Евроатлантически ценности
Олигарха ми
Е много по-добър
От олигарха ти
Олигарха ми
Е много по-добър
От олигарха ти
Ти направи октомврийската революция
Оказала се поредния ноемврийски дворцов преврат
В славната ни история
От грозни до путин
„Тъй, тук публично заявявам, че правата върху „Пълен назад“ принадлежат единствено и изключително на мен, тъй като възнамерявам да учредя движение под горното наименование. Ако някой реши да го ползва за лични цели, трябва или да заплаща авторско възнаграждение съгласно ЗАПСП, или да води съдебна битка до доказване на противното. Бяхте предупредени!“ (Мартин Христов, ФБ пост от 10.09.2017, 20:09)
Предполагам, че горното е шега на г-н Мартин Христов, издател на „Продължаваме напред“ на Владислав Христов.
Но аз не се шегувам.
Твърдя в прав текст и повтарям твърдението си като отговор на шегата на г-н Христов:
Заглавието „Продължаваме напред“ на Владислав Христов, предстоящо да излезе в Издателство „ЕРГО“, е литературен плагиат.
„Влади, хайде вземи се освести малко, и влез в час. В книгата ми има тестове от доста години, а заглавието на книгата ми се роди още през ноември 2014 г. и идва от репликата на Кубрат Пулев след мача му с Кличко. Книгата ми е подадена с това заглавие за субсидия от Шуменската община в края на август 2016 г., който не вярва да провери. Самият аз в наши разговори съм ти казвал многократно, че ще издавам такава книга с такова заглавие доста месеци преди да споделя за книгата ми във фб. Извън нелепото ти обвинение, което изобщо няма да коментирам повече, и остава петно единствено за теб, ще ти кажа и нещо друго: Това че ти или някой друг си повтаря коя и да e фраза във фб постоянно не му дава авторско право над нея, още повече, след като фразата е влязла в публичното пространство от друг ( Кубрат Пулев ) и то години преди да предявиш претенции за авторство над нея. След като направих толкова за теб от какво ли не естество ти влезе с това изфабрикувано обвинение в поговорката – храни куче да те лае. Просто с мен удари на камък, намери си други, срещу които да скалъпваш компромати. Нямам какво повече да ти кажа.“ (ФБ коментар на Владислав Христов от 10.02.2017, 16:03, редактиран)
влади,
1) моля да посочиш ПИСМЕНО свидетелство за ТВОЯ употреба на фразата „Продължаваме напред“ ПРЕДИ лятото на 2016;
2) НЕ е вярно, че си споделял с мен в личен разговор заглавието „Продължаваме напред“;
3) не предявявам авторски права върху фразата „Продължаваме напред“ – твърдя, че ти го правиш със заглавието на книгата си, СЛЕД като фразата бе въведена в литературното поле като мото на Нова социална поезия;
4) не съм зависим от никакви благодетели, както показах миналото лято и ще показвам и занапред на всеки, който работи в литературното поле като „благодетел“;
5) мисля, че ти удари с мен на камък :) ти си човекът, гостувал у нас, не аз у вас.
6) Каквото имам да казвам съм го казал в текста „Продължаваме напред. Към кражбата в епохата на ранния капитализъм“ – запазвам си разбира се правото да отговоря на всяко твое невярно твърдение, свързано с него.
1. Първоначалното натрупване на капитала по необходимост предполага безвъзмездно присвояване на чужд труд, с други думи, кражба, грабеж, чиято форма може да е трансатлантическа търговия с роби или приватизация на „народно стопанство”.
2. Мирният преход от социализъм към капитализъм е раннокапиталистическо първоначално натрупване на капитала под маската на къснокапиталистически неолиберализъм.
3. Литературният постмодернизъм в България през 90-те представляваше първоначално натрупване на символен капитал, травестирано като посттоталитарен карнавал. След приключването на карнавалната фаза, маркирано от пиаркампанията около „Естествен роман” (1999), раннокапиталистическото първоначално натрупване премина в чисто неолиберален стадий на стриктно съобразяване с „пазарните” дадености, което ще рече, с деполитизирания олигархически модел, установен от Симеон ІІ.
4. Разработената през карнавалната фаза форма на първоначално натрупване на символен капитал ползваше академична инфраструктура, легитимараща присвояванията посредством теоретичните построения на интертекстуалността, децентрирания субект, цитиращия човек и т.п.
5. Неолибералната фаза на раннокапиталистическото първоначално натрупване пренесе постмодерните теоретични легитимации директно в сферата на „пазара”, т.е. на олигархически зависимите медии и държавни институции, осигуряващи пиар аватари на постмодерните концептуализации, мутирали в лайфстайл икони.
6. Прехвърлянето на процеса на раннокапиталистическо първоначално натрупване на символен капитал от академията в спектакъла доведе до ускорено развитие на литературата на непосредственото присвояване на чужд труд, чиято единствена легитимност е медийната видимост.
