Казват, че сме на прага
На нов революционен етап
Скоро ще преминем границата
От едно светлинно денонощие
Подготвя се почвата за изцяло нова ера
В изследването на дълбокия космос
Разговора се забавя като движения във вода
Жестовете стават невъзможни в реално време
Светлината е най-бързото нещо и единственото сега
На което можем да разчитаме
Когато запалвам свещ преди лягане
Пламъка ще разцъфти за теб на сутринта
Поради форсмажорни обстоятелства, свързани с причудливото ми работно време този семестър, се налага да си взема сбогом с Вас петнайсет минути след полунощ, когато сядам бавно и внимателно да пиша това вземане на сбогом.
Наистина не очаквах, че толкова голям и репрезентативен за българската литература автор ще държи публично да общува с поет, за когото има основателни съмнения дали изобщо спада към тази литература.
Мисля, че правилно, макар и леко афектирано, го казахте, аз страдам от ἰδιωτεία, правенето на литература като стриктно „частен живот“. Понякога това наистина води до недоразумения при публичното възприятие на поетическите ми текстове.
Вие обаче, макар и отчасти афектирано, настоятелно държите да се появявате на ἰδιωτεί-ната стена на частния ми живот. Не знам защо го правите и не е моя работа да гадая защо.
Редица критически авторитети междувременно изказаха предположения по въпроса защо трябва да проявяваме разбиране, когато Вие държите да общувате с някого през мерника на картечница Максим.
За жалост трябва да отклоня както любезното Ви предложение да бъда е**н в г**а от одухотворени и винаги възбуждащо освободителни руски пишки, така и литературнокритическото допускане, че трябва да се общува с разбиране с един голям български писател, излязъл на донецко-луганско human safari.
То е с дронове, но нейсе, нека картечницата да е леко архаизираща реторична фигура, тачанка един вид.
И тъй, г-н Русков, сбогом. Известно време проявявах интерес към Вас като възможна алтернатива на непоносимата, надвесена над всичко в тази литература отврат народен писател № 1. Правех го съвестно и документирано в текстовете ми до доказване на противното, което наскоро бе убедително доказано от Вас, като открихте ловния сезон за русофоби.
В чисто човешки план, който няма защо да Ви касае, продължавам да смятам, че допускате грешка, създавайки неинформативен шум, насред който истинските рубладжии – рубладжиите с информирано съгласие – от класическата разновидност на народен писател № 1 со кротцем и со благом, гушкайки украинци, украинки и украинчета, гушкат реални окървавени руски петрорубли.
Не Ви давам съвет как да се държите в обществото, просто отбелязвам как би могло да изглежда отстрани това, което правите.
Не изключвам погледът ми да е идиосинкразно изкривен от искрената ми и нескривана омраза към руския нацизъм и литературния колаборационист № 1.
Моля предварително да ме извините, че вече няма да мога да взимам отношение към преценките Ви за моето творчество.
Знам, че възмутено бихте отхвърлили възможността да бъдете спасен в рамките на някой пошъл холивудски екшън от рода на цитирания в заглавието на това сбогуване с Вас, но искрено и човешки Ви го пожелавам. Е, има лека рускоезична е**вка с фамилното Ви име, но Вие моето дори не е**вате да изписвате правилно.
Учил съм десет години в елитно съветско училище и мога да Ви уверя като инсайдър, че в аналогичен високодуховен руски филм за войната шансът Ви не за спасение, а за голо оцеляване ще е нулев поради особеностите на националния руски садизъм. Бабы новых нарожают и т.п.
Disclaimer: Този текст не бива да се възприема като основание за взимане на високодуховни инвестиционни решения. Лека и сбогом,
& Omaha Beach, Normandy
Преди време написах два текста за народен писател номер 2, в които 1) споделях почудата си, че ходатайстващо лице на дебелия и светлозарен се прави, че го играе либеро при положение, че е плът от плътта на бая дебелото литературно статукво.
И 2) споделях изоморфна почуда, че ходатайстващото лице на бая дебелото литературно статукво бе решило, че може да показва пред мен мръсното си статуквено бельо.
