vs. archives

Тавана е графитеночерен
Балона е бледорозов
Трепти маха с опашка
Ту с главата нагоре
Ту с хълбока
Накрая шеметно се завърта
Около оста си

Притъмнява
Започват рекламите.

Бог от машина
На връхлитащ с мръсна газ
Боклуджийски камион

Няма по-възвишено
Не искам да умираш.

Рейса беше за гараж
Върнах се пеш
В пролетната нощ
По онази улица
По която написах
Преди трийсе години нещо
Което още харесвам

Умиротворен и благодарен
Не изпитах нищо.

Като се събудих в бялата болнична стая на Шарите
Някъде с наближаването на утрото
И чух кос, знаех вече
По-добре. От доста време
Не се страхувах вече от смъртта, защото нали нищо
Не може да ми липсва, при положение, че
Аз самият липсвам. Сега
Успях да се зарадвам
И на всички песни на косове след мен.

Има трима

Полубогове или светци
Сред поетите
Архилох данте ботев

За ботев не знаех
Чужденец съм
Докато не видях

Баба да се кръсти
В трамвая по време на сирената
Майка да се снима с бебето си

Пред паметника му
За здраве за упокой.

Две слънца
Ротиращи около черна дупка

Не искам да бъда
Второто слънце

Нито първото.

Крясък на птица предупреждаващ
За появата на хищник

Скриптене на дърво предупреждаващо
За строполяването си

Смъртта е мол
След късна прожекция

През май 1998 пфайзер инкорпорейтед
Обявява че шест пациента
Приемащи лекарството против импотентност
Виагра на пфайзер са умрели
От инфаркт докато са правили секс
Акциите на пфайзер веднага се сриват
Спадайки с 3,4% за един ден
На интензивна търговия
Но цената на акциите се вдига
Когато по-късно изследванията показват

Че няма причина за тревога.

Не е майски този нечист въздух
който прави тъмната и чужда градина
още по-тъмна или пък заслепява

със слепи проблясъци

………………………………………….

Разлива смъртоносен мир
лишен от любов като съдбите ни
сред старите стени този есенен
май. В него сивотата на света
краят на десетилетието, който ни явява
приключило насред останки, дълбокото
наивно усилие да се пренаправи живота.
Тишината прогнила и безплодна

…………………………………………….

Ти млад, през онзи май, когато грешката
бе още живот, през онзи италиански септември
добавящ към живота поне плам

…………………………………………….

Като бедните беден, вкопчвам се
като тях в унизителни надежди
като тях, за да живея, се боря
всеки ден

……………………………………………………

на животинското дъно
Авторитет и Анархия

…………………………………………………….

И усещаш как в онези далечни
същества, които – живи – крещят, смеят се
в колите си, в тези мизерни огромни

кооперации, където се потребява неверния
и експанзивен дар на съществуването –
този живот не е друго освен побиващи тръпки,

телесно, колективно присъствие.
Усещаш липсата на всяка истинна
религия; не живот, а оцеляване –

може би по-радостно от самия живот – подобно
на народ от животни, в чийто таен
оргазъм няма друга страст

освен всекидневната работа

…………………………………………………….

Диадеми светлина, които чезнат
проблясващи и студени с тъга
почти на море… Малко остава до вечеря
блестят редките квартални автобуси
с гроздове работници по вратите

………………………………………………………

Нима ще поискаш, умрял без украса
да изоставя тази безнадеждна
страст да съм в света?

………………………………………………………

Напускам това място, оставям те в свечеряването
макар и тъжно, тъй сладко спускащо се
за нас, живите, с восъчната светлина

……………………………………………………….

Животът е шумолене, и тези
изгубени в него, ведро го губят
щом им изпълни сърцето – тук

окаяни се наслаждават на вечерта – и в тях
обезоръжени, с мощ за тях митът
се възражда… Ала аз, със съзнаващото сърце

на откриващ живот само в историята
ще мога ли някога пак да се трудя с чиста
страст знаейки, че нашата история приключи?

PPP