vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Към крушовидното време. Полетът на Александър Александрович (3)

L’acqua ch’io prendo già mai non si corse
Dante Paradiso, Canto II

1
Когато в началото на второто десетилетие на века
Ред Бул даде крила на скока от ръба на Космоса
И австриецът чието име е сходно с това на германския създател
На понятието естетика скочи от 39 км към видимо заоблената Земя
Като достигна свръхзвукова скорост при четириминутното
Свободно падане което беше поредната кулминация
В несвършващата психодрама на травмата на раждането
На модерната индивидуалност от енергийните напитки
Преживях скока в реално време и същевременно неведение
За полета на Александър Александрович Фридман
С аеростат през лятото на 1925-та поставил рекорд на СССР
По издигане достигайки височина от 7400 м с цял километър
По-високо от предходното национално постижение датиращо
От 1910-та (още в Руската империя) Александър Александрович умира
Два месеца след полета си от коремен тиф (хуманно халюциногенна болест)

2
Младият магистър по чиста и приложна математика
Има видим романс с дирижабли балони-сонди хвърчила аероплани
С турбулентната физика на хидро- и аеродинамиката
След като преминава от чистата математика към теорията на хаоса
На приложната метеорология Александър Александрович
През Първата световна война става доброволец в авиационна рота
Прапоршчик Фридман получава Георгиевски кръст 4-та степен за храброст
За въздушно разузнаване освен това той се занимава с въпроси на теорията
На прицелването при бомбардирането от аероплан съставя таблици
Рязко повишаващи вероятността за попадение на бомбата в целта
На 25 февруари 1915 г. той пише на научния си ръководител
Математика проф. Стеклов че наскоро му се отдал случай да провери
Валидността на съставените таблици по време на един полет над Перемишъл
Оказало се че бомбите падат почти по начина по който трябва
Да падат в съгласие с теорията за да я потвърди окончателно
В един от близките дни отново щял да полети в уравненията на движението
На бомбите съставени от Фридман влиза определен коефициент
Свързан с въздушното съпротивление чиято величина трябвало
Да се определи емпирично при реални бомбардировки непосредствено
Преди Октомврийската революция Фридман организира в Москва
Математическо бюро към завода Авиаприбор за съставяне
На прецизирани балистични таблици за бомбардировка от аероплан

3
В очерка за полета с аеростат публикуван в списанието Хочу все знать
Александър Александрович описва усещанията и преживяванията
В облаците пълна тишина пълен покой нищо не се вижда не знаеш
Над каква местност летиш нито теб те вижда някой нито ти виждаш
Някого пълна изолираност в началото достигат от земята звуците
На „бита“ свирки на локомотиви звън пеене на петли лай на кучета
И тем подобни но скоро и те изчезват настъпва мъртва тишина
Прекъсвана само от странни удари по балона като с палки за барабан
(После се оказало че това бил шумът от разгъването и разтягането на материята)

4
Фридман се заразява с тиф на връщане от лятна ваканция в Крим
Където във Феодосия на една от базите на ГГО (Главная геофизическая
Обсерватория) работи Наталия Евгениевна Малинина доктор
На физико-математическите науки познавала на младини
Маяковски и втора съпруга на Александър Александрович
Сключен е не само граждански но и църковен брак за да бъдело
По-здраво по думите на откривателя на разбягването на Вселената
(От нея му се ражда син вече след смъртта му живот
Чието бъдеще е тайнствено а минало няма) на тази височина
Температурата е минус 20 градуса но студът не се усеща дори по сако
Буквално е горещо слънцето пече като на Юг ослепително
Блести отразявано от долния облачен слой над главата на аеронавта
Синьото небе сякаш съвсем наблизо бледите нишки
На перести облаци (кислороден глад и моментни потъвания
В дълбока несвяст) между облачните хълмове въздухът изпълнен
С ледени кристалчета изглежда сякаш се излъчват от някакъв
Блестящ ярък център блестящо кълбо което на всички страни
Сипе кристалчета лед (не кълбовидна мълния на черна наковалня
А лъжливо слънце в ледена сфера) на повърхността на облаците отдолу
Сянката на балона обкръжена от аура бъдещето е тайнствено минало няма