Налага се да припомня това, защото тази ранна сутрин народен писател номер 2 реши, че може да демонстрира мръсното си долно бельо не само на лични, но вече и на стената ми.
Тук не е дупката на Z обаче.
Преиначавайки фамилията ми, което е нещо дифолтно по тези земи не само за народни писатели, но и за хора от народа им, народен писател номер 2 ме нарече идиот.
Не знаех, че Ботев, дето го играете употребили рано сутрин, е рашист.
Иначе знам, че гениалните народни писатели употребяват, особено когато са напълно незаслужено народни писатели номер 2.
Но защо не адресират проблема си към литературния агент на народен писател номер 1?
Въпреки резките квазиботеви телодвижения, проблемите на народен писател номер 2 са всъщност изцяло статуквени и трябва да бъдат адресирани към дупката на дебелото литературно статукво.
Ключов статуквен проблем както на народен писател номер 1, така и на народен писател номер 2 понастоящем е рашисткият проблем. При единият той е чисто финансов, при другия чисто духовен.
Намирам все пак за леко преиграно от страна на народен писател номер 2 героичното му настояване, че проблемът му с традиционно статуквените за българската литература руски партенки е чисто духовен.
Като е духовен, да не е по-малко рашистки? Като е дори възвишЕно духовен, да не е по-малко дебело и смърдящо статуквен? Поне от Възраждането е такъв и още оттогава дуфти на партенки.
Прочее, уважаеми народен писател номер 2, надявам се, че в този ранно следобеден час вече е уместно и навременно да апелирам към трезвата Ви способност за съждение.
Квазиботевият Ви патос е неуместен на стената ми, въпреки че винаги сте добре дошел на нея в трезво, пък било то и поетическо, аргументационно състояние.
С рашисткия Ви дебело статуквен проблем обаче моля да се адресирате до оторизираните рашистки и статуквени инстанции в Р България.
Ще рече в добре познатата Ви z*опа.
& Идите в z*опу, пожалуйста!
На Алесандра Бертучели
Татко беше комунист и киноман
По времето на диктатурата на батиста
Партията била нелегална татко вършел неща
За нея под прикритието на кинокритик
И синче на едър търговец на едро
Татко рядко обясняваше предпочиташе
Да показва, че няма например по-велико от холивуд
От неговото детство и юношество няма по-велико
От мики маус няма по-велико от чарли чаплин
Детското кино култура на славейков бе храма
В който всяка неделя ме водеше
И ми показваше величието на холивуд
Още нямаше противоречия между френската левица
И холивуд и сегрегацията в сащ в онези времена
Когато татко бил млад и черен
Нямаше противоречие между величието
На холивуд и юманите дюманш най-красивата левица
Нямаше противоречие между холивудската красота
И красотата на френската левица най-красивата левица
На света две красоти еднакво най-велики
Виж казваше татко без да казва нищо
Никога не се отричай от величието на красотата
Никога не се отричай от величието на мики маус
Никога не се отричай от величието на красотата
На френската левица най-красивата левица на света
Ще дойдат времена когато
Син ще се опълчи срещу баща си
Жена срещу съпруга влюбени един срещу друг
Най-красивата левица на света ще се опълчи срещу мики маус
Срещу най-великата красота на холивуд
И тогава ще те накарат да избираш
И мошенници и лоши хора ще избират най-красивата
Левица на света срещу най-великата красота на холивуд
Или най-великата красота на холивуд срещу най-красивата
Левица на света мошеници с мошеници
Да не си посмял да избираш
Да не си посмял да заемаш страната
На моментния победител красотата е вечна
Победителите днес утре ще бъдат победени
Да не си посмял тогава да бъдеш
С утрешните победители на победилите днес
Тогава без да знам защо попитах татко как се казва
На английски аз също и спорех с него, че се казва
Ай ту и татко свиваше рамене и влизахме в храма
На детското кино култура на площад славейков
И заедно боготворяхме мики маус
И мики маус отвръщаше с усмивката на мишка
Ми ту
Татко беше комунист и киноман
