Продължаваме да нямаме отговор от Елка Димитрова на въпроса:
На какво е „рецидив“ Нова социална поезия?
Аксиома на гоголандия е, че с литературна история pro domo и елегично мрънкане може да се избегне реалната събитийност на литературния живот.
Не, не може.
Вече не.
До получаване на рационален отговор от литературния историк Е. Димитрова аз, Владимир Сабоурин, твърдя, че определянето й на Нова социална поезия като „рецидив“ е гоговски агитпроп.
Празна трансценденция нищото
На откровението полагащ характер
На негативността сюррералистичната алегория
Лишения от свят нихилистичен опит свързващ се
Първо с постулатите на комунизма после рутинизиране
На революционните импулси опита се освобождава от програмата
На световната революция протест срещу господството на фатума
Номоса природонаучния детерминизъм акосмичен бунт
Révolte pour la révolte красотата блясъка на природата
Зазиждат трансценденцията природните закони
Превръщат новото в предопределено старо
nel fondo animale,
Autorità e Anarchia…
Pier Paolo Pasolini Le ceneri di Gramsci
На какво да се надяваме
При тази нова среща
Четири години по-късно
Ти си моя учителка в пладнето на майките
Ръка за ръка минаваме по кея
На най-големия яхтен порт в България.
Все още неразпукнатият цвят
В началото на предизвестено слаб сезон
В перфектно синьо слънчево и бяло
Все едно достойно за вечния красив живот
В груб строеж с табела за продажба на нещо като руски
С трудно изработено натрупване на грешки.
Някой е търговец на оръжие от бившите републики
Някой свършва върху мъничкия рай на стъпалата ти
На дете размахващо издължените си крака
Легнало по корем пошибващо пред себе си минутите
С върбова вейка като сестри преди вечерната целувка
Но нито една не е напълно сходна с другата.
Великолепна плетеница от сплитащи се жестове
На свян, на неугасващ смях продължаващ с минути
На седем месеца отказване, последвани от седем месеца връзка
Трипъл плей пакет включващ свирка чукане и анален секс
Избягване на прага сякаш те натирва пламенеещ херувим
Пробутването на модем далеч надхвърлящ уйндоуса 95 на мама.
Нима светът не идва в повече
В празнотата на нощната отсечка Варна Велико Търново
Една следизборна североизточна България окъпана в луна
Варовиковите стени нима не са допълзели дотук от свещени сенки
Увенчани морски твари в призрачно осветения мрак
Рейсът се движи като влака стрела.
Облачетата бяха малко, пръснати, перести, но сериозни
Като хор на водите порени косо от тялото на сладководна бяла риба
Ти стигаш до шамандурата която все се отдалечава
Спасителят се изстъпва, свири, прави се, че те връща
Завличащото без вълнение ощастливяване на плуването заедно
Най-последната гълтаща вода солена целувка застига последната.
На по-високо, чисто, непознато
От благодарност доброволно да се отдадем
Най-малкото вълнение в масата на нощното море
Изпълва с ужас като че се разгадаваме пред вечно неназования
Наричаме това да сме набожни пред двете тайни новото ти дупе
непознато от мен неназовимото име на 57-годишния ти любовник.
Лесно е своеволието на собствения смисъл
Така да се удържа ледно в зимни кухини
Щото онази мартенска нощ да е едновременно нощта
На дефлорацията и смеха
И ако някога съм се боял от залеза на дните
Ти успя да видиш в залеза това, което радва.
Радостно разбрана, без никакво отлагане
Когато дойде времето на срещата веднъж на две седмици
Посрещни го бързо, с благоволение само където си
Ти е всичко детско всичко непреодолимо
Плажното масло преминало през гърлото
на колбата на дупето ти мирише на малини.
При първата ни среща четири години по-рано
Ти се смя докато те дефлорирах
Но това не касаеше дупето ти
То е дефлорирано с болка от момчето, което ти сама отвори
Жуисанса, смеха на кухините в кабинета на любовника ти касае
Политическата едновременност на смеха и аналната пенетрация.
