vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Главното Г е главното Д. Да или не?

Тази сутрин проведох анкета, опакована като твърдение, което гласеше: „Георги Господинов е Делян Пеевски на българската литература.“ Този текст е обобщение на постъпилите до този момент отговори.

Първо, параметрите на изследването. Постът е качен към 10 a.m. и към 1 p.m. има 2495 гледания, 219 ангажирания и се представя +8.7х спрямо типичните гледания на подобни постове на стената ми.

Имаме донякъде репрезентативна извадка, бих казал. И тъй, по същество, т.е. качественото описание и анализ на резултатите. Моля за извинение новопостъпилите участници в проучването, че приносът им няма да може да бъде отчетен в този текст.

Започвам с обичайните заподозрени аргументи, когато си позволявам да не се присъединя към всенародната свирка на главното Г.:

1) Литературното поле е място за любов и омраза. Който доброволно отказва свирка на главното Г., завижда на размера на члена му и поради тази причина Го мрази.

Обичаен аргумент № 2): Литературните качества на главното Г е толкова голямо и главно (sic), че не можем да преценим дали в отношенията си с мутренската Д с голяма буква главного Г е идентичен с главното Д.

Малко необичаен, в смисъл много рядък аргумент № 3): Сабоурин (NB: изписано правилно), аз понякога те чета и дори понякога те харесвам, защо се излагаш и излагаш малцината герои мъченици, които те четат, и може би единствения великомъченик, който дори понякога те харесва?

Блестящ – без ирония – аргумент № 4): Този е под читателското ми ниво, не го чета, не го забелязвам. Няма да цитирам съответния комент, за да не прозвучи като даскалско насърчаване на най-добрия в класа, не познавам коментиращия, моите най-искрени литературно-стилистични уважения!

Изключително важен и тежащ на мястото си политическо-активистки аргумент № 5): Имаме да сваляме голямото Д, а голямото Г е нашето знаме в борбата за народни правдини, извинявам се за леката ирония, аз съм „ЗА“, но не с този знаменосец (вж. по-долу по същество защо).

Това е, общо взето, моля да бъда извинен, ако съм пропуснал приносен аргумент на участник в анкетата, неволно и в бързането е да се върна към собствените си писанки извън обсега на голямото Г и голямата му Д.

Изводи, направени в бързането, но те за пореден път потвърждават широкия отечествен фронт в подножието на голямото Г, дори насред величайшата историческа епоха по свалянето на голямото и голямата му Д.

И тъй, по точки: 1) Винаги имайте предвид, че един чернокож мъж, никога, ама никога няма да снизходи да си мери пишката с един бял. Ако този бял е и слаб писател, забравете.

Същото на висок стил: Нямате проблем да искате Коледно клане на прасето Д, без да изпитвате скрупули, че го правите от ресентимент към мултимилионерското прасе – но когато някой си позволи да каже, че голямото Г е неразделна част от прасешката Д, надавате вик до небето: Ти си мизерен ресентиментник (vulgo: зъл завистник)! Странно двойно счетоводство.

2) Постът беше за политическите свински черва, докарали главното Г до най-главното в голямата Д (мафиотската държава), управлявана от голямото Д. Кви литературни качества ви тресат, намираме се и вие се намирате в най-величайшата епоха на свалянето на голямото Д и неговата Д. Бъдете последователни. Казали ли сте Д, кажете Г.

3) Дреми (sic) ми дали някой ме чете, не живея от продажби на книгите си, охарчвам се за издаването им от мен самия, свободен съм от вашето харесване или нехаресване, не съм част от мафиотската Д, която твърдите, че искате да свалите. Голямото Г Е част от мафиотската Д на голямото Д.

4) Отново – в по-изискана форма – не става дума за изящна словесност, а за е**не в г**за на голямото Г и голямата му Д, собственост на голямото Д.

5) Най-важният и най-поименен аргумент в анкетата. Личен поименен отговор на Манол Глишев: не нося шеврон на ВСУ (Збройні сили України), но неколкократно публично обърнах внимание, че голямото Г е нагъл колаборационист на путинска нацистка Русия.

И ти, якият Манол Глишев, когото следя, ми отговаряш: „Някога не хаесвах (sic) Господинов, после излезе „Градинарят и смъртта“. Както и да е.“

Не, пич, не e както и да е. Или остракирай наглия колаборационист с голямо Г, издал книга – и получаващ приходи – от путинска нацистка Русия СЛЕД началото на пълномащабната агресия срещу Украйна.

Или свали шеврона на ЗСУ.

Успех на печелившите в анкетата. И до нови анкетни срещи.

ПП. При редакционното приключване на текста параметрите на изследването са както следва: към 2 p.m. има 3142 гледания, 702 ангажирания и постът се представя +10х спрямо типичните гледания на подобни постове на стената ми.

