vs. archives

Смутът е, ужасът е, обилието е
девствеността е, която почва да се губи
Вирхилио Пиньера

на една от лелите ми старата мома
нотариус дружаща с адвоката г-н Пуш
каталанеца, надушват се тия провансалци
дори насред вонята и благоуханията на тропиците

Добре дошъл в похотта им
бях на петнайсе беше по-яростна от смъртта
сладостта на разложението реалист съм
Искам невъзможното

Поет на съхранената
Земна действителност в отвъдното
В завършеността на неговия съд
И въздаяние

Райска музо Кралице победна

благоуханието на младежка гордост
на затворено-високомерно естество
на стройна грация или пък
хладното достойнство, напомнящо
за провансалците

копнежа по отнесеност и превращение

вече свикнах
с констативния протокол
на изреченията ти за нещата на тялото
(за разлика от нещата на духа)
с които посрещаш
догарящия в мрака на женствеността ти

протоколния изказ
най-строгата яснота даже
при заклеване състрадание гняв
страх или ужас

изреченията за нещата на тялото
за разлика от изреченията за нещата на духа

Теорема 7. Редът и свръзката на идеите е същата, както и редът и свръзката на нещата.

Ако се върнеш са назад в етиката
Не ми бегай, кучко

Теорема 1. Мисленето е атрибут на бога, или бог е мислещо нещо.
Теорема 2. Пространството е атрибут на бога, или бог е пространствено нещо.
Доказателство. Доказателството на тая теорема се извежда по същия начин, както това на предходната.

В есхатологичната сфера физиката и етиката вече не са разделени

Изреченията за нещата на тялото
за разлика от изреченията за нещата на духа
В есхатологичната сфера физиката и етиката вече не са разделени
Това определя и значението на Природата като ландшафт

Хибискус фуксия опунция
Райска музо Кралице победна

Идеална чувственост или
Духовност за която тялото
Самуна същностен
Необходим е, конкордантен

старата мома нотариус, боготворяща в зноя на декември
в Сантяго де Куба, най-горещия месец
в огнения декемврийски пъкъл на пристанището
родилното отделение на болницата
Los Angeles в огнения декемврийски пъкъл на пристанището
притиснато от Сиера Маестра
на някоя френска плантация за кафе
френският чифутин е мърсувал
в райския бриз на Февруари

Хибискус млечка коледна звезда папая
Араукария лантана твърдокрили антуриум
Змиярникови филодендрон папилионацея бобови
Мангрово мочурище хелиотроп подсунка златен дъжд
Лабурнум калатея орхидееви онцидиум върбинки пурпурната
Фуксия опунция обикновена фламбоян огнено дърво фуксия боливиана
Trachyderes succinctus катлея опунция стрикта кактусова смокиня смута
Ужаса обилието девствеността която си отива каймито фрута бомба
Musa paradisiaca Victoria regia

Като Април в Андалусия, казва
Колумб за октомври
Септември ще бъде май
Октомври ще бъде април

като май в Бордо, смуглите жени
ходещи за вода по стръмните пътеките на Хьолдерлин
френския чифутин е мърсувал
в райския бриз на февруари
Райска музо Кралице победна
с робиня старата мома нотариус, боготворяща
в нечовешката жега
на декември во стаичката
откъм ада на улицата на сиестата
любезно очакваща клиентите
като девиците със свещниците
Идването на жениха
боготворяща в нечовешката жега на декември
Етиката на Спиноза
Благословената, извеждащата ни

Мангров мочур фуксия боливиана
Райска музо Кралице победна

дали Спиноза е виновен, че леля ми
остана стара мома нима и без ordine geometrico
ебането или любовта не е
без друго силно проблематично
желание да желаеш да желаеш

свободен ли съм да те желая
желая ли да съм свободен за да те желая
свободен ли съм да желая да съм свободен
за да те желая

Хелиотроп жасмин ванилия
Райска музо Кралице победна

не писането е потребност
а искането да пишеш
по същия начин може би
потребност е не обичането
а искането да обичаш

Това е Етиката на Спиноза, казвам
Без предизвестие, без встъпление, изстрелвам го
във нищото ex nihilo съвършенство sive реалност
deus sive natura не знам защо материята да е недостойна
за божествената природа под реалност и съвършенство
разбирам едно и също нещо радостта е преход
към по-голямо съвършенство радостта на бога
от себе си тялото sub specie aeternitatis
без артилерийска подготовка на аудиторията
За трудната материя при второто ти гостуване
в стаята ми не ти е сефте все пак
вече закоравяла от патриотизъм
и усилията на духа