5
Ако върху повърхността на балон отбележим две точки А и В
(Например две галактики или галактични купове) и почнем да го надуваме
Двете точки ще почнат да се раздалечават възможно е
Да се получи особен свят чиято кривина на пространството
Постоянна спрямо трите пространствени измерения се променя
Във времето т.е. зависи от една четвърта времева координата
Това ще бъде нов тип вселена която пулсира като в хиндуистки мит
За еоните на живота или като при сътворението на света от нищото
Където R на радиуса на кривината на пространството е функция само
От четвъртата времева координата (по този начин радиусът на кривината
На пространството може да се изменя с течение на времето) нека
Наречем този случай на друг възможен свят нестационарна вселена
R ще бъде нарастваща функция от t използвайки очевидна аналогия
Ще наричаме времевия отрязък необходим за нарастване на радиуса на кривината
От 0 до R време изминало от сътворението на света (времето изминало
От сътворението характеризира промеждутъка изтекъл от момента
Когато пространството е било точка R = 0 до днешното му състояние)
Известно време Айнщайн смята предсказанието на Фридман за възможността
На една пулсираща вселена за прекалено ужасно, за да го приеме

6
Sehr geehrter Herr Professor! или в превод Многоуважаемый господин профессор!
Пише Фридман на Айнщайн след като многоуважаемия Herr Professor ужасен
Отказва да приеме нестационарната вселена представена в Бележката на Фридман
За кривината на пространството публикувана в Zeitschrift für Physik
От 29 юни 1922 г. (точно един месец след смъртта на Председателя на Земното кълбо
Хлебников) впечатлението на Хърбърт Уелс посетил през 1921-а Москва и Петроград
Гласи в унисон с усещането на Айнщайн Русия тъне в мъгла видяна от автора
На Машината на времето тъкмо по времето когато Фридман си представя тътена
На разширяващата се вселена разгъването и разтягането на материята
На балона (отдолу сянката му върху облаците обкръжена от ореол)
При опитите му да се види с Айнщайн, публично признал грешката си в Zs. f. Phys.
Но без да се откаже изглежда от ужаса си многоуважаемият господин професор
Заминава на дачата си във влака от Хамбург за Берлин Александър Александрович
Усеща как го наляга тъга при гледката на еднородната изотропна германска гора
И пише на Малинина не гора а някакъв архив нашият живот честно казано
С цялата му некултурност и с всичките му недостатъци ми харесва повече от буржоазния
Живот в Германия (междувременно Айнщайн благополучно стига до дачата си)

7
Мъглявините се оказват галактики и се разбягват доказвайки експериментално
Нестационарния модел на Вселената на Фридман Александър Александрович
Междувременно е покойник от четири години изводите отнасящи се до миналото
Са еднозначни в настоящия момент е налице разширяване следователно
По-рано плътността е била по-голяма в модела на Фридман е неизбежен
Изводът че е съществувал момент в който плътността е била безкрайна
(Този момент е удобно да се избере за начало на времето) дали астрономите
От далечното бъдеще ще говорят за „синьо“ или „виолетово“ отместване?
Не само в миналото но и в бъдещето решението на космологическите уравнения
Може да доведе до безкрайна плътност времето да се окаже с форма на круша

8
Светлината наблюдавана днес е била излъчена по-рано но еволюцията
На Вселената от мига на безкрайна плътност до настоящия момент обхваща
Определено време около 10 млрд. (по последни данни 13,72 милиарда) години
Поради това дори в един безкраен свят съществува хоризонт определено
Разстояние отговарящо на време на разпространение на светлината
От порядъка на около 10 млрд. години отвъд което се разполагат обекти
Принципно ненаблюдаеми в момента впрочем с течение на времето
Този хоризонт се разширява приблизително с 0,0000001 % за 100 години съгласно
Преценката на Зелдович в посветения на Фридман юбилеен брой на УФН
От юли 1963 г. (Хрущовото размразяване е снело забраната върху Големия взрив
Като „реакционна теория“ с баща свещеник одобрена от Ватикана през 1951 г.)
При наближаването на хоризонта червеното отместване се засилва
Т.е. възприеманата честота на светлината се стреми към нула
(Като при почервеняването на слънцето с наближаването на залеза)
Както при безкрайна така и при крайна вселена съществува принципен
Праг на наблюдаемост хоризонт отговарящ на нулева честота на възприеманата
Светлина и безкрайна плътност на излъчващото светлина тяло
Плътността на веществото се стреми към безкрайност при наближаването
На хоризонта Той отговаря на излъчването на светлина в мига на началото
Тоест в момента на безкрайна плътност и равен на нула радиус понятието за маса
На един затворен свят обаче е в известна степен мистично (смята съветският астрофизик)
Защото няма външно спрямо този свят пространство няма външен наблюдател
Който да може да определи гравитационното поле създавано от затворения свят
Извън себе си Какво е имало преди момента t = 0 при t < 0 например? Може би
Самият въпрос е нелегитимен както в теорията на относителността не съществува
Въпросът „кое събитие е било по-рано?“ за пространствено разделени събития
(На обратната страна на Луната има кратер Fridman с неустановена дълбочина)