7. Ускорението на процесите на присвояване следва ритъма на „пазарното” медийно контролирано ускорение. Ако за присвояването на „Там, където не сме” беше необходимо да изминат месеци от смъртта на автора, „Продължаваме напред” може да бъде присвоено в реално време.
8. Отстъпвайки за миг от шемета на ускорението на литературните кражби, заявяваме следното:
„Продължаваме напред” е мото на литературното движение Нова социална поезия, чиято литературна употреба е документирана в постове във ФБ и личния блог на Владимир Сабоурин. Заглавието на книгата на Владислав Христов „Продължаваме напред”, оповестено на ФБ стената му в пост от 7.02.2017 г., е литературен плагиат.
Самостоятелна бойна единица
Там където не сме
Продължаваш напред.
Перманетнтата революция
е невъзможна
Социализмът в Една Отделно Взета
страна е за предпочитане
Мирният преход
е действителен.
Награждаване с държавен орден от страна на президент на ГЕРБ (номинална десница).
Предложение за номиниране за кандидат-президент от страна на Реформаторския блок („автентична” десница).
Предлагане на министерски пост от страна на президент на БСП (номинална левица).
Трите политически валенции имат един и същ литературен субект. Непротиворечивото им пресичане в него е квинтесенцията на Мирния преход в политиката и литературата.
Разликата между приемането на държавен орден от президента на ГЕРБ и отклоняването на офертите на Реформаторския блок и БСП е пренебрежима, доколкото субстратът й е фигурата на народен писател в епохата на пиар-медийната му възпроизводимост.
Като привидно политически надпоставена фигура, народният писател е съсредоточието на промискуитетните политики на Мирния преход – литературнополитическо аз сме. Неолибералният му фондационен произход не изключва в крайна сметка ничия оферта, стига тя да е отправена от някого реално на власт.
Неприемането на определени оферти е неразделна част от допустимостта на всяка оферта, доколкото тя изхожда от участваща в управлението политическа формация. Народният писател е несъвместим единствено с опозиционна позиция в дългосрочен и средносрочен план.
Припознаването му като потенциална фигура на и във властта от всяка поредна власт се поддържа и възпроизвежда както при приемането, така и при отказа на дадена оферта. Отказите се капитализират под формата на по-голяма желаност и по-висока цена на приемането на всяка следваща предстояща оферта.
Народният писател е финалният продукт на политическото търсене от страна на всички, на капитализирането на всеки отказ и приемането на най-добрата оферта с оглед на една бъдеща всенародна полза под формата на Оскар или Нобел.
Дори висшата народна добродетел на завистта е безпомощна пред предложение, което все повече изглежда, че не подлежи на отказване.
Бележка: „неприемането на Мирния преход трябва да е център на живеенето на Манифеста
компромиси с това, което комунягите и ченгетата си уредиха в България, ще прави картинката все по-гротескна
принудата към ляво литературно действие при антикомунистическа нагласа е добре да се обяснява всеки път, за да се отбелязва шизофренията на българското като ключово постижение на комунягите и ченгетата
властта им направи шизофренията принудителна
но това е за отбелязване, без да се ползва като оправдание за инфантилност при социалното и литературно правене
(…)
на умните и талантливи комуняги и ченгета им трябва Национален поет, за да обявят всичко за приключено и в литературата“ (Венцислав Арнаудов, ФБ пост от 29.01.2017, 11:18)
Какво стана с дамите
премените и диадемите им
техните благоухания?
Нима не са това прозорците, през които влиза въздухът, музиката
водораслите
на съня готов да се стопи в очите на коня?
Нима не са това прозорците, през които можем да се надвесим
и истинският живот да пропъди нищетата на тези
пустинни зали
за да се утаи в тях неосезаемото злато на дните?
Негърките, полегнали в очакване на миризмата на зверовете
съзерцавайки през прозорците без сводове синкавите бъбреци
очаквайки мощния светлик, който да открои техните очертания
и мудността им на преплетени звездисти корали
очаквайки шемета на дните.
Спираме
плетеш с тръстиките по границите на водите
главите осети със скутове осети с рани от копия.
Неуморна богиня на тези местности с пурпурна мантия
обгръщаща ребрата ти
перманентна богиня с око, преливащо от оси
под водите прекосяваш земята
посявайки неосезаемото злато на дните.
Потопена между актинии и горчивите полиедри
на сетния разказ
твой е последният тласък при срутването на замъка от карти.
Все едно съществуването изкристализира формите си
в неудържимата река на разпада.
Негърките в натежалата атмосфера с отворените си
бедра
пейзаж на светлина в зенит
ромбове, полиедри, конуси и додекаедри, правещи любов
всичко, което те кара да не мислиш, да виждаш
за да изтъче човекът меката нега на света.
На тези балкони, на тези тераси
надвесвам се от тези трептящи прозорци
свиквам без капка колебание, без въздишка
фалосите яздят огромните кълба месо
и геометрията на желанието, по божествен начин
изстрелва стрелите си
без митология, без съд и присъда.