Вия като кучка на турски гробища
Вия като кучка на пресен гроб не знам
Кой беше правилния израз на български
Вия като кучка която както обикновено си измисля
Вия под черницата вия над спечените буци пръст
Вия над сухите бурени вия над наричащия
За скрития живот на корените циганин
Сълзите и сополите са истински усещам
Допрял устни до коравата десница на отчето
Протегната за ръкостискане
Рояк есенни оси около чешмичката на детската площадка
Страх те е да си измиеш устата от шоколадовия сладолед
Но всъщност имаш нужда от малко помощ
Разгонваме осите миеш се
За първи път чух името, което не искам да си спомням, на кандидата за кмет на София на левицата от анархосиндикалист, за когото си спомням с носталгия.
По онова време тя агитираше за прехвърлянето на парите за втората пенсия на родените след 1959-та от частните фондове към държавния. Не разбирам нищо от финанси, но като роден преди 1989-та не го направих. След има няма десет години ще разбера дали съм взел правилното решение.
Пенсионното ми решение обаче, изцяло лично мнение, което не е препоръка за взимане на инвестиционни решения, не ми попречи да се интересувам от нея като профсъюзен деец, май дори й писах на лични да даде текст за списанието, май не ми отговори, зает с реални неща човек, няма лошо.
После я изгубих от полезрението си на занимаващ се с нереални неща литератор, докато не дойде войната – и тя много реално се забори за мир.
Еми това си е краят на реката, нали така.
София не е Камчия.
Възможни ли са аплодисменти след филм в IMAX зала на средностатистически мултиплекс в средностатистически мол? В биографията ми на зрител отговорът е „не“ – до премиерата на Опенхаймер на Кристофър Нолан. Да, далеч не овации на крака, да, седнали и плахи, почти неразличими от раздвижването на очевидно замрялата за три часа публика, но все пак някакви аплодисменти в IMAX зала на средностатистически мултиплекс в средностатистически мол.
Отбелязвам това като факт преди всяка интерпретация, защото мисля, че мога да кажа още отсега, че това няма да е любимият ми филм в биографията ми на поклонник на Нолан. Макар че същото усещане остави у мен преди тринайсет години първият негов филм, на който попаднах случайно в провинциален мол, за да се превърне по-късно през дългите години на гледането му у дома в любимия ми негов филм. Не знам дали с Опенхаймер ще се случи същото, което ми се случи с Inception, и вероятно няма да го разбера в близките години. Това дълго време обаче, този все по-оскъден естетически ресурс със сигурност е материята, от която са направени произведенията на Нолан.
Това дълго време изключва същевременно всякакви бързи алегории на настоящето – ако не си успял с алегорията на пандемията, пробваш се веднага с алегорията на войната. Опенхаймер не се пробва с натрапващата се алегория на настоящия ядрен шантаж, макар че поне част от плахите аплодисменти може би са на нови леви миролюбци, фенове на руския атом за мирни цели. Нолан няма проблем да направи насред този шантаж филм за интелектуалец симпатизант – fellow traveller – на комунизма, съвпадащо тогава, а и сега със СССР, доколкото мощната автономност на това, което прави от четвърт век в светая светих на изкуството от епохата на комерсиалната му възпроизводимост, го освобождава от необходимостта да търси неолиберални убежища във всяка следваща политикономически правилна алегория на настоящето.
От Кубрик знаем – Нолан е негова реинкарнация: производителят на драматургични шедьоври от Шекспир насетне просто и систематично търси да покрие целия жанров спектър. Започвайки с нео-ноар криминалния (Following) и психологически трилър (Memento), продължавайки с по-традиционно жанровите психологически трилъри на Insomnia и Престиж (и чисто жанровата трилогия за супергероя Батман), преминавайки към научно-фантастичния екшън (Inception) и научно-фантастичния епос (Interstellar), демонстрирайки после, че умее и жанровия tour de force на военния епос (Дюнкерк) и затвърждавайки по време на пандемията уменията си в научно-фантастичния екшън-трилър, чието действие започва в Украйна (Tenet) – в Опенхаймер Нолан усвоява по време на война новия за него жанр на биопика.
