vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Алберту Къейру „Не е достатъчно да отвориш прозореца“

Не е достатъчно да отвориш прозореца
За да видиш полята и реката.
Не е достатъчно да не си сляп
За да видиш дърветата и цветята.
Неоходимо е също така да нямаш никаква философия.
Има ли философия, няма дървета – само идеи.
Има само всеки един от нас като някакъв сутерен.
Има само един затворен прозорец и целият свят някъде там навън.
И един сън, който бихме видели, ако прозорецът се отвори.
Което никога не е това, което виждаме, когато наистина се отвори прозорецът.

Алберту Къейру „Тежу е по-красива от реката, която минава през моето село“

Тежу е по-красива от реката, която минава през моето село
Но Тежу не е по-красива от реката, която минава през моето село
Защото Тежу не е реката, която минава през моето село.

Тежу носи големи кораби
И в нея продължава да плува
За тези, които виждат във всичко това, което отсъства
Споменът за корабите.

Тежу слиза от Испания
И Тежу се влива в морето в Португалия.
Всички знаят това.
Но малцина знаят коя е реката на моето село
И накъде отива тя
И откъде тя идва.
И защото принадлежи на по-малко хора
По-свободна е и по-голяма реката на моето село.

По Тежу се стига до Света.
Отвъд Тежу се намира Америка
И късметът на тези, които я откриват.
Никой никога не си е задавал въпроса какво има отвъд
Реката на моето село.

Реката на моето село не те кара да мислиш за нищо.
Който стои на нейния бряг, стои само на нейния бряг.

Хайнер Мюлер „На ливади зелени“

На ливади зелени
Цъфтят много цветенца
За малките сините
Жълти за свините
За най-любимите червените
За мъртвите белите

Хайнер Мюлер „Драма“

Мъртвите чакат на срещуположния скат
Понякога подават ръка в светлината
Сякаш живеят. Докато напълно се оттеглят
В своя обичаен мрак който ни заслепява.

Ноември 1995

Хайнер Мюлер „Вампир“

 

Маските се изхабиха fin de partie
Пролетарий гамен и убиец селянин и войник
От устите взети на заем не се процежда звук
Разсея се властта срещу която стихът ми
Се разбиваше като прибой в цветовете на дъгата
На телената ограда на зъбите умира последният крясък
ДОБРЕ ДОШЛИ ВЪВ ВОРКУТА КОМИСАРЮ/ЕЛА (Е)МИСАРЮ
Вместо стени около мен стоят огледала
Погледът ми търси моето лице Стъклото остава празно

1995

 

 

Хайнер Мюлер „Между сраженията срещу мен“

 

Между сраженията срещу мен
Които са моята работа
(Родът войска и начинът на водене на битката се сменят
Един от нас винаги побеждава, най-често
Това е другият)
Се разполага едно мъртво време, скандирано със
Зобене съвокупяване дроги приказки – живота.
Прекалено дълго е, раните
Прекалено бързо се затварят.

 

 

Хайнер Мюлер „Върху лист със стихотворения“

 

Върху лист със стихотворения
Току-що изтеглен от пишещата машина
пълзи насекомо
Не знам дали щеше да ми достави удоволствие
Но знам със сигурност едно аз бих го убил
преди десет години без
Колебание Какво се е променило
Аз или света

 

 

Хайнер Мюлер „аякс“

 

може би прометей е трябвало да изчака
новото човечество което зевс имал в главата или вече
на чертожната дъска
нетърпението e престъплението. сталин е знаел че
условието за новия човек е било унищожението
на стария.
ленин е имал право като казал на троцки: ние сме си
заслужили бесилото.

 

 

 

 

 

Хайнер Мюлер „Празно време“

 

Моята вчерашна сянка
Изгоря слънцето
На един уморен април

Прах върху книгите

През нощта
Часовниците вървят по-бързо

Няма вятър откъм морето

Чакане на нищо

31.12.1994

 

 

Хайнер Мюлер „Чужд поглед: сбогуване с Берлин“

От моята килия пред белия лист
С драма в главата за публика дето я няма
Глухи са победителите победените неми
Хвърлям чужд поглед върху чужд град
Сивожълти облаците пред прозореца преминават
Белосиви гълъби върху Берлин серат

14.12.1994