vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Бертолт Брехт „Световната история би изглеждала другояче“

 

Световната история би изглеждала другояче, ако човечеството си седеше повече на задника. Седенето е лишено от всякакъв патос.

 

 

Бертолт Брехт „Отново и отново забравям убежденията си“

Отново и отново забравям убежденията си, все не мога да се реша да ги науча наизуст.

24 август 1920

Бертолт Брехт „Да се примириш с държавата“

 

Да се примириш с държавата е също толкова необходимо, колкото да се примириш със срането. Но да обичаш държавата не е толкова необходимо.

Януари 1920

 

 

 

 

Хирон 2015. Хьолдерлин Пазолини Мюлер

Чакам деня както безсънието
Чака съня невъзможен приятел
В предутринната дрезгавина гневът
Гнети ме нощ чудеща се над пътен възел

Някога стъпвах по края на тъмни треви и слушах
Кадифено глухия глас на чухала
Той не подвеждаше никога както птиците
На сутринта които с почти пресилена деловитост

Идат да изпълват деня да пият мъглата
На сърцето да дават съвети
Аз спях но сърцето ми беше будно коравосърдечно
Завлича ме нощта с мощта си

Май и аз бях такъв сред минзухари и мащерка
Току-що окосено сено пълно с грамадни
Скакалци и под студа на звездите перихелия изучавах
Назовимото само съзвездията тръни нещастното съзнание

Един ден дивото тъжно поле на предградията
Осъмна разомагьосано от полубога работник на Зевс
Прямодушния мъж на тежкия труд сега сам тихо седя в сивотата
На този час на отчуждение и от час на час образи

От свежа пръст и перести облаци на Ероса извайва
Умът ми защото между мен и него просмука се отрова
И вслушвам се в далекото дали пък не
Един спасител иде и другар за мен

Тогава чувам често свещения тътен на тежкия трафик
На пладне от пътния възел щом приижда най-познатият
Когато от него домът се потриса и прахът на земята вдигнат
Пресява се като над пустинен остров и мъчението става на ехо

Избавителя чувам тогава в нощта аз чувам
Го да сее смърт освободителя и долу обрасла
С бурени буйни като във видения
На пророците съглеждам земята един огромен лумнал огън

Но дните се менят щом човек и звяр
Да изтичат ги гледат благи и зли болка е
Щом обликът ти е двояк и
Никой не различава доброто та да бъде искрен и безупречен

Ден Ден Отново както трябва си поемат дъх и пият
Върби над моите потоци светлина край течащи води
И под краката прави бродове и в облик на владетел
С варварски инсигнии и на работник при самото себе си

Заело мястото блуждаещо светило на деня явяваш се
И ти земя умиротворена люлка и ти
Дом на отците ни които неградски са
Отишли в глутницата дива на облаци разтапящи се

Вземи си кончето момиче и облечи се
За излизане Предсказаното не лекува то избавя
И няма разкъсване напразно не чакаме
Да се яви завръщането на Херакъл

Той пак е пролетариата
Обезсмъртяващ се с труда си
Той носи разрешението на боговете
Да умра разменяйки безсмъртието

За освобождението на Прометей.