Това е сякаш казваш пред класа, твоите дечица отсега нататък
Ароматът на малини не е от засъхналата на сутринта коричка
От течността на нощните полюции, това го знае всяко хлапе
А от плажното масло минало през дупето
Ако си напрегната пипай се с ръчичка на 13 ти казал баща ти
Така няма чувство за вина лесно ти е да приказваш тъй Улрике.
Допускаме наличието на определено теологически закрепено
Основание на естетическата нееманципираност на българското отношение към света
Калокагатийния златен фон на византийската естетика, крепяща една дълбинна
Геополитическа ориентация имунизирана сякаш спрямо възможните обрати
В самата ориентация диагностицираме неизбежната тъга на историка
Писателя чийто избор на похват се състои
Във вчувстване в победителя
Но защо да е тъжен този похват, противно сякаш на свидетелствата
На всекидневния опит и на станалите вече отчетливи избори на жизнена траектория
В преполовеното пространство на съответния персонален преход или може би тъгата
На похвата е поредната хитрост на разума, който използва похвата на тъгата, прилага
Тъгата като похват не предполага ли тази апликация на меланхолията на свой ред
Своеобразно похватно вчувстване в потребността на победителя да се разтовари
От вината, с която го натоварва неговата лесна твърде лесна победа
Тъгуващият човек в крайна сметка е красив и тази естетическа
Идеология на тъгата е вялото сърце на сумрака, отчаяло се
Да улови мимолетното проблясване на образа на времето
В неговите теолого-политически измерения
„проектът „Нова социална поезия“ – тревожно обещание за рецидив“ (Елка Димитрова, в. „Култура“, Брой 12, 31 март 2017)
хем сърби, хем боли
с пълно разбиране към сърбежния копнеж по безрецидивен корпоративен прогрес в границите само на капиталистическия реализъм бихме приветствали изясняването на въпроса рецидив на какво е Нова социална поезия
предчувствието за болка е правилно и оправдано
но истината изисква жертви и болка
този вой, който прекъсва величествените ти разсъждения на слон
Октавио Пас
Тук е сюрреалистичното място par excellence колекция
От кактуси бугенвилии изкачваме пирамиди на кетцалкоатъл
В шочикалко пикник на ръба на замръзналото езеро в кратера
На попокатепетъл женските божества от чупикуаро с очевадни
Гениталии троцки скептичен спрямо неосъзнатото като оръдие
На труда на социалното освобождение в доджа му се скарваме
На френски шофьора не разбира нито дума революционното
Независимо изкуство се разтваря в живота манифеста ни
Написан със зелено мастило надлъж зеления люспест
Гръб на пернатата змия от една страна фашизма
На пазара от друга фашизма на автохтонната
Родна византийска красота
Дори когато описва змии и растения от девствената гора, авторът сякаш говори за смъртта, гибелта, унищожението и оставането на загубени позиции.
Ерхарт Кестнер
Смутът е, ужасът е, обилието е
девствеността е, която почва да се губи
Вирхилио Пиньера
на една от лелите ми старата мома
нотариус дружаща с адвоката г-н Пуш
каталанеца, надушват се тия провансалци
дори насред вонята и благоуханията на тропиците
Добре дошъл в похотта им
бях на петнайсе беше по-яростна от смъртта
сладостта на разложението реалист съм
Искам невъзможното
Поет на съхранената
Земна действителност в отвъдното
В завършеността на неговия съд
И въздаяние
Райска музо Кралице победна
благоуханието на младежка гордост
на затворено-високомерно естество
на стройна грация или пък
хладното достойнство, напомнящо
за провансалците
копнежа по отнесеност и превращение
вече свикнах
с констативния протокол
на изреченията ти за нещата на тялото
(за разлика от нещата на духа)
с които посрещаш
догарящия в мрака на женствеността ти
протоколния изказ
най-строгата яснота даже
при заклеване състрадание гняв
страх или ужас
изреченията за нещата на тялото
за разлика от изреченията за нещата на духа
Теорема 7. Редът и свръзката на идеите е същата, както и редът и свръзката на нещата.
Ако се върнеш са назад в етиката
Не ми бегай, кучко
Теорема 1. Мисленето е атрибут на бога, или бог е мислещо нещо.
Теорема 2. Пространството е атрибут на бога, или бог е пространствено нещо.
