На Владимир Сабоурин
отново сме аргонавти
пътуваме към дъното на океана
малцината призвани
са в котелното
упорито хвърлят
въглища в пещта
водата ще нахлуе
последно при тях
когато дробовете
на останалите
ще са вече пълни
1. Моделът на академичната поезия за момента е изчерпал потенциала си на ускорител на литературните процеси.
2. Под „академична поезия” разбирам както неутрално произвежданата в университетската сфера поезия, така и по-проблематично използването на академични форми на власт за осигуряване на литературен успех посредством контрол върху представянето, оценяването и бонифицирането на литературната продукция при съвпадане на произвеждащ и оценяващ.
3. След апогея през 90-те на модела на произвежданата в университета поезия, чийто мах достигна кулминацията си в Зверовете на Август (1999), в момента той е навлязъл в чисто непродуктивна рентиерска фаза.
4. Генерирането на литературни проекти в рамките на университета през 90-те се дължеше НЕ на способността на академията автономно да инициира иновации в литературното поле, а на политическата динамика в обществото.
5. След приключването на „възвишената политическа епоха” (Ани Илков) в началото на века академията прогресиращо започва да губи способността си за литературни иновации.
6. Началото на века постави началото на една все по-откровена рентиерска фаза на академичната поезия, отговаряща на окончателната консолидация на „мирния преход” от държавномонополистически социализъм към де факто държавномонополистически капитализъм.
7. Рентиерската фаза на академичната поезия се характеризира с налагането на картелен контрол върху представянето, оценяването и бонифицирането, който има за цел забулването на очевидния продуктивен спад и неговата институционална компенсация. Тази компенсация е картелна, разчитаща на контрола върху специализираното описание на състоянието на литературното поле, и рентиерска, доколкото не се базира върху продукция, която да е в състояние да издържи на свободно съревнование извън академично-корпоративната мрежа на контрол.
8. В този смисъл настоящото състояние на академичната поезия е погрешно тенденциозно описвано като „неолиберално”. То е също толкова неолиберално, колкото олигархическият модел на българската икономика.
9. Поддържането на „неолибералния” картел, осигуряващ на академичната поезия неравностойна доминираща позиция в литературното поле, работи с елементарното оценъчно допускане за по-стойностния характер на поезията, произвеждана в рамките на университета, спрямо всяка друга, неопираща се на академична инфраструктура. Това допускане е дълбоко провинциално, компенсаторно и комплексарско. То е в крайна сметка израз на страх от реална публичност.
10. Университетът не е място за произвеждане на поезия, още по-малко на поети, а място, където би трябвало да намират опора автори, които са се доказали като продуктивни с постиженията си извън и независимо от академичната инфраструктура.
11. Университетът не може да бъде място за осигуряване на публичност – и буквално: на публика – за поезия, произвеждана от автори, които в отношенията си с публиката си са в открит конфликт на интереси, граничещ със злоупотреба със служебно положение.
12. Изработване на противоположния на академичната поезия мах в рамките на самата академична поезия под формата на социална/политическа поезия и/или политически вдъхновен неоавангард е чисто симулативно. Възможното в модуса на теоретична симулация се проваля видимо в литературната продукция.
13. Академична поезия, теоретично конструираща соцална/политическа поезия и/или неовангард, е или противоречие в понятието, или симулакрум.
Переуважена, перечерна, вся в холе,
Вся в холках маленьких, вся воздух и призор,
Вся рассыпаючись, вся образуя хор, —
Комочки влажные моей земли и воли…
В дни ранней пахоты черна до синевы,
И безоружная в ней зиждется работа —
Тысячехолмие распаханной молвы:
Знать, безокружное в окружности есть что-то.
И все-таки, земля — проруха и обух.
Не умолить ее, как в ноги ей ни бухай:
Гниющей флейтою настраживает слух,
Кларнетом утренним зазябливает ухо…
Как на лемех приятен жирный пласт,
Как степь лежит в апрельском провороте!
Ну, здравствуй, чернозем: будь мужествен, глазаст…
Черноречивое молчание в работе.
Апрель 1935
да чета на топло в снек бара
скрит зад отраженията
на витрината
или
да лежа покрит със скреж
в оловен ковчег
свален току що от самолета
и двете
винаги и двете
1
Вярвам, че се будя сутрин
2
Вярвам в дистанционното
изпикаването, пиенето на вода
мастурбирането от време на време
в музиката
3
Вярвам в момичетата, които даряват телата си бързо
за вечерта, уморени от девството
очакването, любовта
по неведоми пътища
обичащи литературата
смесващи литературата и живота, възторжени
пресметливи, непонятни
говорещи мръсни неща, крещящи
без подкана, интуитивно
нацелващи момента
отчаяни от неспособността да изразяват чувствата си
да играят
4
вярвам в плача по Исус.
Безсънната среща възпявам
на боклуджийския камион
милостив в бързото си отминаване
с нескончаемо обичаната
и до болка разлюбвана
любов към съдбата
там някъде в началото
на Ботевградско шосе
Kleist spannt langsam den Abzug
wenn die S-Bahn dort genau
in diesem Moment vorbeigekommen wäre
wäre das ein Zufall gewesen.
превод Томас Хюбнер
Бессоница. Гомер. Тугие паруса.
В дълбини на руди
отдавна вече дневен добив
втечнен до агрегатно състояние
на пускане и спиране на кранчето
на свободите и благосъстоянието
в лубок японска анимация
мултфилм на Седемте самураи
Втора песен на анархоактивизма
Безсъница. Изпитание. Изброяване на корабите.