По времето на диктатурата на батиста
Партията била нелегална татко вършел работи
За нея под прикритието на кинокритик
И синче на богат търговец на едро
Татко рядко обясняваше нещо
Показваше ми, че няма по-велико от холивуд
От неговото детство и юношество няма по-велико
От мики маус няма по-велико от чарли чаплин
Детското кино култура на славейков бе храма
В който всяка неделя ме водеше
И ми показваше величието на холивуд
Още нямаше противоречия между френската левица
И холивуд и сегрегацията в сащ в онези времена
Когато татко беше млад и черен
Нямаше противоречие между величието
На холивуд и юманите дюманш най-красивата левица
Нямаше противоречие между холивудската красота
И красотата на френската левица най-красивата левица
На света две красоти еднакво най-велики
Виж казваше татко без да казва нищо
Никога не се отричай от величието на красотата
Никога не се отричай от величието на мики маус
Никога не се отричай от величието на красотата
На френската левица най-красивата левица на света
Ще дойдат времена когато
Син ще се опълчи срещу баща си
Жена срещу съпруга влюбени един срещу другия
Най-красивата левица на света ще се опълчи срещу мики маус
Срещу най-великата красота на холивуд
И тогава ще те накарат да избираш
И мошенници и лоши хора ще избират най-красивата
Левица на света срещу най-великата красота на холивуд
Или най-великата красота на холивуд срещу най-красивата
Левица на света мошеници с мошеници
Да не си посмял да избираш
Да не си посмял да заемаш страната
На моментния победител красотата е вечна
Победителите днес утре ще бъдат победени
Да не си посмял тогава да бъдеш
С утрешните победители на победителите днес
Тогава без да знам защо попитах татко как се казва
На английски и аз също и спорех с него, че се казва
Анд ай ту и татко свиваше рамене и влизахме в храма
На детското кино култура на площад славейков
И заедно боготворяхме мики маус
И мики маус отвръщаше с усмивката на мишка
Ми ту
Може би все пак е крайно време веднъж завинаги да се приеме, че нищо литературно, написано на този език, не е юридически защитено от съответния рейдър.
Проблемът е структурен, социалноисторически и ментално структурен, а съответният рейдър е само епифеноменалната му проява в сферата на литературата.
При всяко откраднато заглавие на текст, бил той статия или книга, както е в моя случай, да се уведомява инстанцията ФБ за поредната кражба е израз на същата безпомощност и мизерия, каквато изпитваме всеки път пред държавата с главно Д, за която рейдърството традиционно, за да не кажем фолклорно, е най-висока епическа поезия, мисля, че хайдушка беше.
Кога най-сетне ще решим да разберем, че съответният рейдър е квинтесенцията на тази държава с главно Д в литературата. Толкова ли е сложно или просто мрънкането винаги е по-лесно и от най-лесното за разбиране?
Аз лично не съм прочел един ред, написан от съответния рейдър след 1996-а. Спрях, след като видях пладнешкия обир на „Извора на грознохубавите“ от собствения му баща. След като обереш собствения си баща, за какво по-нататък да иде реч.
Но никъде не можеш да се скриеш от заглавията му. Затова мога да говоря само за откраднати заглавия. Бих могъл да говоря за откраднати заглавия. Едно от тях е на покойник.
Но защо да го правя, щом не мога да осъдя съответния рейдър? При принципната липса на голата юридическа защитеност на каквото и да било литературно, написано на български, трябва поне да се държиш като възрастен човек, а най-добре като стар.
Макар че безкрайно пъти съм се убеждавал в страхливостта на съответния рейдър, не смятам да му доставям удоволствието чрез поименното назоваване на откраднатото от мен и автора покойник. Който иска, но не иска, може да сравни заглавия и дати на издаване. Еми, хубаво, не искай. Аз също не искам.
Химически чистото удоволствие на всеки рейдър по тези земи е доставяното от абсолютната безнакзаност. Когато публично назовеш откраднатото, без да осъдиш крадеца, му доставяш именно това химически чисто удоволствие.