9
Мечтата за почти триседмична (по-точно две седмици и половина)
Лятна ваканция в Крим най-сетне се осъществява през Симферопол за Феодосия
Където е Малинина на 17 август Александър Александрович се връща
В Петроград града на неговото откритие на разширяващата се Вселена
Който от една година вече е Ленинград (първото издание на Светът
Като пространство и време от 1923 г. се е намирало в личната
Библиотека на Владимир Илич в Кремъл) нищо не предвещавало
Близкия край диагнозата коремен тиф е поставена в началото на септември
Около две седмици след връщането на Фридман от Крим времевият отрязък
Точно отговарял на продължителността на инкубационния период
Александър Александрович си припомня тогава че по пътя
Купил на една гара апетитни круши и (лекомислено!) не ги измил
Нелепа небрежност крушовидност на времето лекуващият лекар
Бухщаб разгласява в интервю за вечерното издание на Красная газета
Два дни след смъртта на Фридман следното бълнуването на покойника
Било изключително характерно той говорел за студенти спомнял си
Полета пробвал да прави някакви изчисления на моменти изглеждало
Сякаш изнася лекция (името на лекаря клюкарка на немски означава Буква)
Времето било крушовидно Водите в които встъпвал не бил пресичал още никой.

Към крушовидното време. Полетът на Александър Александрович (2)

L’acqua ch’io prendo già mai non si corse
Dante Paradiso, Canto II

1
Когато в началото на второто десетилетие на века
Ред Бул даде крила на скока от ръба на Космоса
И австриецът чието име е сходно с това на германския създател
На понятието естетика скочи от 39 км към видимо заоблената Земя
Като достигна свръхзвукова скорост при четириминутното
Свободно падане което беше (поредната) кулминация
В несвършващата психодрама на травмата на раждането
На модерната индивидуалност от енергийните напитки
Преживях скока в реално време и същевременно неведение
За полета на Александър Александрович Фридман
С аеростат през лятото на 1925-та поставил рекорд на СССР
По издигане достигайки височина от 7400 м с цял километър
По-високо от предходното национално постижение датиращо
От 1910-та още в Руската империя. Александър Александрович умира
Два месеца след полета си от коремен тиф (хуманно халюциногенна болест)

2
Младият магистър по чиста и приложна математика
Има видим романс с дирижабли балони-сонди хвърчила аероплани
С турбулентната физика на хидро- и аеродинамиката
След като преминава от чистата математика към теорията на хаоса
На приложната метеорология Александър Александрович
През Първата световна война става доброволец в авиационна рота
Прапоршчик Фридман получава Георгиевски кръст 4-та степен за храброст
При въздушно разузнаване освен това той се занимава с въпроси на теорията
На прицелването при бомбардирането от аероплан съставя таблици
Рязко повишаващи вероятността за попадение на бомбата
В целта На 25 февруари 1915 г. той пише на научния си ръководител
Математика проф. Стеклов че наскоро му се отдал случай да провери
Валидността на съставените таблици по време на един полет над Перемишъл
Оказало се че бомбите падат почти по начина по който трябва
Да падат в съгласие с теорията за да я потвърди окончателно
В един от близките дни отново щял да полети в уравненията на движението
На бомбите съставени от Фридман влиза определен коефициент
Свързан с въздушното съпротивление чиято величина трябвало
Да се определи емпирично при реални бомбардировки непосредствено
Преди Октомврийската революция Фридман организира в Москва
Математическо бюро към завода Авиаприбор за съставяне
На прецизирани таблици за прицелване при бомбардировка от аероплан

3
В очерка за полета с аеростат написан за списанието Хочу все знать
Александър Александрович описва усещанията и преживяванията
В облаците пълна тишина пълен покой нищо не се вижда не знаеш
Над каква местност летиш нито теб те вижда някой нито ти виждаш
Някого пълна изолираност в началото достигат от земята звуците
На „бита“ свирки на локомотиви звън пеене на петли лай на кучета и тем
Подобни но скоро и те изчезват настъпва мъртва тишина
Прекъсвана само от странни удари по балона като с палки за барабан
(После се оказало че това бил шумът от разгъването и разтягането на материята)