На първо гледане историческите сюжети, било то Дюнкерк, или Опенхаймер не предоставят или поне стесняват полето за приложение и развихряне на свърхкомплексност, където сякаш е голямата – надхвърляща включително и собствената му висока мяра – сила на Нолан. Същевременно именно при ползването на исторически материал, ограничаващ възможното с оглед на действителното, най-ясно проличава чистата потенция на кинематографичния му език: колористично оголените митологични стихии на водата, в единия случай, и огъня (на макро- и квантово ниво), в другия.
Оголването на кинаджийските похвати при приложението им към биографичните дадености на биопика разкрива една от константите на филмите на Нолан, която може да бъде определена като метажанрова, пронизваща творчеството му от Following до Опенхаймер: ноара. Всяка биография (както на фикционални, така и на исторически фигури), казва ни Нолан, е неизбежим ноар: обезличаването до функция на и подмяна с някой друг (Following); разрушителното конституиране на себе си в меандрите на паметта (Memento); пребиваването в чужд сън и отглеждането на потенциално смъртоносни присадени чужди идеи (Inception); рационалният характер на инстинкта за самосъхранение като нагон към смъртта (Interstellar); обличане на чужда униформа, съблечена от труп (Дюнкерк); парадоксът на дядото като всекидневна (само)убийствена манипулация с времето (Tenet) – и американският или руски Прометей, слепият дарител на огъня и самоизпепеляването.
Ако биографичният филм на живота ни по необходимост е ноар, трябва да поддържаме като антидот определено ниво на сложност, определено ниво на епически театър, осуетяващо вчувстването в съдбата. От нискобюджетния си дебют за лондонския stalker, подведен да се впише в профила на извършителя на престъпленията, извършени от подвелия го, до тоталното кино на верижни термоядрени реакции, визуализирани без компютърно генерирани образи, чиято взривоопасна неуправляемост предполага умелото подвеждане на провидеца Прометей да даде огъня на сляпо, Нолан непрестанно прави това – поддържа нивото на сложност.
Роден съм на брега на океана
Но съм израсъл на брега на канала
Искаше се смелост да слезеш долу
Смелостта на мишка която не знае
Дали ще може да издрапа обратно
Искаше се смелост да минеш по мостчето
За непрокараното никога парно
Искаше се смелост когато канала преля
Веднъж на педесетипет години
Но аз бях на пионерски лагер
И само видях наводненото мазе
Което никога не изсъхна
Искаше се смелост да прескочиш канала
Толкова ме беше страх и толкова исках
Че така и не знам дали го направих
Искаше се смелост да се удавиш в него
И да бъдеш намерен надолу по течението
Като труп на клошарка
Сега ти вървиш по коритото на канала
Благодаря ти който и да си
Ти си вървящия по коритото на канала
Никога не съм сигурен
Къде точно трябва да сляза
Въпреки навигацията
Само едновремешните ориентири
Изникващи винаги изведнъж
Когато вече си се примирил
Че пак си пропуснал спирката
Църквата между надземните тръби на парното
И шоурума на великата стена
Двете празни асансьорни шахти
Изтърбушени в началото на демокрацията
Третата отвежда на тринайстия етаж
На стълбищната площадка
Има решетка
Упълномощавам поета Владимир Сабоурин със следното право във връзка с удостоверяване на мои права, както и всички произтичащи от това действия и процедури:
Да не е български поет.
Всяко действие, което противоречи на това генерално упълномощаване, влизащо в сила незабавно, да се счита за етически укоримо.
Във връзка с горното упълномощавам да ме представлява, отказвайки без изключение участия във всякакви по вид конкурси за поезия и журита на конкурси за поезия на български автори, в чиито статути и условия за участие присъства определението „български автори“.
Да ме представлява пред всички юридически и физически трети лица с правото публично и в личен разговор да опровергава принадлежността ми към българската литература.
Във връзка с горните права да има право да отклонява от мое име всякакви български награди за поезия, присъждани от български институции, държавни и общински, или физически лица.
В случай на спор между мен и поета Владимир Сабоурин правата на упълномощения да се тълкуват изцяло в негова полза.
Настоящото пълномощно е безсрочно и не подлежи на оттегляне поради настъпили необратими събития.
