vs. archives

Ти сподели с нас нашето поражение, сподели сега
С нас нашата победа.

Ти ни предупреди за погрешните пътища
Ние поехме по тях, ти
Пое с нас.

Седя край пътя.
Шофьорът сменя гумата.
Не съм с удоволствие там, откъдето идвам.
Не съм с удоволствие там, където отивам.
Защо наблюдавам смяната на гумата
С нетърпение?

Поклаща тя на ясли тежко виме
И похапва. Виж как подхваща тънка сламка!
Подава се за кратко от устата ѝ
Грижливо я преживя, за да не изпусне нищо.

Дебело тялото, окото тъжно, остаряло
Привикнала на зло, преживя колебливо
От години с вежди вдигнати –
Не се учудва, като я прекъсне някой.

И докато тя сеното си набавя
Млекото ѝ извличат. Тя търпи безмълвно
Да дърпа вимето ръката му –

Познава тя ръката. Дори не се обръща
Не иска и да знае кво се с нея върши
Използва вечерното настроение – и сере.

Реката славослови. Звезди в гъсталака!
Миризма на мента и мащерка!
Слаб ветрец освежава челата ни
Това Бог прави за нас, децата
Тревата е мека, жената – без горчилка
Всичко е радостно в красивите ливади
Днес за съгласните насладата е сигурна
Никога-да-не-си-тръгнеш – такива неща.

Това, което аз познавах още отпреди
Бучене на вода или: на някаква гора
Иззад прозореца, но скоро съм заспал
Лежах отсъстващ дълго в нейните коси

Затуй не знам, цял от нощта разбит, за нея друго
Само нещичко от нейното коляно, от шията ѝ малко
В черната коса мирис на соли за вана
И това дето по-рано за нея се бе разчуло

Казват ми, че бързо се забравяло лицето ѝ
Защото през него нещо прозира
Празно като неизписан лист хартия

Но, казваха, че тенът ѝ не бил светъл
Тя самата знае най-добре, че ще я забравят
Ако прочете това, тя няма да познае тя ли е.

Кой придава на творбите трайност?
Тези, които ще живеят тогава.
Кого избират строителите?
Още неродените.

Не питай: какви ще бъдат те? –
Определи го.