vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Нова предметност V. Портрет на жената на художника (Рези)

 

Участие в конкурс за най-красив женски портрет
С награден фонд 10 000 райхсмарки спонсор козметичната
Фирма Елида тя държи бледосин ирис с навирени тичинки
Синьото цвете на фон офтердинген хербаризирано в страната
На чудесата на капитала 1937 ставаш член на нсдап четеш тъгата
В погледа й по-скоро като красива отколкото строга почти упрек се
Чете в опаковката арт деко с фльонга японска рисунка с туш
Минаваща за лента на мьобиус една-единствена картина
От преди мирния преход конфискувана като изродена
Знам руменината ти е фон дьо тен не може да е срам
После гоблени за нойе райхсканцлай после за хди
Застраховане ад накрая за хайле селасие гледаш
С упрек и скръб това няма да ни се случи
Обещавам

 

 

 

 

 

Нова предметност ІV. Портрет на Ернст Юнгер, юли 1937

 

На Томас

 

В твоя дом се срещат юнгер и брехт
Свещенотрезвите стихии в природната маслена
Дребнобуржоазна картина на националсоциализма
И сталинизма тръгни от брехт стигни до юнгер върни се
Обратно към юнгер и брехт това е пътят брехт гледа наляво
Към гледащия го обърнал огромно ехолокационно ухо на прилеп
На стоманеносивосин машинен фон рудница в щайр шест цилиндъра
Трийсет конски сили ваймарски еквивалент на форд мустанг 1967 двайсет
И два центнера мислеща стомана аурата му през юли на взимането на решение
Погледът трябваше да е в нищото на скъсването с всичко минаващ покрай всеки
Възможен наблюдател три яростни скалисти профила гледащи в същата посока
На стоманеносивосиньото нищо всичко живо сведено до зейнали дънери кратери
От отминали стоманени бури вече зад гърба ти косата ти шлем лицето ти крепостна
Кула в невъзможна война гол до кръста войн с релефи на рани ландшафт на
мъжествеността
В епохата на тоталитарната възпроизводимост на голите тела в празник на народите
Празненство на красотата триумф на волята торсът ти отговаря с най-голямата
Любов трезвата предметност AMOR MAXIMUS AMOR REI началните букви
Съставящи акростих неизгаряща гранка пепелносива къпина

 

 

 

 

 

На Катедрата с любов (Жди меня и я вернусь)

 

цялата катедра теория на литературата по света и у нас на амбразурата

лв = катедра = корпорация

топлете местенцето за вечно завръщане в майчината къща

на друго място не ставате

но там, в къщата на майките ви чакат, въоръжени с дилда, нароените им дечица

(только очень ждите)

 

 

 

 

 

Нова предметност ІІІ. Портрет на фабриканта д-р Юлиус Хесе с цветна проба

 

Червен кирпич на фабрики и катедрали
Трансмисии на евклидовата геометрия на етиката
На протестантизма в която две успоредни прави линии
Никъде и в нищото не се пресичат достойно ест да си това
Харесваше ми внук на търговец на едро с мед натрупал състояние
Захранвайки военнопромишления комплекс на хитлеристка германия
Харесах безпрозоречния работен кабинет стена зуркамп стена пред писалището
Има нещо достойно в това което споделям наследник по бащина линия на идеята
На едрия търговски капитал опериращ трансокеански малко летище в калифорния
Затворено с часове положителна проба за експлозиви часове трескави анализи
Чист пчелен мед 31-годишният градинар франсиско рамирес пуснат да си
Вземе самолета за родния милоуки експерти така и не могли да си обяснят
Защо медът реагирал положително на пробата за експлозиви харесах
Германоезичната строгост в тази долина на меки импресионистични
Пишки малко твърдост допадаше ми студено-валцувана стомана
Цветната проба в ръката ти на фона на метала ясният поглед
В нищото и изведнъж промискуитетна талпа търсеща сламка
Похот в окото на поет всъщност ти решаваш кой е и кой не
аз поне имам съсловно оправдание пак ти решаваш
Разбира се а ти какво оправдание имаш похотлив
Тулум позор за всяка етика на капитализма

