vs. archives

След няколкомесечно самолично наложено мълчание върху говоренето по казуса ЛВ Миглена Николчина – след успешната приватизация (кражба) на „Литературен вестник” – наруши мълчанието с няколко важни опорни точки, които да обяснят на широката избрана публика успешно адвокатски финализираната междувременно приватизация (кражба).

Ключова опорна точка в това нарушаване на стратегическото мълчание на Николчина е активното мероприятие под кодовото название „помията”:

Докато самоотвержено е ръководила приватизацията (кражбата), наречена ЛВ, върху ЛВ и нея, Николчина, лично се е изляла „помия”, която тя самоотвержено мълчаливо е понесла, мълчаливо подготвяйки междувременно успешно приключилата приватизация (кражба) ЛВ.

Решаващ принос към така обяснената „помия” имам аз, Владимир Сабоурин, поради което Николчина препоръча запознаването с „помията” от първа ръка в блога ми vs. archives.

Препоръката й бе послушана – влизанията в блога ми нараснаха експоненциално, откакто Николчина наруши мълчанието си и излезе с опорната точка „помия”.

Ще се възползвам от този неочакван интерес към блога ми, който дължа на М. Николчина, за да направя един важен принос към „помията” в орехова черупка.

Ето я „помията”, излята върху приватизаторите (крадци) от ЛВ:

Анонимно писмо до Ани Илков, съосновател на в. „Литературен вестник”