сн. Vladimir Sabourín, Залез над Подуене

Незавършеният остров

Незавършеният остров, корица Венци Арнаудов (Ventsislav Nikolaev Arnaoudov), сн. на четвърта корица Кирил Станоев

Леглото на девойката ИО



Тя спи в семейното легло на родителите си
Огромно за нея като леглото на одисей в итака издигнато
Около ствола на маслината на сънищата й с дълги листа
Която всеки момент ще разцъфне

С опнати ремъци от волската кожа
На неумолимостта на съдбата обагрени в пурпур
Наредена рамката гъсто украсена чудесно
Със сребро злато и слонова кост проблясващи

В мрака на очакването да се завърне
Шуртяща цялата в пяната на въртопа на желанието
Кръвта кръвта кръвта кръвта

Обагряща съня обагряща очакването
Обагряща момичешките страни и чаршафа
На който лежи мъртвата й майка

Penelope’s Bed

Сонет за живота на мадона Лаура

Ето ни пак в леглото под балдахина от марля
Ти си бременна в седмия месец никога повече
Няма да видя по-красиво тяло никога повече няма да вият
Така комарите обезумели по кръвта ти

Чакаме да пристигне кораба слизаме всеки ден
След като се излее пороя долу до пристанището
По димящия асфалт с наближаването на океана ти се повдига
От вонята на мазут окислен метал гниещи водорасли

Но искаш да слизаме всеки ден до големите води
Опасващи острова както великата река от която си родом опасва
Старогръцкия космос бразден от черноноси кораби

Ето ни пак тук откъдето сме родом архипелага и дунава
На хьордерлин ето на големите води протичането
Без да знаем че скоро ще ти изтекат водите

& Oceanus Fluvius

Амфитеатъра

Тази алея в долината на смъртната сянка все не свършваше
Коридор на ужасите кръстосван напред и назад от сенките
На туристи какво правят тук нима всички отиват натам
Нима толкова рано сутрин всички отиват натам

В амфитеатъра на стадиона току-що бяха извлекли
Труповете от арената и беше страшно тихо защо
Няма отшумяваща глъчка на заситената тълпа
Тогава видях скъпото ти лице и тяло

Сякаш всичко беше свършило преди миг
Застинал преди хилядолетия когато милосърдно
Везувий беше запечатал агонията

Тази битка със смъртта на която бях мизерния зрител
На свети августин без да се обърна в правата вяра, а ти
Беше толкова красива онази сутрин в моргата

Amphitheater Pompeii

Евридика слиза в подземното царство, за да изведе Орфей оттам

Всъщност евридика
Слезе в подземното царство
За да е с орфей
Той седеше при мъртвите
Защото там е мястото на поезията
Но тя беше смела и упорита жена
И насила го измъкна
На белия свят той обаче като повечето

Поети взе че се изпедерасти
Тя отвърна лице от него
Това митът описва като обръщане
Главата назад
Но тя спаси мизерния педал
От дома на мъртвите.

Relief with Orpheus and Eurydice

Et in Arcadia ego operarius

Чудовищни са много неща, но нищо
По-чудовищно от работника няма нещо
На което да не е способен защото той през нощта
На морето когато накъм зима вее южният вятър бразди
В окрилени фучащи домове и свещеновъзвишената за небожителите
Земя непогубимата неуморима изтощава той с напористия плуг
Година подир година тласка и напъва той с конския род
И в аркадия останах хомо фабер смъртта

Ти дойде от тучните поля на тракия момиче дето големия истър
Тече плодовит баща на най-ароматните плодове на земята
Никога повече не чух това зряло пращене на сцепвана диня
Никога повече пъпеш не отвори пред мен така благоуханни вътрешности
Не оцених даровете на тракия момиче чудовищни са много неща
Но нищо по-чудовищно от работника

Feat. Антигона в превод на Фр. Хьолдерлин

Двама тийнейджъри на черен плаж

Толкова е красиво просто и страшно
Там където лава от недрата на най-красивата земя среща
Водите на онова вечнокрасиво винобагрено море
Пясъка е вулканичен мек и черен

Някъде тук неумолимата прегръдка на хадес повлича
Вечната девойка каквито са обикновено хемофиличките
Дори при последната среща в моргата
Толкова красива и млада си любима моя

Когато вървим по плажа на остия все едно сме на екскурзия
Полагаща се във всяка уважаваща себе си хуманитарна гимназия
Без да знаем, че вече сме на точното място в точното време

На вечния античен миг на ужас и красота на разходката по черния плаж
И погледа на персефона се среща с неговия за последен път
Под божествената слънчевата светлина

Ostia Black Sand Beach

Отново в този град

Отново в този град трезв похотлив и възвишен
Най-хубавия кроасан в бензиностанцията на границата
Най-хубавата франзела в хлебарницата където за първи път се обърнаха
Към теб с мадам и ти засия с онази красота и френския си

Отново в този град на най-лошата храна
Която можехме да си позволим и на безплатното
За нас ебане за нас любов за нас съновидение
Редовните закъснения за рейса с немски пенсионери

Всички ни чакат, как може, колко хубаво е да може
Първите уроци как да се държим когато остареем
И пак се върнем в този град като пенсионери

Нищо не може да се сравни с нежността на утрините
На пастелна момичешка руменина в този град
В който никога няма да бъдем заедно

Last Tango in Paris, 1972

Сонет за смъртта на мадона Лаура



Виждам те върху някаква голяма тераса
Като на покрива на латиноамериканска къща
Небето е покрито с релефно мускулести облаци
Синевата прозира между тях с кобалтова дълбочина

Тропическият порой току-що се е излял
Но водата вече се изпарява на забързан кадър
От шахматните плочки на терасата
Мирише сладникаво на гниещи плодове

Чува се поскърцването на люлеещ се стол
Ти лежиш върху метално легло боядисано в бяло
Легнала на една страна с гръб към мен

Правя последната крачка към теб и се надвесвам
За да видя отчетливо лицето ти от другата страна
Всъщност не сме били заедно на това място

Фрида Кало, Дърво на надеждата, стой изправено, 1946