възрастен човек който се оттегля от деловия живот
с болки в гърба от стоене зад тезгяха в магазина си
две дъщери се въртят около брадата му, скосили очи към касата
най-младата има очи само за него това не се брои
сега магазинът ще бъде разделен само на две части
на Фриц Марквард
В лавката на Берлинер ансамбъл
Която след падането на Стената се казва CASINO
В театъра съгласно Брехт разговор за Ибсен
Бавно пътуване към дома през чуждия град
В който живях петдесет години
Ибсен затворен в малката си държавица
С експлозив в прекалено тежкия си мозък
Със своята забранена любов И от всички страни
Аплодираните до смърт Която му отпуска време
За едно късно творчество с лавини и морско вълнение
1.12.1994
Този който така и не намери изход от камъка
В хватката
На Борджиите
Сполетян от паразити
Върху кожата на одрания накриво лицето му
По-друг материал е обичал той отколкото камъка
Мъжки член станал на мрамор
Жена на кръстовището докато чака да светне зелено
Преглежда ноктите си Образ от реклама
Десет минути по-късно тя ще е мъртва И се появява
Утре във вестника за пръв и последен път
20.1.1993
луната още не беше изгряла
трима нямаше вече да я видят
когато телата им на клоните се клатеха
тя стоеше над планините красива
Лек дъжд върху лек прах
Върбите в страноприемницата
Се раззеленяват: ставане и зелено
Ала ти господарю по-добре да пийнеш вино преди сбогуването
Защото няма да имаш другари
Щом стигнеш градските врата на Го
(на Ерик Хонекер по Езра Паунд и Рихаку)
Гърдите твоите очи ме гледат
Колко дълго още АЗ ще издържа на погледа РОЗОВИТЕ ПЪПКИ
Кога твоят торс ще ме срути в каменоломната си
При твоите отломки глава и ръце длани
Делфи: между мен и боговете
Крясък на звяр излязъл да търси плячка
Нощен влак Берлин Фридрихщрасе Франкфурт Майн
След пътуването през лишеното от светлини отечество омразата към лампите.
Колко пъстроцветен е трупът! АЗ СЪМ СМЪРТТА ИДА ОТ АЗИЯ
Аз съм ангелът на отчаянието. С ръцете си раздавам опиянението, упойката, забравата, насладата и изтезанието на телата. Моята реч е мълчанието, моята песен крясъкът. В сянката на моите криле обитава ужасът. Моята надежда е последното дихание. Моята надежда е първото сражение. Аз съм ножът с който мъртвият разломява своя ковчег. Аз съм който ще бъде. Моят полет е възстанието, моето небе утрешната пропаст.