Ерос е дете
на обилието и нищетата
нищетата е ясна
но какво е обилието?
През 96-та
бях юношенски републикански
по баскетбол момче
от енбией поколението
през зимата на хиперинфлацията
се качих на оригинални Найки
еърмакс за 120 долара
В Разград има една дискотека
не я знаеш разбрах се с приятел от отбора
да му дам да играе един мач
с найкитата за терена онази нощ
у баба му на втория етаж
Това е втората история
третата не я разказваш ти
да караме по ред
с тебе се допълваме
аз по майчина линия
ти по бащина добре знаеш, че само
майчината важи разбира се
Влизам в Интера
и директно давам десет лева
на охраната
Търся за специални клиенти
елитни момичета
Искам телефон
Оня мълчи
тук не си спомням
какво каза беше хубаво
от онзи път обожавам как разказваш
поезия и истина
Обаждам се
уговарям среща със сутеньора
пред хората на депутатите
Сега ще демонстрирам
критерия за селекция
Трябва да ги харесам аз
Аз съм естет
Ще оценявам минаващите
по десетобалната
за достатъчна разделителна способност
Значи търсим от 8
нагоре Ето това е 8 и 50
имаш ли такава стока
Ясно усмихва се да
донеси момичетата
първо да ги видя аз
в колата я опипах
някой ден ще я онодя
за пари или без
Партията не е важна
наемам стая на мое име
чакам гости
това е стандартната процедура
момичетата са от Университета
едната я бях виждал
за нея предполагах
300 за цяла нощ
на мен ми платиха 300
за услугата значи отива
към хиляда заедно с хотела
нали гласуваха срещу
легализирането на проституцията
много ясно
има морал в цялата работа
морала е ясен
Има ли морал ебането в гъза
е неизбежно за пари
което не бива да се купува с пари
трябва да се купува с много пари
В Разград има една дискотека
всъщност няма откъде да я знаеш
на 16 бях старогръцки бог
Тя беше руса на опашка
за нея се знаеше
че щом си хареса някой
го прави без пари
след това сутеньора й
го биеше бях девствен
През цялото време
ме галеше по лицето
и си търкаше путката
(Веднъж ходих да й правя
компрес на гърдите
бяха нахапани от клиенти
прави се с хляб)
Надя ми разказа
за свой приятел –
беше учудена
че мъжете отдават
такова голямо значение
на ходенето на проститутка
пък една друга приятелка
каза че било разказано постно
иди ги разбирай после
за нея по-важното събитие
беше груповият секс
но беше дискретна
и вместо това разказа за своя приятел
Било в София
по акцента разбрал
че са градски почнали да говорят
оказали се от един квартал
говорили през цялото време
Като наближил края на трийсетте минути
Тя му се примолила
да му направи поне една свирка
Помня как Надя каза
много харесвах това в нея
ебеше се като за световно
но не беше афектирана
Той категорично отказа.
По Слави Томов, 18+ години по-късно
За сведение на всички
на всички погнусяващи се унижаващи тероризиращи любопитни
вгорчаващи местата където съм щастлив
на всички добронамерени граждани селяни нямащи нищо против
на всички пишещи анонимни писма
погнусяващи се унижаващи тероризиращи любопитни добронамерени
граждани селяни автори на анонимки
името ми е Владимир Едуардо Сабоурин Дренска
няма да позволя да пробутвате неподготвените си изказвания по литература
като граждански ангажимент
пишете името ми, когато ме цитирате
последният естествено затваря вратата ха-ха
последната хи-хи
ценя българския хумор не е да не го ценя
хайде Дренска путко заспала затвори вратата
затвори вратата след сина си мамо
Хайде, мамо, така го иска eзикът
език свещен на твоите деди
това не е езикът ти, мамо
това не е езикът на мама
това не е езикът ти, мамо
това не е езикът на мама
Ще затворя вратата
когато пожелая
щом ми писне
ще ви оставя насаме със себе си
на произвола на съдбата ви
българи
Тогава ще има плач и скърцане със зъби
единственото, което умеете добре
българи
смилете се над мен
смилете се над себе си
Идвам от гетото на Бордо
градът моряците жените
възпятото от Хьолдерлин Хайдегер националсоциалистите
мястото на всички чифути Saujuden [еврейски свини]
там е мястото им
в този славен град
Идвам от Хаити където големият генерал на Просвещението
изгнил където бе затворен Клайст за кратко
във Франция Fort Joux
написал там
кървавия пруски романтичен
годеж в Санто Доминго
вместо духане
[лапане на кура]
да би мирно духала
да би мирно лапала кура ми
не би чудо видяла
българската литература
Романтизма
леталното чудо
та значи, бях започнал да казвам
големият генерал на Просвещението
Toussaint l’Ouverture изкла до крак
белите хора
(като бели хора)
Идвам от Сантяго
където се спасих измъкнах се
останах цял
на юго-източното крайбрежие на Куба
душата ми остана там
където са френските плантации за кафе
французите презиращи испанците
добри търговци на кафе и роби
по-добри търговци от испанците, по-изтънчени
Идвам от спалните с балдахините
с много гънки тюл дантела рюш
напомнящи ми за Родината любезното Отечество
докато здраво клатя [еба]
негърките [чернилките]
(след ракийката, салатката, суджука)
а сутрин
русокосата си повелителка [чета]
Албите й ме влудяват
влудява ме
как
сутрин
мириш[е] на това
което [е] сънувала последно
(сдържано попръцнувам)
…………………………………..
Сега съм тук
в бащиния ви дом
българи
смилете се над мен
Сега съм тук
отдето няма връщане
Милост, за бога
милост.