Упълномощител Vladimir Sabourín (подпис)
Към настоящото пълномощно се прилага книгата „Океана и брега който е умирането“, представляваща анкета, която излага детайлно биографичните и концептуални основания за упълномощаването и предстои да излезе от печат през месец юли 2023 г.
Всички искат да се снимат
С новия кръстник но дори в деня
На сватбата той се грижи за всекидневния
Бизнес само лузърите са безгрижни
Чудесата джъст ин тайм
Часовата разлика между белите
И тази страна е едно локалния бизнес
Друга само лузърите са безгрижни
Какъв е проблема ти
Настани се удобно сложи пуканките
В микровълновата с правилната страна
Нагоре остави грижите на кръстника
Само лузърите са безгрижни.
Гарджето се беше забило в ъгъла
Пред входа на подземния гараж мълчеше
Родителите му грачеха от ореха
От който беше паднало
Какво искаха да му кажат
Какво си мислеше
Докато мълчеше
Пиша този текст, предизвикан от новата малка русалка, като публичен враг на афроамериканското подразделение и авангарден отряд на неолибералния комсомол – и баща на цветнокожа дъщеря. След като научих за новата малка цветнокожа русалка, ми беше ясно, че няма как да ме подмине тази чаша.
Филмът няма как да не се гледа, казах си, но се зарекох пред себе си да не пиша за него, ако и да плаче, беше ясно, че ще плаче, да бъде написано нещо за него. Няма как да не се гледа, защото с дъщеря ми израснахме – тя като дъщеря, аз като баща – гледайки преднеолибералнокомсомолската анимация. А не бива да се пише, защото каквато и да е реакция спрямо поредния предизвестен триумф на неолибералния комсомол не си струва цената на най-малкото накърняване на нещо съкровенно, нещо само наше с дъщеря ми.
Все едно – представете си кошмарната фикция, реалността й вече ни диша във врата – световноизвестният български народен писател да е направил образцов неолибералнокомсомолски римейк на детска книжка (не е да не е посягал вече на детското), с която сме израсли с дъщеря ми, а аз да тръгна да коментирам римейка. Кошмар, нали? Еми да пиша за неолибералнокомсомолския римейк на „Малката русалка“ би било нещо подобно, мислех си.
Мисля го и след като днес гледахме филма. Но междувременно това, което дълги години усещах да наближава, без обаче да престава да бъде кошмарна фикция, от 24-ти вече е тривиална реалност на празнични маси, отбелязващи нови 13 века България този път под егидата на „Файненшъл Таймс“ и победата на неолибералния комсомол на една отделно взета планета – сега и в една отделно взета братска образцово небяла страна.
Има ли някой, който е бил дете по време на Асамблея Знаме на Мира, и сега да няма дежавю? Тогава се казваше мирно съвместно съществуване на комунизъма, капитализъма и външнотърговските дружества на ДС. Сега се казва политики на идентичността, приемащи – с любезното съдействие откъм братския „Файненшъл Таймс“ и любезното лобиране откъм братска миролюбивонеутрална Виена – в братските комсомолски редици на поредната появила се изведнъж на картата, макар и със спорна столица, Букурещ ли беше, Скопие ли беше, братска небяла страна в лицето на поредния братски образцово небял неолиберален комсомолец.
При този перфектен тайминг, синхронизиращ небялата малка русалка от една отделно взета планета и небелия малък неолиберален комсомолец от една отделно взета посткомунистическа миролюбивонеутрална небяла страна, няма как да не пиша за Големия им неолибералнокомсомолски брат с новата му малка русалка.
Но и няма как да пиша за нея, защото „Малката русалка“ си е само наша с дъщеря ми и никой революционен авангард на неолибералния комсомол не може да ни я отнеме, апелирайки към това, че не сме бели. Питам се обаче какво мислят за новата малка русалка белите бащи или майки на бели дъщери, израсли с „Малката русалка“.
Нима същото, което мислят празничните маси, отбелязващи епохалното активно мероприятие по припознаване на поредния образцово небял неолиберален комсомолец от една отделно взета посткомунистическа миролюбивонеутрална небяла страна – активното мероприятие, курирано от същински комсомолец, комсомолец набор Указ 56 за стопанска дейност, продължаващ Мирния преход от социализъм към социализъм, мирно съвместно съществуване и вечна дружба със СССР с други средства.