4
Фридман се заразява с тиф на връщане от лятна ваканция в Крим
Където във Феодосия на една от базите на ГГО (Главная геофизическая
Обсерватория) работи Наталия Евгениевна Малинина доктор
На физико-математическите науки познавала на младини
Маяковски и втора съпруга на Александър Александрович
Сключен е не само граждански но и църковен брак за да бъдело
По-здраво по думите на откривателя на разлитащата се Вселена
(От нея му се ражда син вече след смъртта му живот
Чието бъдеще е тайнствено а минало няма) на тази височина
Температурата е минус 20 градуса но студът не се усеща дори по сако
Буквално е горещо слънцето пече като на Юг ослепително
Блести отразявано от долния облачен слой над главата на аеронавта
Синьото небе сякаш съвсем наблизо бледите нишки
На перести облаци (кислороден глад и моментни потъвания
В дълбока несвяст) между облачните хълмове въздухът изпълнен
С ледени кристалчета изглежда сякаш кристалите се излъчват
От някакъв блестящ ярък център блестящо кълбо което на всички страни
Сипе кристалчета лед (не кълбовидна мълния на черна наковалня
А лъжливо слънце в ледена сфера) на повърхността на облаците отдолу
Сянката на балона обкръжена от аура бъдещето е тайнствено минало няма

5
Ако върху повърхността на балон отбележим две точки А и В
(Например две звезди или галактики) и почнем да го надуваме
Двете точки ще почнат да се раздалечават възможно е
Да се получи особен свят чиято кривина на пространството
Постоянна спрямо трите пространствени измерения се променя
Във времето т.е. зависи от една четвърта времева координата
Това ще бъде нов тип вселена която пулсира като в хиндуистки мит
За еоните на живота или като при сътворението на света от нищото
Където R на радиуса на кривината на пространството е функция само
От четвъртата времева координата (по този начин радиусът на кривината
На пространството може да се изменя с течение на времето) нека
Наречем този случай на друг възможен свят нестационарна вселена R ще бъде
Нарастваща функция от t използвайки очевидна аналогия ще наричаме
Времевия отрязък необходим за нарастване на радиуса на кривината
От 0 до R време изминало от сътворението на света (времето изминало
От сътворението характеризира промеждутъка изтекъл от момента
Когато пространството е било точка R = 0 до днешното му състояние)
Известно време Айнщайн смята предсказанието на Фридман за възможността
На една пулсираща вселена за прекалено ужасно, за да го приеме

6
Sehr geehrter Herr Professor! или в превод Многоуважаемый господин профессор!
Пише Фридман на Айнщайн след като многоуважаемия Herr Professor ужасен
Отказва да приеме нестационарната вселена представена в Бележката на Фридман
За кривината на пространството публикувана в Zeitschrift für Physik от 29 юни 1922 г.
Впечатлението на Хърбърт Уелс посетил през 1921-а Москва и Петроград
Гласи в унисон с усещането на Айнщайн Русия е в мъгла видяна от автора
На Машината на времето тъкмо по времето когато Фридман си представя тътена
На разширяващата се вселена разгъването и разтягането на материята
На балона (отдолу сянката му върху облаците обкръжена от ореол)
При опитите му да се види с Айнщайн, публично признал грешката си в Zs. f. Phys.
Но без да се откаже изглежда от ужаса си многоуважаемият господин професор
Заминава на дачата си във влака от Хамбург за Берлин Александър Александрович
Усеща как го наляга тъга при гледката на еднородната и изотропна германска гора
И пише на Малинина Не гора а някакъв архив нашият живот честно казано
С цялата му некултурност и с всичките му недостатъци ми харесва повече от буржоазния
Живот в Германия (междувременно Айнщайн благополучно стига до дачата си)

7
Мъглявините се оказват галактики и се разбягват доказвайки експериментално
Нестационарния модел на Вселената на Фридман Александър Александрович
Междувременно е покойник от четири години изводите отнасящи се до миналото
Са еднозначни в настоящия момент е налице разширяване следователно
По-рано плътността е била по-голяма в модела на Фридман е неизбежен
Изводът че е съществувал момент в който плътността е била безкрайна
(Този момент е удобно да се избере за начало на времето) дали астрономите
От далечното бъдеще ще говорят за „синьо“ или „виолетово“ отместване?
Не само в миналото но и в бъдещето решението на космологическите уравнения
Може да доведе до безкрайна плътност времето може да се окаже с форма на круша

