vs. archives

4
Възпяването на растежа (както демографски, така и икономически)
Обединяваше двете противостоящи си системи по време на Студената война.
През Славните трийсет на Франция, годините на западногерманското
Икономическо чудо между края на 40-те и края на 60-те години Западът растеше
Реално, а Изтокът се хранеше с идеологически илюзии. След това и на Запад
Темповете на растеж спаднаха, а на Изток се появи развитият социализъм.
Небивалият растеж след войната се оказа единствено по рода си историческо
Изключение, приближаващо към своя край през 90-те и първото десетилетие на новия век.
През 2013-а Пикети констатира, че току-що сме напуснали тази необичайна фаза
И вече можем да хвърлим дезилюзиониран поглед назад (и напред) и да видим
ХХ век като време, в което икономическият растеж за първи път в историята
Става преживяна и впечатляваща реалност за всички, оставила след себе си
Илюзията, че социалният прогрес, осигурен от капитализма, е необратим процес
Произтичащ от неговата вътрешна същност, продукт на автономни пазарни механизми.
Този единствен по рода си исторически опит ще се помни като края на капитала
Под формата на наследено богатство и прераждането му в труда, неговия враг.
Поглеждайки дезилюзионирано напред (и назад), виждаме завръщането на една нова Belle Époque
Време на дребни рентиери, наследяващи миналото, поглъщащи настоящето.

3
Растежът изравнява подобно на смъртта – но още приживе – прави
Хората по-равни (при равни други условия). Нека си представим
Например общество, в което всеки има средно по десет деца.
В подобен свят по правило е по-добре да не разчиташ твърде много
На наследство, тъй като във всяко поколение то ще се дели на десет части.
В подобно общество наследството играе незначителна роля
И в повечето случаи по-реалистичният вариант е да разчиташ на труда си
Или на собствените си спестявания в рамките на един трудов живот.
Аналогична картина получаваме, ако си представим общество, в което
Продуктивността на труда се удесеторява във всяко следващо поколение.
В подобен свят е по-добре да залагаш на приходи и спестявания
От собствен труд, доколкото натрупаните в миналото от родителите
Или дедите състояния ще са незначителни в сравнение с настоящите приходи.
По този начин демографският и икономически растеж намалява
Значението на натрупаните в миналото състояния и наследства.
Растежът намалява бремето, с което миналото (нечовешката му сянка) тегне над
настоящето.

2
Но родените през 70-те ще трябва да си имат работа
С миналото, което започна с англосаксонската консервативна
Революция от 1979/80, срутването на реално съществувалия
Социализъм и финансовата глобализация и дерегулация
През 90-те години. Те ще трябва да разчитат повече на наследено
Богатство отколкото на заработени доходи. Техният труд
Човешкият им капитал ще струва по-малко от наследената от тях
Съвкупност от нечовешки активи, притежавани и разменяни
На пазара, където се търгуват също така въздухът, водата, морето, планините
Културните паметници и познанието под претекста, че частното им притежание
е по-ефикасно.
Те ще си имат работа с капитала като минало, което изяжда настоящето
Те ще са поколение на дребни рентиери, изпълнени с носталгия.

Аз открих абстрактната същност

на капитала и на либидото.

Златомир Златанов Финеганю поет

1
Историята започва с откриването на огън на 16 август
2012 година по стачкуващи миньори в платинова мина
В Южноафриканската република. Те били въоръжени
С мачете и бухалки, полицията с пушки помпи и автомати
Открила огън, за да се защити от стачкуващите
С нереалистичното искане за увеличение на заплатите с цели 500 евро
(При което те щели да получават по 1000 евро на месец
С близо 600 лева повече от миньорите в България).
При инцидента, при който полицията била принудена
Да се защитава, бяха убити 34 протестиращи.
След драмата акционерното дружество Lonmin Inc.
Със седалище в Лондон извличащо принадена стойност
Предложи разумно увеличение на заплатите с 75 евро. (Така
Възнаграждението на южноафриканските миньори останало по-ниско
От средната заплата на трудещите се под земята в България.)
Така започва Капиталът през ХХІ век на Тома Пикети
Като повдига въпроса дали конфликтът между капитала
И труда е останал в миналото, с което вече няма
Да трябва да си имаме работа през една нова Belle Époque.