Доказателство. Доказателството на тая теорема се извежда по същия начин, както това на предходната.
В есхатологичната сфера физиката и етиката вече не са разделени
Изреченията за нещата на тялото
за разлика от изреченията за нещата на духа
В есхатологичната сфера физиката и етиката вече не са разделени
Това определя и значението на Природата като ландшафт
Хибискус фуксия опунция
Райска музо Кралице победна
Идеална чувственост или
Духовност за която тялото
Самуна същностен
Необходим е, конкордантен
старата мома нотариус, боготворяща в зноя на декември
в Сантяго де Куба, най-горещия месец
в огнения декемврийски пъкъл на пристанището
родилното отделение на болницата
Los Angeles в огнения декемврийски пъкъл на пристанището
притиснато от Сиера Маестра
на някоя френска плантация за кафе
френският чифутин е мърсувал
в райския бриз на Февруари
Хибискус млечка коледна звезда папая
Араукария лантана твърдокрили антуриум
Змиярникови филодендрон папилионацея бобови
Мангрово мочурище хелиотроп подсунка златен дъжд
Лабурнум калатея орхидееви онцидиум върбинки пурпурната
Фуксия опунция обикновена фламбоян огнено дърво фуксия боливиана
Trachyderes succinctus катлея опунция стрикта кактусова смокиня смута
Ужаса обилието девствеността която си отива каймито фрута бомба
Musa paradisiaca Victoria regia
Като Април в Андалусия, казва
Колумб за октомври
Септември ще бъде май
Октомври ще бъде април
като май в Бордо, смуглите жени
ходещи за вода по стръмните пътеките на Хьолдерлин
френския чифутин е мърсувал
в райския бриз на февруари
Райска музо Кралице победна
с робиня старата мома нотариус, боготворяща
в нечовешката жега
на декември во стаичката
откъм ада на улицата на сиестата
любезно очакваща клиентите
като девиците със свещниците
Идването на жениха
боготворяща в нечовешката жега на декември
Етиката на Спиноза
Благословената, извеждащата ни
Мангров мочур фуксия боливиана
Райска музо Кралице победна
дали Спиноза е виновен, че леля ми
остана стара мома нима и без ordine geometrico
ебането или любовта не е
без друго силно проблематично
желание да желаеш да желаеш
свободен ли съм да те желая
желая ли да съм свободен за да те желая
свободен ли съм да желая да съм свободен
за да те желая
Хелиотроп жасмин ванилия
Райска музо Кралице победна
не писането е потребност
а искането да пишеш
по същия начин може би
потребност е не обичането
а искането да обичаш
Това е Етиката на Спиноза, казвам
Без предизвестие, без встъпление, изстрелвам го
във нищото ex nihilo съвършенство sive реалност
deus sive natura не знам защо материята да е недостойна
за божествената природа под реалност и съвършенство
разбирам едно и също нещо радостта е преход
към по-голямо съвършенство радостта на бога
от себе си тялото sub specie aeternitatis
без артилерийска подготовка на аудиторията
За трудната материя при второто ти гостуване
в стаята ми не ти е сефте все пак
вече закоравяла от патриотизъм
и усилията на духа
Пълна с перлите на цветовете еуфорбия
Млечка исусов венец отровно зелено и пурпурно
Стволове на кралски палми проблясващи сребристо в мрака
Зелената плът на филодендрон пулверизирана лава черен пясък
Хелиотроп сребристолилаво лабурнум коприненозлатно маранта
Индигово фуксия боливиана огненочервено ръждиво и златно
Това е Етиката на Спиноза, казвам
личен екземпляр на старата мома нотариус
която татко спаси от тропическата влага
за ледената библиотека на клемент готвалд
очарователна през лятото, татко
спомняш ли си тъгуваш ли за нея
Папая каймито фрута бомба
Райска музо Кралице победна
Тъй прохладна прорязана от косите лъчи
на слънцето от задния ни двор с гол
калкан отсреща без мазилка
като камъните на олтара
на чадата Израилеви
без хоросан спомняш ли си
Не за щастието на човека – за свободата на волята му иде реч.
Всяка истина от сферата на морала има своето съответствие във физиологичното и дори във физическото.