8
Светлината наблюдавана днес е била излъчена по-рано но еволюцията
На Вселената от мига на безкрайна плътност до настоящия момент обхваща
Определено време около 10 млрд. (по последни данни 13,72 млрд.) години
Поради това дори в един безкраен свят съществува хоризонт определено
Разстояние отговарящо на време на разпространение на светлината
От порядъка на около 10 млрд. години отвъд което се разполагат обекти
Принципно ненаблюдаеми в момента впрочем с течение на времето
Този хоризонт се разширява приблизително с 0,0000001 % за 100 години (по преценка
На Зелдович в посветения на Фридман юбилеен брой на УФН от юли 1963 г.)
При наближаването на хоризонта червеното отместване се засилва
Т.е. възприеманата честота на светлината се стреми към нула
Като при почервеняването на слънцето с наближаването на залеза
Както при безкрайна така и при крайна вселена съществува принципен
Праг на наблюдаемост хоризонт отговарящ на нулева честота на възприеманата
Светлина и безкрайна плътност на излъчващото светлина тяло
Плътността на веществото се стреми към безкрайност при наближаването
На хоризонта Той отговаря на излъчването на светлина в мига на началото
Тоест в момента на безкрайна плътност и равен на нула радиус понятието за маса
На един затворен свят обаче е в известна степен мистично (смята съветският астрофизик)
Защото няма външно спрямо този свят пространство няма външен наблюдател
Който да може да определи гравитационното поле създавано от затворения свят
Извън себе си Какво е имало преди момента t = 0 при t < 0 например? Може би
Самият въпрос е нелегитимен както в теорията на относителността не съществува
Въпросът „кое събитие е било по-рано?“ за пространствено разделени събития
На обратната страна на Луната има кратер Fridman с неустановена дълбочина

9
Мечтата за почти триседмична (по-точно две седмици и половина)
Лятна ваканция в Крим най-сетне се осъществява през Симферопол за Феодосия
Където е Малинина на 17 август Александър Александрович се връща
В Петроград града на неговото откритие на разширяващата се Вселена
Който от една година вече е Ленинград (първото издание на Светът
Като пространство и време от 1923 г. се е намирало в личната
Библиотека на Владимир Илич в Кремъл) нищо не предвещавало
Близкия край диагнозата коремен тиф е поставена в началото на септември
Около две седмици след връщането на Фридман от Крим времевият отрязък
Точно отговарял на продължителността на инкубационния период на болестта
Александър Александрович си припомня тогава че по пътя
Купил на една гара апетитни круши и (лекомислено!) не ги измил
Нелепа небрежност крушовидност на времето лекуващият лекар
Бухщаб разгласява в интервю за вечерното издание на Красная газета
Два дни след смъртта на Фридман следното бълнуването на покойника
Било изключително характерно той говорел за студентите лекциите
Спомнял си полета пробвал да прави някакви изчисления на моменти изглеждало
Сякаш изнася лекция (името на лекаря клюкарка на немски означава Буква)
Времето било крушовидно Водите в които встъпвал не бил пресичал още никой.

Към крушовидното време. Полетът на Александър Александрович

L’acqua ch’io prendo già mai non si corse
Dante Paradiso, Canto II

1
Когато в началото на второто десетилетие на века
Ред Бул даде крила на скока от ръба на Космоса
И австриецът, чието име е сходно с това на създателя на термина естетика
Скочи към видимо закръглената Земя, достигайки свръхзвукова скорост
При свободното падане, което беше (поредната) кулминация
В несвършващата психодрама на травмата на раждането
На модерната индивидуалност от енергийните й напитки
Преживях скока в реално време и същевременно неведение
За полета на Александър Александрович Фридман
С аеростат през лятото на 1925-та, поставил рекорд на СССР
По издигане, достигайки височина от 7400 м, с цял километър
По-високо от предходното национално постижение, датиращо
От 1910-та, още в Руската империя. Александър Александрович умира
Два месеца след полета си от коремен тиф (хуманно халюциногенна болест).

2
Младият магистър по чиста и приложна математика
Има видим романс с дирижабли, балони-сонди, хвърчила, аероплани
С турбулентната физика на хидро- и аеродинамиката.
След като преминава от чистата математика към теорията на хаоса
На приложната метеорология, Александър Александрович
През Първата световна война става доброволец в авиационна рота.
Прапоршчик Фридман получава Георгиевски кръст 4-та степен за храброст
За въздушно разузнаване. Освен това той се занимава с въпроси на теорията
На прицелването при бомбардирането от аероплан, съставя таблици
Рязко повишаващи вероятността за попадение на бомбата
В целта. На 25 февруари 1915 г. той пише на научния си ръководител
Математика проф. Стеклов, че наскоро му се отдал случай да провери
Валидността на съставените таблици по време на един полет над Перемишъл.
Оказало се, че бомбите падат почти по начина, по който трябва
Да падат в съгласие с теорията. За да я потвърди окончателно
В един от близките дни отново щял да полети. В уравненията на движението
На бомбата, съставени от Фридман, влиза определен коефициент
Свързан с въздушното съпротивление, чиято величина трябвало
Да се определи емпирично при реални бомбардировки. Непосредствено
Преди Октомврийската революция Фридман организира в Москва
Математическо бюро към завода Авиаприбор за съставяне
На прецизирани таблици за прицелване при бомбардировка с аероплан.