При първия нокдаун
Който те запрати на пода
В мъгливия ноемврийски Хамбург
Ти се изправи и застана
На един крак като малко
Грозно 100-килограмово пате
Изпълняващо в детска постановка
На Лебедово езеро нещо
Като котешкия марш.

Така ти доказа
Че не си изведен от равновесие
От 700-килограмовия удар.

Когато дойде довършващото те
Отнасящо челюстта в ореол
От пръски пот и кръв кроше
Ти го посрещна с далечната почуда
На дете пред боксова круша
Измерваща силата на удара
В отдавна забравен лунапарк.

Проснат в цял ръст
Ти пак показа
Че си запазил равновесие.

Когато проходи
Ти кръжеше из стаята като самолет
Без разрешение за кацане

Когато проходи
Ти пуфтеше и обикаляше като електрическо
Влакче току-що смазано миришещо
На машинно масло и искри

Когато проходи
Ти спря и в почуда
Видя един нов свят
В краката ти

През детските ми години, годините
На късния развит социализъм (сега научавам
От книгата на Тома Пикети Капиталът през ХХІ век)
Започнал, без да знаем, шеметният ръст
На приходите на най-богатите оттатък океана
И желязната завеса. Може би архитектите на прехода
Имаха щастливата интуиция, че между късносоциалистическата
Belle Époque и капитализма от началото на ХХІ век
Ще има (за тях) повече сходства, отколкото различия.

(Член първи от Декларацията на правата
На човека и гражданина, 1789-та
Гласи: Социалните различия могат да се
Основават само върху общата полза.)

Би било погрешно да се подценява значението на
Интуитивните познания, които всеки развива по въпроса
За доходите и натрупаните състояния на своето време
При отсъствието на каквато и да е теоретична рамка и каквито
И да било представителни статистически извадки.
Въпросът за разпределението на богатството
В крайна сметка си остава политически въпрос
А Малтус (в крайна сметка) е бил свещеник
И най-добре изразил големия страх
На елитите през 90-те години на ХVІІІ век
(Но те успешно и дългосрочно го преодоляха.)

Има един много прост икономически механизъм
На който капитализмът ни учи: търсенето и предлагането.
Когато цените на недвижимите имоти и цената
На петрола се вдигат, караш колело или отиваш на село
(Или правиш двете едновременно). Така ограничаваш търсенето
И цените трябва да падат. Но докато живееш на село и караш велосипеда си
Междувременно собствениците на недвижими имоти
И петролни кладенци може толкова да са забогатели (докато
Живеенето на село и карането на велосипеда свалят цените)
Че може вече да са реалните собственици (поради тежка
Публична задлъжнялост) на велосипеда и селото ти.

Апокалиптикът Маркс, от своя страна, яхва вълната
На една дълга фаза на стагниращи заплати, наречена
Паузата на Енгелс. Притежавайки безспорен литературен и полемичен
Талант, той пише в политически нажежената от Пролетта
На народите атмосфера. Така неговият принцип на неограниченото
Натрупване на капитала довежда до апокалиптична прогноза, научно
Реализирана по-късно по тези земи на Изток от неговата визия.

Други мислители предпочитат жанра на вълшебната приказка или
Неолибералния сюжетен похват на хепиенда: Растежът е прилив
При който всички лодки изплуват нагоре. Саймън Кузнец
(Alias Семён Кузнец), роден в Украйна, не е толкова наивен
И знае, че намаляването на неравенството в Америка
Между 1913-та и 1948-а се дължи на случайни последствия
От двете Световни войни. Но откритото от него
Намаляване на неравенството в приходите на най-богатите
И останалите е добра новина по време на Студената война: The orbit
Of the free world e много по-добра от съветската орбита!