Не мога юридически да го лиша от удоволствието на клептократа. Всъщност съответният рейдър е в правото си: когато можеш да обираш всичко литературно, писано синхронно на този език, ти си националният писател на този език. Съответният рейдър е националният писател на този език.
Съответният рейдър нагледно демонстрира, че след превода на откраднатото, то е вече законно откраднато. Е на това му викам национален „епически репрезентант“, творящ национална литература чрез каналджийското й прекарване през превода.
Но аз поне няма да му доставя удоволствието от публичното потвърждение на безнаказаността му.
Чак собственоръчно да поставя знак на равенство между живеенето на тази територия и доброволната идентификация с особеностите на националния й садомазохизъм ми идва в повече.
& Хайдушки песни огласиха с. Мерданя
Ноемврийски сивожълтеникав ден
Сивото е меко жълтото е топло денят е
Умиротворен като в края на болест сигурно
Така е след агонията наричана защо ли битка
После идва умиротворението мекия следобед
Площадката е същата съвсем като че ли
Две майки с току-що проходили деца като на сън
Тийнейджърка на люлката люлееща във скута
Приспивно и надвесено грижовно телефона си
Пазача прикован на пейката от полиомиелита
По-добре познат от детството като детски паралич
Достоен за игра за имитация площадката е същата
Съвсем като че ли наистина във мекия следобед
Тийнейджърката има още майка площадката е
Същата съвсем като че ли не е починало
Детето на една от майките
Egon Schiеle, Herbstbäume, 1911
Започнах да чета новата биография на Путин, чиито автори са разследващите журналисти Роман Баданин и Михаил Рубин, „Царь собственной персоной. Как Владимир Путин обманул всех нас“ (2025).
Поръчах книгата, за да направя рецензия за „Маргиналия“. Може да си представите изненадата ми, когато още в самото начало, на с. 16 попаднах на Владимир Якунин, приближения путински олигарх, свекър на собственичката на издателство „Поляндрия“ и мафиотски чадър („крыша“) над руското издание на „Времеубежище“.
На снимката имението на Якунин в Подмосковието на стойност 100 милиона долара и специално „кожухохранилище“, отделно помещение със собствен микроклимат за съхранение на дрехи от естествени кожи.
Чудесен „покрив“ и сейфруум за лисугера на един народ. За разлика от Шкловски на посещение в първия ГУЛАГ на Беломорканал, който се е чувствал там като жива лисица в кожухарски магазин, този лисугер от 2023-та спокойно си пребивава в „кожухохранилището“ на Якунини като у дома под мафиотската им крыша.
To be continued.
Проф. Владимир Градев ми съобщи в лична кореспонденция, че на 11 ноември е починал брат му, варненския поет Станислав Градев.
Не успях да открия никакви биографични данни за поета, Grok 3 твърди, че „според всички налични и актуални източници към 14 ноември 2025 г., поетът Станислав Градев (роден 1962 г., автор на „Книжно тяло“ и други стихосбирки) е жив и няма потвърдена информация за неговата смърт на 11 ноември или на която и да е друга дата.“
Какво по-истинско от поет без биография, за чиято кончина не знае дори AI, предлагащ вместо това, разбира се, „Градинарят и смъртта“, знака на Звяра на една литература на Ада.
Ти не си част от тази литература на Ада, тя не знае за теб. Портите на Ада няма да ти надвият.
Проф. Градев споделя: „Той беше и поет с една стихосбирка „Книжно тяло“, която издаде на 33, след това реши повече да не публикува.“
Никакви „други стихосбирки“, Grok 3. През 90-та напуска София, пише брат му.
Почивай в мир, варненски Поете на океана и брега, който е умирането.
КЪЩАТА НА ПОЕТА
Някога, когато ме напусна,
както и живееше – невидим,
нямаше потрепване на мускул
по лицето ми от керемиди.
Само иронично като ириса на негър;
проветрих сълзливи алегории,
земноводни олицетворения
и ги стъкнах в огнена метафора.