3
В очерка за полета с аеростат, написан за списанието Хочу все знать
Александър Александрович описва усещанията и преживяванията
В облаците. Пълна тишина, пълен покой, нищо не се вижда, не знаеш
Над каква местност летиш. Нито теб те вижда някой, нито ти виждаш
Някого. Пълна изолираност. В началото достигат от земята звуците
На „бита”: свирки на локомотиви, звън, пеене на петли, лай на кучета и тем
Подобни. Но скоро и те изчезват. Настъпва мъртва тишина
Прекъсвана само от странни удари по балона като с барабанни палки.
После се оказва, че това е бил шумът от разгъването и разтягането на материята.

4
Фридман се заразява с тиф на връщане от лятна ваканция в Крим
Където във Феодосия, на една от базите на ГГО (Главная геофизическая
Обсерватория) работи Наталия Евгениевна Малинина, доктор
На физико-математическите науки, познавала на младини
Маяковски и втора жена на Александър Александрович.
Сключен е не само граждански, но и църковен брак – за да бъдело по-здраво
По думите на откривателя на разлитащата се Вселена. (От нея
Му се ражда син вече след смъртта му, живот
Чието бъдеще е тайнствено, а минало няма.) На тази височина
Температурата е минус 20 градуса, но не се усеща студът, дори по сако
Буквално е горещо. Слънцето пече като на Юг, ослепително
Блести, отразявано от долния облачен слой. Над главата на аеронавта
Синьото небе, сякаш съвсем наблизо бледите нишки
На перести облаци. (Кислороден глад и моментни потъвания
В дълбока несвяст.) Между облачните хълмове въздухът изпълнен
С ледени кристалчета. Изглежда сякаш тези кристали лъчат
От някакъв блестящ ярък център. Блестящо кълбо, което на всички страни
Сипе кристали лед (не кълбовидна мълния на черна наковалня
А лъжливо слънце). На повърхността на долните облаци сянката
На балона, обкръжена от аура. Бъдещето е тайнствено, минало няма.

5
Ако върху повърхността на балон отбележим две точки А и В, например
Две звезди или две галактики и почнем да го надуваме, двете точки
(Например звезди или галактики) ще почнат да се раздалечават.
Възможно е да се получи особен свят, чиято кривина на пространството
Постоянна спрямо трите пространствени измерения, се променя
Във времето, т.е. зависи от една четвърта, времева координата.
Това ще бъде нов тип вселена, която пулсира като в хиндуистки мит
За еоните на живота, като в сътворението на света от нищото
Където R на радиуса на кривината на пространството е функция само от четвъртата
Времева координата. (По този начин радиусът на кривината
На пространството може да се изменя с течение на времето.) Нека
Наречем този случай на друг възможен свят нестационарна вселена. R ще бъде
Нарастваща функция от t. Използвайки очевидна аналогия, ще наричаме
Времевия промеждутък, необходим за нарастване на радиуса на кривината
От 0 до R, време, изминало от сътворението на света. Времето, изминало
От сътворението на света, характеризира времето, изтекло от момента
Когато пространството е било точка (R = 0), до днешното му състояние.
Известно време Айнщайн смята предсказанието на Фридман за възможността
На една пулсираща вселена за прекалено ужасно, за да го приеме.

6
Sehr geehrter Herr Professor! или в превод: Многоуважаемый господин профессор!
Пише Фридман на Айнщайн след като многоуважаемия Herr Professor ужасен
Отказва да приеме нестационарната вселена, представена в Бележката на Фридман
За кривината на пространството, публикувана в Zeitschrift für Physik от 29 юни 1922 г.
Впечатлението на Хърбърт Уелс, посетил през 1921-а Москва и Петроград
Гласи в унисон с усещането на Айнщайн Русия е в мъгла, видяна от автора
На Машината на времето тъкмо по времето, когато Фридман си представя тътена
На разширяващата се вселена, разгъването и разтягането на материята
На балона. (Отдолу сянката му върху облаците, обкръжена от ореол.)
При опитите му да се види с Айнщайн, публично признал грешката си в Zs. f. Phys.
Но без да се откаже изглежда от ужаса си, многоуважаемият господин професор
Заминава на дачата си. Във влака от Хамбург за Берлин Александър Александрович
Усеща как го наляга тъга при гледката на еднородната и изотропна германска гора
И пише на Малинина: Не гора, а някакъв архив. Честно казано, нашият живот
С цялата му некултурност и с всичките му недостатъци ми харесва повече от буржоазния
Живот в Германия. (Междувременно Айнщайн благополучно стига до дачата си.)