Хайнер Мюлер „Аякс например“

Хапчето си е тесла
ти подмий се със Аякс
Народна мъдрост

В книжарниците се накамаряват
Бестселърите литература за идиоти
На които не им стига телевизията
Или по-бавно видиотяващото кино
Аз динозавърът не по Спилбърг седя
Размишлявайки за възможността
Да напиша трагедия свещена простота
В хотел в Берлин нереалната столица
Погледът ми през прозореца пада
Върху звездата на Мерцедес
Която на нощното небе се върти меланхолно
Над златото от зъби от Аушвиц и други филиали
На Дойче Банк върху Еуропасентър
Европа Бикът е заклан месото
Сплува се на езика прогресът не пропуска никоя крава
Боговете няма вече да те посетят
За теб остава онова Ах на Алкмена
И смрадта на горяща плът която ежедневно
От покрайнините ти довява безродният вятър
И понякога от мазетата на твоето благосъстояние
Шепне пепелта пее костното брашно
Препускащ светлинен надпис на Курфюрстендам възвестява на света
ПЕТЕР ЦАДЕК СЕ ОЗЪБВА НА БЕРЛИН
BEWARE OF DENTIST ти идва да му кажеш
За Селската война най-голямата злополука
На немската история четях поклащайки глава
В състояние на невинност през хилядадеветстотинчетиресетиосма
Как може една революция да бъде злополука
В Бележката на Брехт към МАЙКА КУРАЖ
На Реформацията й бе изтръгнат кучешкият зъб
Днес мога да напиша продължението На
Френската революция във войните на Наполеон
На социалистическото преждевременно раждане в Студената война
Оттогава историята танцува отново танго
Екскурс върху революцията и денталната медицина
Написан в столетието на зъболекарите
Две зъбни протези една награда Бюхнер
Която е към края си Идващото
Ще принадлежи на адвокатите времето
Спряло като недвижимост за продан
В небостъргача под звездата на Мерцедес
По етажите на културната администрация
Що за дума Кой ли е администрирал Фидий
Един търговец на килими от Смирна съгласно ПОЛИДОР
Дори изкуството не живее само от праха
Там още свети изпушват главите под принудата за икономии
Ампутираните пробват да вървят изправени
С взети назаем патерици от стъклопластика
Под надзора на завеждащия Дирекция Финанси
КЪМ ПАРИТЕ ТЛАСКА НА ТЯХ ВИСИ ВСИЧКО
Простенва Фауст в Гьотевия саркофаг във Ваймар
Със съкрушения глас на Айнар Шлеф
Репетиращ хоровете си в черепа на Шилер
Аз динозавърът под шума на климатика
Самият пристегнат до гушата в данъчното менгеме
Държавната власт изхожда от парите те
Трябва да купуват трудът те прави несвободен родината е
Там където пристигат сметките казва жена ми
Чета Софоклевия АЯКС например описанието
На един есперимент с животни пожълтяла трагедия
На един мъж с който капризна богиня
Играе на сляпа баба пред Троя в бездната на времената
Арнолд Шварценегер в ПУСТИННА БУРЯ
За да бъда разбран от сегашните читатели
АЗ АЯКС ЖЕРТВА НА ДВОЙНА ИЗМАМА
Един човек от Сталинщат окръг Франкфурт на Одер
След новината за промяната на климата в Москва
Безмълвно свалил от стената портрета на обичния
Вожд на работническата класа на световния комунизъм
Стъпкал образа на мъртвия диктатор
Виснал на свободната овакантена кука
Неговата смърт нямаше стойност на новина Един живот
За дарака НИКОЙ ИЛИ ВСИЧКИ
Бе грешната програма за всички не стига
Последната цел на войната е въздухът за дишане
Или КАУЛИХ освободен от Червената армия
От Гулага на Хитлер чува след четири дни поход пеш
От надупчен от куршуми прозорец крясъците на жена си
Вижда войник от славната Червена армия
Да я мята на леглото глътва си азбуката
На комунизма счупва на другаря освободител
Черепа Упражнява се в самокритика разговаряйки с мъртвия