Сега събираме плодовете на 70-те години
На миналия век, когато неравенството в богатите държави
Стремително тръгва нагоре, като напомня за времето на Belle Époque
И навежда комунистическите елити на определени сецесионни мисли.
Човешкият капитал отстъпва пред нечовешкия (финансов и недвижим)
Във времена на слаб демографски и стопански растеж, когато
Наследеното богатство придобива решаващо значение
В сравнение с всичко, постигнато в рамките на един трудов живот
Или в рамките на построяването на реално съществувалия социализъм
Чрез приватизиране на наследството на трудовия народ (и неговите пенсии).

Постсоциалистическата биография на първия
От тукашните хора на Кортес вече не съобщава с гордост
Че е превеждал Брехт. Другият, превеждал втори и наречен от ДС
Злобния или Козела упорито не спря да разказва
Басни през късния развит социализъм.

На седмия ден под леки ветрове
Просветнаха ливадите. Слънцето бе благо –
Намислиха да спрат тук на бивак. Изтърколват бъчонките с ракия
От каруците, воловете разпрягат.
(Привечер ги изпоколват до крак). Щом захладня
Отсякоха от гъсталака в близкото мочурище
Дебели колкото ръка клонаци, чворести, добри за огън.
Бързо гълтат после добре подправено месото
И почват с песен на уста към девет – „Към девет с песни!“ –
Да пият. Запиват се. Нощ хладна и зелена.
С пресипнали гърла, добре натаралянкани
Последен хладен поглед хвърлили към едрите звезди
Заспаха те към полунощ край огъня.
Те спяха тежко, ала някои в зори
През сън веднъж дочули говеда да реват.
Събуждат се по пладне – вече са в гора.
С оцъклени очи и натежали крайници надигат се
С пъшкане на колене, в почуда виждат
Дебели колкото ръка клонища чворести ги обкръжават
Надхвърлили човешки бой, преплетени нагъсто, целите в листа
И малки цветове със сладка миризма.
Под този покрив страшно е задушно вече
А клонакът сякаш още се сгъстява. Палещото слънце
Не се съзира. (Не виждаш слънце, няма го небето.)
Главатарят изревава като бик да хващат брадвите.
Те там са, де говедата ревяха.
Не ги съзират. С груби попържни препъват се
Мъжете в ограждението, в клонаците се блъскат
Помежду тях прорасли, пропълзели.
С отмалели ръце се хвърлят диво
В гъсталака, едва потрепващ
Сякаш лек ветрец отвън през клоните минава.
След часове на труд – напразен труд! – чела притискат
Мрачно, блеснали от пот, о странния тъй чужд клонак.
А клоните растяха – и бавно раснеше, и неусетно ги въвличаше
Ужасен хаос. (Многоточие!) По-късно, като падна вечерта
Която тъмна бе, защото над главите им сгъстяваше се шумата
Мълчаха те като маймуни в клетка
Наплашени, отчаяни, отпаднали от глад.
А през нощта клонакът все растеше. Навярно имаше луна –
„Но имаше луна“! – бе още доста светло и те се виждаха
Все още помежду си. В зори така се бе сгъстил клонакът
(На лабиринт клонакът стана!)
Та те не се видяха вече до смъртта си.
На следващия ден се чуха песни от гората.
Глухо и заглъхващо. Навярно пееха си те един на друг – и ето:
Отекна песен от гората сподавено и глухо. Те си пееха!
Нощем ставаше по-тихо. Дори говедата мълчаха.
(Или пък като в басня: „Нощта замря. Говедата мълчаха.“)
На заранта дочу се нещо като животински рев
Но доста отдалеч. Дойдоха сетне и онези часове
На пълна тишина. („След туй се спотаи“ – нарече се „снишаване“).
Бавно погълна гората, при лек ветрец
Лесът погълна бавно, при благо слънце, тихо
Ливадите през следващите седмици.