7
Мъглявините се оказват галактики и се разбягват, доказвайки експериментално
Нестационарния модел на Вселената на Фридман. Александър Александрович
Междувременно е покойник от четири години. Изводите, отнасящи се до миналото
Са еднозначни: в настоящия момент е налице разширяване, следователно
По-рано плътността е била по-голяма. В теорията на Фридман е неизбежен
Изводът, че е съществувал момент, в който плътността е била безкрайна
(Този момент е удобно да се избере за начало на времето). Дали
Астрономите от далечното бъдеще ще говорят за „синьо” или „виолетово”
Изместване? Не само в миналото, но и в бъдещето решението на космологичните
Уравнения може да доведе до безкрайна плътност. Времето може да се окаже крушовидно.

8
Светлината, наблюдавана днес, е била излъчена по-рано. Но еволюцията
На Вселената от мига на безкрайна плътност до настоящия момент обхваща
Определено време, около 10 на десета степен (по последни данни: 13,72 милиарда) години.
Поради това дори в един безкраен свят съществува хоризонт – определено
Разстояние, отговарящо на време на разпространение на светлината
От порядъка на около 10 на десета степен години, отвъд което се разполагат обекти
Принципно ненаблюдаеми в момента. Впрочем с течение на времето
Този хоризонт се разширява приблизително с 0,0000001% на 100 години (по преценка
На Зелдович в юбилейния брой на УФН от 1963 г., посветен на Фридман).
При наближаването на хоризонта червеното изместване се засилва
Т.е. възприеманата честота на светлината се стреми към нула
Като при почервеняването на слънцето с наближаване на залеза.
Както при безкрайна, така и при крайна вселена съществува принципен
Праг на наблюдаемост – хоризонт, отговарящ на нулевата честота на възприеманата
Светлина и безкрайната плътност на излъчващото светлина тяло.
Плътността на веществото се стреми към безкрайност при наближаването
На хоризонта. Той отговаря на излъчването на светлина в мига на началото
Тоест в момента на безкрайна плътност и равен на нула радиус.
(Понятието за маса на един затворен свят обаче в известна степен е мистично
Защото няма външно спрямо този свят пространство, няма външен наблюдател
Който да може да определи гравитационното поле, създавано от затворения свят
Извън себе си.) Какво е имало преди момента t = 0, при t < 0 например? Може би
Самият въпрос е нелегитимен, както в теорията на относителността не съществува
Въпросът „кое събитие е било по-рано?” за пространствено разделени събития
(На обратната страна на Луната има кратер Fridman с неустановена дълбочина).

9
Мечтата за почти триседмична (по-точно: две седмици и половина)
Лятна ваканция в Крим най-сетне се осъществява. През Симферопол за Феодосия
Където е Малинина. На 17 август Александър Александрович се връща
В Петроград, града на своето откритие на разширяващата се Вселена
Който от една година вече е Ленинград. (Първото издание на Светът
Като пространство и време от 1923 г. се е намирало в личната
Библиотека на Владимир Илич в Кремъл.) Нищо не предвещавало
Близкия край. Диагнозата коремен тиф е поставена в началото на септември
Около две седмици след връщането на Фридман от Крим, времевият отрязък
Точно отговарял на продължителността на инкубационния период на болестта.
Александър Александрович си припомня тогава, че по пътя купил
На една гара апетитни круши и (лекомислено!) не ги измил.
Нелепа небрежност, крушовидност на времето. Лекуващият лекар
Бухщаб разгласява в интервю за вечерното издание на Красная газета
Два дни след смъртта на Фридман следното: Бълнуването на покойника
Било изключително характерно. Той говорел за студентите, лекциите
Спомнял си полета, пробвал да прави някакви изчисления. На моменти
Изглеждало сякаш изнася лекция. (Името на клюкарката на немски означава Буква.)
Времето било крушовидно. Водите, в които встъпвал, не бил пресичал още никой.

Елиас Канети „Из Маса и власт“

 

Щурмът на Бастилията се разглежда като начало на Френската революция. Тя започнала обаче по-рано с кървава баня сред зайци. През май 1789 г. са свикани Генералните щати във Версай. Те обсъждат отмяната на феодалните права, към които е спадало и правото на лов на аристокрацията. На 10 юни, един месец преди щурма на Бастилията, Камий Демулен, който като депутат взима участие в обсъжданията, съобщава в писмо до баща си: „Бретонците привременно прилагат някои от членовете на своите Тетрадки с оплаквания. Те избиват гълъби и дивеч. И тук в околността 50 младежи причиняват безподобни опустошения сред дивите и питомните зайци. Говори се, че те са избили пред очите на пазачите четири-пет хиляди парчета дивеч в равнината на Сен Жермен.“ Преди да посмеят да се обърнат срещу вълците, овцете се нахвърлят на зайците. Преди обрата, който се насочва срещу самите висшестоящи, се случва компенсаторното обръщане, насочено срещу нисшестоящи „поданици“ в лицето на разрешените за лов животни.