Няма кой да чуе все още крещящата жена
За последно бил видян в ешелона
За Гулага на Сталин неговата втора епифания
Пее Интернационала в конския вагон
Като мъртвец той още пее днес
С мъртвите комунисти под леда
Щастието на писането на петдесетте години
Когато бяхме приютени от белия стих
Между талпите на полягащия настрани кораб призрак
Закриляни от ироничния патос на съседните рими
Броят се само ударените срички
Срещу чакъления сипей на паметниците
Във вечността на мига
В нищетата на масовото осведомяване БИЛД СЕ БОРИ ЗА ВАС
Става разказ проституция БИЛД СЕ БОРИ
Трагедията предава богу дух Сталин например
Откакто неговите тотеми са изложени за продан
Кръвта съсирена в тенекето на медалите
На Бранденбургската врата за внуците на Хитлер
Що за текст в устата да му вложа
Или да му натъпча в мутрата в зависимост от гледната точка
В бранището на жълтите му зъби
В кавказската му вълча захапка
В нощта му в Кремъл докато чака Хитлер
Когато онемелият Ленин изплува във водката
Пелтечейки и ревейки след втория мозъчен удар
Движещият света чийто собствен език
Не иска вече да го слуша ЛЕНИНДАДА
Неговият свят квадрат на Малевич
Татаринът който закона на степта
Не проумява вече станал римлянин тъй ненавреме
На неговия изпълнител на присъдата тоз закон му е в кръвта кавказецът
Или Троцки с топора на Макбет забит още в черепа
Юмрукът свит за болшевистки поздрав
В бронираната кула на германски влак Хамлет евреинът
Или Бухарин който пее в сутерена
Любимецът на Партията дете на АВРОРА
С Хитлер може би той може да говори като мъж с мъж
Или като звяр със звяр в зависимост от гледната точка
Гробокопачът на капитализма с фюрера на мъртвите
След десет години война Троя бе готова за музея
Предмет на археологията
Самотна кучка вие само около града
От костите на отмъстителите се основа Рим
Цената една горяща жена в Картаген
Майка на слоновете на Ханибал
Рим от вълчицата откърмен наследил победителя
Гърция една провинция от която се извлича култура
3000 години след кървавото
Раждане на демокрацията с вана мрежа брадва
О НОЩ ЧЕРНА МАЙКО в дома на Атридите
Акушерския форцепс държи Атина родената от главата
Пълзи третият Рим бременен с гибел
Към Витлеем към своя следващ облик
Омаята на старите образи Умората
В гърба отзад безкрайното мутолевене
На телевизионната програма ПРИ НАС ВИЕ СЕДИТЕ
НА ПЪРВИЯ РЕД Трудността
Да отстоиш стиха срещу стакатото
На рекламата която кани воайорите на масата
НАСЪЩНОТО НИ УБИЙСТВО ДАЙ НИ ДНЕС
В съзнанието ми изплува заглавие
ПЪРВАТА РЕДИЦА съобщение за смъртни случаи в Германия
Комунисти паднали във войната срещу Хитлер
Млади като днешните подпалвачи малко
Знаещи може би като днешните подпалвачи
Другояче знаещи и другояче незнаещи
Във властта на сън който те прави самотен
В кръговрата на стоката сношаваща се със стоката
Имената им забравени и заличени
В името на нацията от паметта
На нацията каквото и да е това или може да стане
В настоящата смес от насилие и забрава
В лишения от сънища студ на космическото пространство
АЗ АЯКС КОЙТО КРЪВТА СИ ПРОЛИВА
ВЪРХУ СВОЯ МЕЧ ПРЕВИТ НА МОРСКИЯ БРЯГ ПРЕД ТРОЯ
В белия шум
Боговете се завръщат след края на предаването
Изгаря копнежът по пълната рима
На света в пустинята броди ден в мечта
Римите са вицове в пространството на Айнщайновата
Светлина не отделя пяна вълната
Паметникът на Брехт е оголял сливак
И така нататък каквото позволи езикът
Или Лексиконът на немската рима
Последната програма е изобретяването на мълчанието
АЗ АЯКС КОЙТО КРЪВТА