Жегната с езика на пожара
бащино огнище изостави
синекдохата неблагодарна.
Пръсна се надутата хипербола,
епитетите навън се смотаха,
скри се под земята като червей
жалка, незначителна литота.
Изгоряха книжни метонимии,
вечни символи, сравнения цветисти
и по гръб се метна от комина ми
котката, която бе измислил…
Някога, когато в полумрака
стъпиш в овъглената си стая
само по стените ще те чакат
стихове написани от паяк.
СТАНИСЛАВ ГРАДЕВ, „КНИЖНО ТЯЛО“
Не е за вярване, но перфектният черен ПР на руско-рашисткия гений продължава с пълна пара под вещото мълчание, негово и на наставниците на гения от литературното статукво насред отличното и неспирно безплатно и самоподдържащо се продуктово позициониране.
Рашизъм и екранизация, очаквано добра комбинация, от всички изкуства за нас най-важно е киното. Е, чат-пат райтърс блок и битови злоупотреби.
Отдавам дължимото на ефекта на трепкането на крилце на пеперуда в нощта на проточило се неписане и нормално битово злоупотребяване, предизвикало ФБ земетресение не на другия край на планетата, както е редно при този тип ефекти, а в сърцето на наше село.
Докато си губя времето с поредния руски ефект на духовно възвишение, последвано по необходимост от смрадно-партенково освобождение, не мога да повярвам, че същият човек ми е пращал някога ръкопис на „Джобна енциклопедия на мистериите“.
Което, прочее, не му попречи десетина години по-късно, вече като възвисяващ се народен писател № 2, да ходатайства за всеизвестен дебело светлозарен субект на най-дебелото литературно статукво.
Какъв антисистемен играч, кви две евро и петдесет и шест.
Днес нова висота, нова кота: поместният гений е „критически“ (sic!) сравнен със светеца покровител на всеки автентичен литературен авангард Свети Езра, Езра Паунд. Еми не се сдържах, не мога да се сдържа да си губя времето.
Да се „критикува“ перфектно отказалият се от ранните си опити за световна литература и естествено преуспял с „постмодерното“ (всъщност Ани-Илково) пазарно превъртане на националната идеология, но не за радикално политическо сънувачество, както е при Илков, а за подхранване на и без друго неспирния кошмар на българската история, от който искаме да се събудим, но не можем –
да се „критикува“ този гейткипър на българското непробудно историческо сънуване посредством „критическо“ сравнение с Езра Паунд е или плоска като шперплат публицистика, знаеща за Паунд единствено, че е фашист, боготворящ Мусолини (о, да, с потресаващ тренос по Il Duce, висящ на бесилото заедно с жена си със страшна сила, започват Пизанските кантоси), или чудовищен по диспропорцията на величините неволен комплимент към партенкосмърдящия рашизъм на Русков.
Толкова ли е мъчително просто да се приеме, че още един български гений се оказа обикновен и пореден руски кон в надбягванията за „епически репрезентант“ на националната идея и путинското разложение отвътре на Европейския съюз?
Това, че единият поместен гений го играй антисистемен джаста-праста либеро (май не ме разбра, говоря примерно за картечницата), бидейки плът от плътта на размяната на столични услуги между столичани в повече,
а другият е световно известният ямболски дискретен каналджия на глобалното мислене (ефтино шти го шитна, бате) и местното действие (гепи, ху дъ шит ексепт ми ноуз диз ленгуич аут дер) не ги прави ни на йота различни, когато се опре до руската връзка.
Я Поляндрия, я Широкà душа моя родная.
Двамата епически репрезентанти на съвременната българска национална идея, колкото да варим и печем есенес, броейки пилците, лютеничавата им гениалност зад блока, имат възкисело кефирен руски привкус.
Толкова е просто, но вие сте лукави, нека ви освобождават до дупка, във всички дупки до дупка. Джаста-прастата и Каналджията ще ви съдействат с квото могат, те го могат.
& Security cages where Ezra Pound was held, Pisa, Italy, 1945
vs. archives 