 

 

 

 

 

Капиталът няма образ

 

На Венци

Златна е маската на фараона
Златна е маската на агамемнон
Златна е маската на навуходоносора
Златна е маската на мидас

Каменен е камъкът
Запратен от прашка

 

 

 

 

 

Нова предметност І. Портрет на танцьорката Тамара Данишевски (1933)

 

Ти си изрод да посегнеш
Да напишеш това русокос рис
Сивооко дебнещ изсред гъсталак
От едри ластари на дионисийски лози
Избуяли в приемната на властта родендрони
Хищни месоядни ириси на тлъсти стъбла топлата
Дървесина на стара ограда подвежда това е вилата
В костенец в стил мутробаухауз със собствен батут
Дионисийският танц на теорията в ловна хижа на дс
Дори не упражнение по старогръцка литература първи курс
През 80-те тракология на прехода загрей 91 ти си урод с френология
На руснак под източнотюрингската пластика изроден манделштам
Отстъпил назад от видяното в щита на персей само с крайчеца
На окото мигновено прикован от действителността оттатък
Защитения периметър за да видиш хищните майки тя
Никога Няма да пусне децата си последен шанс
Копеле бягай

 

 

 

 

 

Кирил Василев „Компас“

 

Стисках
твоето мъничко стъпало
между бедрата си

то беше оста
около която се въртях
като полудяла стрелка
на компас

исках да следвам
кръговрата на съзвездията
но сърцето ми тежеше
убиваше инерцията

все пак не спрях
помагах си
с глас

въртях се
изхабих петата ти
изроних те цялата
засях те
във всички посоки

няма те

вцепенен поглеждам
процепа
между бедрата си

око без зеница
всевиждащо нищо

в неговата власт живея
и възхвалявам

 

 

 

 

 

Трета кантика. Рай

 

Сивото утро на поредна безсънна нощ
Между нас ио астматично хрипти
Слагаш ръката си на корема ми
Казвам молитвата си
Вкопчен в ръката ти

 

 

 

 

 

Код: Помия или Nikolchina Breaking the Silence

 

След няколкомесечно самолично наложено мълчание върху говоренето по казуса ЛВ Миглена Николчина – след успешната приватизация (кражба) на „Литературен вестник” – наруши мълчанието с няколко важни опорни точки, които да обяснят на широката избрана публика успешно адвокатски финализираната междувременно приватизация (кражба).

Ключова опорна точка в това нарушаване на стратегическото мълчание на Николчина е активното мероприятие под кодовото название „помията”:

Докато самоотвержено е ръководила приватизацията (кражбата), наречена ЛВ, върху ЛВ и нея, Николчина, лично се е изляла „помия”, която тя самоотвержено мълчаливо е понесла, мълчаливо подготвяйки междувременно успешно приключилата приватизация (кражба) ЛВ.

Решаващ принос към така обяснената „помия” имам аз, Владимир Сабоурин, поради което Николчина препоръча запознаването с „помията” от първа ръка в блога ми vs. archives.

Препоръката й бе послушана – влизанията в блога ми нараснаха експоненциално, откакто Николчина наруши мълчанието си и излезе с опорната точка „помия”.

Ще се възползвам от този неочакван интерес към блога ми, който дължа на М. Николчина, за да направя един важен принос към „помията” в орехова черупка.

Ето я „помията”, излята върху приватизаторите (крадци) от ЛВ:

Анонимно писмо до Ани Илков, съосновател на в. „Литературен вестник”

 

 

 

 

 

 

Марио Коев „Любовта човешка“

 

Любовта човешка
е място мочурливо
Място живо.
Там жабки дишат и щурци
се търкат над тревите.
Над твърдите треви,
в които няма място –
но сянка до трева,
трева до сянка
Мочурище от пръст, вода
и плясък.