1994

Хайнер Мюлер „Филоктет 1950“

Филоктет, държащ в ръка лъка на Херакъл, болен от
Проказа зарязан на Лемнос – който без него бе празен –
С оскъдни провизии от царете, не се показа никак
Горд, не спря да вика, додето корабът се скри от погледа, незадържан от неговия крясък.
И свикна с това, господар на острова и негов роб
Към него прикован с веригите на морския прибой, със зеленина
Прехранващ се и с твари, ловна плячка, изкарал така десет лета.
Но на десетата напразна година царете се сетили
За изоставения. Как боравел с лъка, отдалеч
Смъртоносен. Пратили кораби да приберат героя
За да ги покрие тях със слава. Ала тогава той се показал от своята
Най-горделива страна. Насила трябвало да го замъкнат на борда, та
Неговата гордост да заситят. Така той наваксал пропуснатото.

Хайнер Мюлер „Прометей“

 

Прометей, когато боговете (или както там е била наричана в отреденото му време непознаваемата воля) взривиха изпод краката му (накъде) света (какво е това), най-сетне сам със своята най-сетне свободно висяща скала

1982

 

 

 

 

 

Кирил Василев „Нощ и ден“

 

Твоите прозрачни рамене

Твоите прозрачни очи

Твоят прозрачен мозък

Твоята прозрачна утроба

Твоите прозрачни колене

Нощем цялата светиш
като централа на разузнавателно
управление

Анализаторите се разхождат вътре
изчисляват вероятности

На другия край на света
един мъж е взривен
друг върви на четири крака
с каишка около врата

От всяка залепена
с лейкопласт уста
се лее истина истина истина

Нощем цялата светиш
искам да гледам теб
но винаги гледам през теб

Наблюдавам космически аномалии

Така заспивам
свит в утробна поза
с ръце между бедрата си

Утрото е друга централа
на друго разузнавателно управление

 

 

Кирил Василев Провинции (SmallStations)

 

 

Фридрих Хьолдерлин „Хирон“ (3)

Къде си ти, потънала в мисъл, дето винаги трябва
Спътник да бъдеш, навремени, къде си ти, светлина?
Будно е наистина сърцето, ала ме обзема гняв, мен
Гнети чудещата се нощ винаги вече.

Едно време следвах пътя на горските билки и на хълма
Долавях шума на кроткия дивеч, нивга напразно.
Не подвеждаха никога също и твоите
Птици, защото почти с преголяма готовност ти идеше

Да изпълваш или пък да пиеш свежестта на градина,
Претегляйки всичко, заради участта на сърцето, светлина, къде си?
Отново будно е сърцето, ала коравосърдечно
Все ме привлича мощната нощ.

И аз бях такъв. И на минзухари, мащерка
И жито земята ми даваше първия сноп.
А под звездната прохлада аз учех,
Ала назовимото само. И един ден

Разомагьосвайки полето диво, печално, при мен дойде
Полубогът, Зевсовият раб, мъжът прямодушен;
Сега сам тихо седя, от час
На час, и образи

От свежа пръст и облаци на любовта извайва
Сега умът ми, защото между мен и него има отрова.
И вслушвам се в далечината дали пък не
Един спасител иде благ за мен.

Тогава чувам често на гръмовержеца колата
На пладне, щом той приближава, най-познатият,
Когато от него потриса се домът и земята
Очиства се, а мъчението става ехо.

Избавителя чувам тогава в нощта, чувам
Го да сее смърт, освободителя, и долу обрасла
С буйни треви, във видения сякаш
Съглеждам земята, един огромен лумнал огън.

Ала дните менят се, когато човекът тогава
Да изтичат ги вижда, благи и зли, болка е
Щом обликът ти е двояк и
Най-доброто никой не познава.

Но туй е жилото на Бога никога
Не може инак някой да обича неправдата на боговете
Ала тогава родно близък Богът е
Точно пред лицето ти и другояче е земята.

Ден! Ден! Отново поемате както трябва дъх, о, пийте
Вий, върби над моите потоци! За очите зрак
И под краката прави бродове, в облик на
Владетел, пристегнал шпори, и при самото себе си

На мястото си, блуждаещо светило на деня, явяваш се,
И ти, земя, умиротворена люлка, и ти
Дом на бащите ми, които неградски
Са, в облаците – ятата диви – отишли.

Кон оседлай сега, облечи се в доспехи, вземи
Момче, лекото копие! Предсказаното
Няма разкъсване и напразно не чака
Додето то се яви, завръщането на Херакъл.

Кирил Василев „Римска семейна гробница“

в двата края
на тясната камера
празни саркофази
чисти и студени

между тях
мозаечен под
шахматно поле
в сиво и сиво
без фигури

но тук се играе
и се чака ходът
на другия

вече 18 века

Стихотворението е от третата поетическа книга на Кирил Василев Провинции, която предстои да излезе в издателство SmallStations.