 

 

Той е загрижен за всички и всичко

Той е загрижен за всички и всичко
Че някой живеел като ерген
А имал жена и дете
Че някой чукал студентките си
Че някой нарекъл някого негър
Че някой бил доносник на ДС
Всички тези се числят разбира се
Към неговите приятели
С години наблюдавах как еволюира
Във все по-безогледна клюкарка
Трябва да има все пак някой когото
Да го е грижа за неговата загриженост.

Висенте Уидобро „И небето се вслушва в отминаването на отдалечаващите се звезди“

 

И небето се вслушва в отминаването на отдалечаващите се звезди
Сам си
И се отправяш направо към смъртта като откъртил се от полюса айсберг
Пада нощта търсеща сърцето си в океана
Погледът приижда като потоците
И докато вълните се връщат обратно
Луната дете светлина избягва насред открито море
Виж това изпълнено небе
По-богато от ручеите в мините
Небе пълно със звезди чакащи кръщение
Всички тези звезди пръски от каменно светило запратено във вечните води
Не знаят какво искат нито дали има скрити мрежи някъде отвъд
Нито в чия ръка са юздите
Нито чия гръд издъхва вятъра върху тях
Нито знаят дали няма ръка и няма гръд

 

 

 

 

 

Фридрих Хьолдерлин „Из Аякс на Софокъл“

 

Ио нощ моя светлина о Ереб озаряващ ме
Оставям се на вас вземете
Ме местни жители оставям се в ръцете ви. Защото
На небожителите пред рода не съм и от
Простосмъртните хора не съм достоен
Да диря помощ. Бичува ме
Мен погубващо
На Зевс дъщерята могъща.
Къде да побегне човек
В тази погибел къде да отида
И да остана?
Ако тук всичко повяхва мои любими
Аз на другия бряг напълно
Повален съм от дива лудост.
Нека цялото войнство и от двете страни
Да вдигне ръка срещу мен да ме погуби.

 

 

 

 

Фридрих Хьолдерлин „Antigonae 1803“

 

Чудовищни са много неща. Но нищо
По-чудовищно от човека.
Защото той през нощта
На морето когато накъм зима вее
Южният вятър бразди
В окрилени фучащи домове.
И свещеновъзвишената за небожителите земя
Непогубимата неуморена
Изтощава той с напористия плуг
Година подир година
Тласка и напъва той с конския род
И лекореещия се свят на птиците
Оплита и гони
И преминаващите стада диви животни
И на Понта соленоживата природа
С изукусно изплетени мрежи
Вещият човек.
Улавя с изкуства и звяра
Дето нощува и броди в планините.
И на грубогривия кон той мята връз
Врата хомот и ярем на преброждащия
Планините неукротен бик.

 

 

 

 

 

Фридрих Хьолдерлин „Хор от Едип в Колон (1796/97)“

На богатата на коне земя
В отличните палати
На бялата угар на Колон
Ти си пристигнал
О другоземецо в този край
Дето пронизително жалва се
Завръщащия се славей
Под гранките зелени на шубрака
Засводен от тъмен бръшлян
И от непристъпния шумак на бога
Изпълнен с плодове лишен от слънце
Недвижен за никоя буря.
Дето безспир вакхическият
Дионис шества
Обитаващ сред божествените хранителки
Дето безспир от небесния лъх
Красивогроздният нарцис
Израства от ден на ден
На великата богиня
Прадревен венец
И златозарният минзухар.
Нито пресекват недремещите извори
Дето споделят водите на Кефис
А неизменно ката ден
Приижда бързопораждащият през полята
С чисти дъждовни порои
Върху гръдта на земята.
И не го подминават с омраза хоровете на Музите
И златната Афродита.

Фридрих Хьолдерлин „Хор от Антигона (1800)“

Много са насилническите неща. Но нищо
Не е по-насилническо от човека.
Защото той се скита по сивото
Море под бурния южен вятър
В крилати домове
Обливани от бушуващи вълни.
На боговете свещената земя нея
Чистата безусилна
Обръща с труд, родът на конете
С лекоподвижния плуг от
Година на година подканяйки.

За сътворените леки птици
Залага примки преследва ги
И на зверовете дивия народ
И на морето солено рода
С лукаво оплетени мрежи
Твърде опитният човек.
Обуздава със земеделското си изкуство
Бродещите по планините зверове.
На врата на коня хвърля хомот
Връз гривата и ярем на дивия
Неукротен бик.