vs. archives

Веднъж излетяла експедиция за Луната. Летят си те. Почти долетели. И изведнъж се отваря люкът и влизат някакви хора в бели престилки. Космонавтите викат: „Ние летим за Луната!“ А ония с белите престилки: „Добре-добре. Само не се вълнувайте. Сега само мъничко ще ви боцнем…“

Мили боже днес е
Най-хубавия ден в живота ми
Мисля че ще се разплача
Написах към 35 милиона
Мои последоватали в инстаграм
Както съобщава лейдизоун

Всъщност написах мили боже
Толкова обичам феновете си итс
Крейзи със сърчице и три удивителни
Мисля че ще плача остатъка от деня
Четири удивителни най-добрия ден
Евър слава на господа но иначе е
Вярно след 13 години попечителство
Най-сетне съм освободен от надзора
На бащината фигура съсипала живота ми

Съда прекрати с незабавен ефект опекунството
Феновете събрали се отпред да ме подкрепят
Изригнаха с цикламени знамена и плакати
С надписа фри шарл и цикламени конфети
Обичам тия дебелани с американско самочувствие
От инициативния комитет счетоводителят

Който изпълняваше функциите на временен настойник
Трябва да запази някои правомощия за уреждане
На текущи финансови въпроси дори проклетата
Бащина фигура впоследствие за пред медиите се съгласи
С половин уста че е време отново да поема
Контрола над живота си

Гадното копеле имаше правомощия върху финансите
И решенията за поетическата ми кариера както и за такива
Свързани с личния живот като връзката ми с мулатката
И това дали може да се оженя за нея

Адвоката ми ме похвали за смелостта по време
На съдебните заседания заяви че се гордее с това
Че съм хвърлил светлина върху тия консервативни консерви
От париж до ел ей че в резултат на моите показания е прието
Ново законодателство което да се опита да гарантира

Че подобни посегателства върху правата на поета и човека
Няма да се случат отново флобер написа в туитър момента е
Толкова закъснял и добави най-добрите ти дни
Тепърва предстоят

Щом бритни може
Защо да не мога и аз

Виждам те като през прозорец
Слънцето почти е заличило
Чертите на лицето ти
Но не чудовищността на старостта
На китайски поет репресиран
През културната революция
Тютюневите складове с турците
Циганите чистенето на тоалетните
Малцинствените квоти
Туберкулозата ти оцеля скоро
Ще навършиш деведесет
Ти преодоля този свят
На комунизма и капитализма
Ти попската щерка надживяла
Светлото бъдеще и настояще
Слънцето пада върху лицето ти
На китайски поет запратен
В дивия северозапад

Аз съм лош син
Ти си майка ми.

Невъзможен Че явно току-що беше станал. Зърната на едрите му цици бяха щръкнали под нежното ефирно комбинизонче. Брадата, наситено черна, беше рошава и сплъстена, а по мустаците личаха следи от нощните приключения…
Огледа се в огледалото. С небрежен жест посегна и сложи фуражката на главата си. Хммм… Стои добре, дори много добре! Висока, с червена околожка и едри златни листа. Аугусто има вкус, си помисли и се отправи към леглото и спящия…

ШАМИЛ КОБАЛТ БОЛОКУДО (Shamil Kobalt Bolokudo)

Антология ІІІ. Hard Copy & Ния Якимова, Златни зъби, 2019 г., 145/108 см, въглен, акрилна боя, хартия

В съобщение от 4.11.2021 г. Българската академия на науките (БАН) уведомява на официалния си сайт, че събранието на академиците е избрало за член-кореспондент в отделение „Изкуство и изкуствознание“, направление „Изкуство“ Георги Господинов Георгиев. В обосновката на избора се посочва, че „Сляпата Вайша“, късометражен филм по неговия едноименен разказ, стига до финалните номинации за Оскар през 2017 г.“ и че новоизбраният не на последно място въз основа на номинацията за Оскар член-кореспондент „работи в Института за литература при БАН“.

Ако съдим по авторството на разказа „Сляпата Вайша“, избраният за член-кореспондент на БАН и работещ в Института за литература при БАН Георги Господинов Георгиев би трябвало да е писателят, известен като Георги Господинов.

Далеч от самоочевидно е обаче допускането, че новоизбраният за член-кореспондент и работещ в Института за литература при БАН Георги Господинов Георгиев и известният като Георги Господинов писател са едно и също лице.

От една страна, имаме един хабилитирал се през септември със сборник с есета гл. ас. д-р от БАН, който едновременно с хабилитацията си става член-кореспондент в отделение „Изкуство и изкуствознание“, направление „Изкуство“ на същия БАН, достойно представлявано от фигури с калибъра на Антон Дончев, Вежди Рашидов и Иван Гранитски.

От друга, световноизвестен писател, емблематично лице на „градската десница“ и съответно на най-коректните и правилни ляво-неолиберални ценности, които не би трябвало да имат нищо или съвсем малко общо с националсоциалистическите, гербаджийските и чистокомунистическите мутри.

За едно и също лице ли става дума? Кой от двамата е истинският господин Голядкин, кой – неговият двойник? Кой от двамата е самозванецът?

– Рабинович, откъде си вадите парите?
– От нощното шкафче.
– А кой ги слага в нощното шкафче?
– Жена ми.
– А кой ги дава на жена ви?
– Аз.
– Та откъде си вадите парите?
– От нощното шкафче.

БРОЙ ХХХІ (НОЕМВРИ)

Линковете към публикациите ще бъдат активирани между 1 и 7 ноември

Списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември 2021

летиш някъде надолу – и не можеш да се спреш, да престанеш бавно да падаш в никъдето – може само да подбираш думите, описвайки случващото се с теб

Хлебарката Жу непреклонно се движи напред към смъртта. Ето – на пътя отрова. Трябва да спреш и да свърнеш встрани.

„Успях. Смъртта е някъде напред“ – отбелязва хлебарката Жу.

Ето – излива се вряла вода. Трябва да я избегнеш и да избягаш под масата.

„Успях. Смъртта е някъде напред“ – отбелязва хлебарката Жу.

Ето – в небето се появява ток и, нараствайки, се носи към земята. Вече няма как да се избегне.

„Смърт“ – отбелязва хлебарката Жу.