vs. archives

Много хора обичат реда. Когато се хранят, те постилат
Покривка на масата, ако имат покривка, или забърсват
С ръка трохите от плота, в случай че
Ръката не е капнала от умора. Но тяхната маса стои
И домът им се намира в свят, който без край потъва в мръсотия.
Ах, трябва в долапът да има ред – но в покрайнините на града
Се издига фабриката, мелницата за костно брашно, кървавата
Помпа за принадена стойност! Ах, каква е ползата
До гърлото в калта – да поддържаш
Ноктите в изрядна чистота?

Не когато си свършил работата си
Е постигната целта ти
А когато приключи с теб светът –
Тогава за теб всичко е приключило.

Поддръжката им е прекалено скъпа

В подобни домове
Нещастието се нанася на бърза ръка
Все едно го гонят по петите профучава нагоре по стълбите
Във всички стаи мята куфарите си и окача
На входната врата табелата „заето“.

Който има желязно чело
Казва: черното е черно
Бялото е бяло – вика безсрамникът
Само защото е било така, той казва: така е било.
Само защото онзи го е направил, той казва: онзи го направи.
Който се занимава с нас – как да го взимаш такъв на сериозно?
Който не го е срам да е близък с нас – как да общуваш с подобен човек.
Кои сме ние, за бога? Какво значение има, че ние сме
Казали нещо?

От всички произведения любими
Са ми употребяваните.
Очукани бакърени съдове със сплескани хълбоци
Ножове и вилици, чиито дървени дръжки
Са изтъркани от много ръце – подобни форми
Ми се струват най-благородните. Също и плочките около стари къщи
Втъпкани от много крака, изтрити
Между които прорастват снопчета трева – това
Са щастливи произведения.

Станали предмет на употреба на много хора
Често променяни, те подобравят облика си и стават изискани
Защото често ги искат.
Дори отломки от скулптури
С техните отсечени ръце обичам. И те
Живели са в нечии ръце. Макар и изоставени, били са някога носени.
Макар и прегазени, едно време не са били недосегаеми.
Полуразпадналите се строежи
Приличат на още недовършени
Планирани мащабно – красивите им пропорции
Вече се предугаждат. Те обаче се нуждаят
Да ги допълним с разбирането си. От друга страна
Те вече са послужили за нещо, дори вече са преодолени. Всичко това
Изпълва ме с щастие.

Как, наистина, човекът си докарва кинтите?
В кантора, хладна като лед
Седи банкерът Маки Ножа, когото
Никой не пита и който знае отговора.
На сухата морава на Хайд Парк
Седи разорен човек
А по Пикадили с бастунче и бомбе, с изпитателен поглед
Върви си банкерът Маки Ножа
За когото нищо не може да се докаже.

След трийсет години усилия и заблуди стана
Му най-сетне по-леко, той се оттегли
С лекота заличавайки издълбани в бронз имена
Смесвайки се с мнозинствата на улиците
Забравяйки лицето си, жаден
Да гледа сродни неща
Ала след още четиресет години
Той рисуваше четириъгълници в пясъка с палеца на крака
Те се променяха, нараствайки или
Смалявайки се и постоянно умножавайки се
На същата повърхност
Последните години
Той виждаше обаче само стъпки в пясъка
На изселници, защото му се струваше
Че съглежда закона тук по-действителен, ще рече
По-ненамираем
По-късно той се върна обратно в света
Да яде и да пие и
Да взима участие в неразумности и намерения

Един песимистично настроен човек
Е търпелив.
Той умее да остави фината куртоазия да се топи на езика
Когато някой мъж не претрепва от бой жена
И саможертвата на жена, която прави на любимия си кафе
С бели крака под своя пеньоар
Го трогва.
От угризенята на съвестта на мъж, който своя другар
Продал е
Той е потресен – той познава студенината на света
И знае колко мъдро е
Да говориш уверено и на висок глас
В нощта.

1
В най-мрачните времена, преди години, в асфалтовата джунгла

2
Когато пълзях наоколо между влажни тапети като полуизсъхнал молец

3
И мигайки долавях една противно кисела светлина

4
Някой ми прати в писмо тенекиена муска с мой образ.

5
Този ден не се напих, окачих муската на врата

6
И начаса ми стана по-добре, направо почти добре.