долче вита
Да не умра от глад
Направих ситопечати
По снимка на наскоро убития
Че гевара ала уорхол
И ги предложих за продан
Като картини на анди
После му писах с молба
Да не ме издава иначе
Отивам за десетина години
В затвора накара ме дълго
Да чакам накрая се смили
Прати телеграма

ЧЕ ГЕВАРА СА ОРИГИНАЛИ
БЕЗ ПРАВО НА ПРОДАВАНЕ.

Обичам Ел Ей, обичам Холивуд. Красиво е. Всички са от пластмаса – но аз обичам пластмасата. Бих искал да съм от пластмаса.

Завъртам се бавно
Около оста си

Погледнато някъде отгоре
Очертавам кръг

Няма да изляза оттук
Докато не ми проговориш.

Днес е прекрасен ден
Разговарях с теб

Не се обаждам често
Още по-рядко се обаждаш ти

Предпочитам да слушам
Но трябва да те подмамя

Да се разприказваш днес успях
Слушах гласа ти в захлас

Аз съм странен любовник
Ти си моята дъщеря.

По Анди Уорхол

Питсбърг в моето детство
Беше работнически град

После дойде виртуалния капитализъм
И постмодернизма

На комсомолските секретари.