Пълна с перлите на цветовете еуфорбия
Млечка исусов венец отровно зелено и пурпурно
Стволове на кралски палми проблясващи сребристо в мрака
Зелената плът на филодендрон пулверизирана лава черен пясък
Хелиотроп сребристолилаво лабурнум коприненозлатно маранта
Индигово фуксия боливиана огненочервено ръждиво и златно

Това е Етиката на Спиноза, казвам
личен екземпляр на старата мома нотариус
която татко спаси от тропическата влага
за ледената библиотека на клемент готвалд
очарователна през лятото, татко
спомняш ли си тъгуваш ли за нея

Папая каймито фрута бомба
Райска музо Кралице победна

Тъй прохладна прорязана от косите лъчи
на слънцето от задния ни двор с гол
калкан отсреща без мазилка
като камъните на олтара
на чадата Израилеви
без хоросан спомняш ли си

Един от добрите анализатори на Корпорацията предупреди, че иде зима.

Твърде възможно е тази година зимата да започне утре, в края на март.

Не се изисква кой знае каква дълбока интиуиция за предусещането й, а ботевската реминисценция е просто смешна, попаднала в неолибералния контекст на прогнозата.

Над четвърт век българската десница паразитираше върху завръщането на бкп зимата, която никога не си е отивала.

Моментът за запролетяване веднъж завинаги беше Лукановата зима.

Той бе пропуснат.

Успоредно със и след пропускането – балкански претоплян тюрлюгювеч фондационен неолиберализъм с много десни маймунки на клона.

Днес клонът окончателно ще се счупи, много сте и нямате друга оферта освен фондационния си неолиберализъм, който обслужва само вашето живеене на имагинерна средна класа.

Този път номерът ви на дясно сплашване с бкп апокалипсиса, ако не гласуваме за една от многото маймунки на клона пред счупване, няма да мине.

Клонът неумолимо пращи. Чакаме Лукановата зима 2, след която да няма друга опция освен измитането както на лявата олигархия, така и на вас – маймунки на маймунките на чистата съвест на правилните пари.

Авангарда възвишения заместител
На верата у бога на отците ни
Мисията сред езичниците

не се лъжете братья да одите до Рим по пътя
на византийския дипломат и филолог
Константин Кирил, наричан по неведомите пътища
на византийската речи съветска
дипломация на Балканите Философ
онорис кауза на руската петролна олигархия
Мы пойдем путем иным
Хитри думи на младия Улянов
След екзекуцията на по-големия му брат анархист
Александър евала брато че си искàл да гръмнеш цара
Ама малкио ти брат Владìмир
възстанови крепостничеството, аграрното
комунистическото православие
в Русия след кратката временноправителствена
Буржоазна интермедия, Дума и пр.
Мы пойдем путем иным
Кат Путин
Мое да се прочете у големата поема на Маяковски
Владимир Ильич Ленин

Граждани
На Царството Небесно
Тоа истински
Вечен Рим
Таа истинска
Roma aeterna
Mama Roma

Братья, кога най сетне
Ще решите дали сте с Рим
Или с Москва, третата Византия
след крепостничеството и комунизма
кога най сетне ще спрете с детските игралки
тръгнали от т.нар. ви покръстване, братя
не мое едновременно с Бога и с Мамона,
с Изтока и Запада
земете се най сетне със западниа Мамон
със Златното теле, поне е ясно
Бога ви понамирисва яко
на Путинска нафта
кат’ си изкарате конвертируемите кинти при Мамона
ша моете и нафта да си купите
другаде, нафта за пари
не бартер за многострадалния ви гъз
толкова е просто
но вие сте лукави
селяни
нека ви ебат
в гъза

Знам, че не искате
да избирате
българи
скотове, братя
вие не подлежите
на спасение
защото не искате
да избирате

Да се напусне преддверието
на Ада на боязливите и
нерешителните.

на една от лелите ми старата мома
нотариус дружаща с адвоката г-н Пуш
каталанеца, надушват се тиа провансалци
дур’ насред вонята и благоуханията на тропиците

старата мома нотариус, боготворяща в зноя на декември
в Сантяго де Куба, най-горещия месец
в огнения декемврийски пъкъл на пристанището
родилното отделение на болницата
Los Angeles, в огнения декемврийски пъкъл на пристанището
притиснато от Сиера Маестра
на някоя френска плантация за кафе
френскио чифутин е блудствàл
в райския бриз на Февруари

Като Април в Андалусия, казва
Колумб за октомври
Септември ще бъде май
Октомври ще бъде април

като май в Бордо, смуглите жени
ходещи за вода по стръмните пътеките на Хьолдерлин
френския чифутин е блудствал
в райския бриз на февруари
с робиня старата мома нотариус, боготворяща
в нечовешката жега
на декември во стаичката
откъм ада на улицата на сиестата
любезно очакваща клиентите
като девиците със свещниците
Идването на жениха
боготворяща в нечовешката жега на декември
Етиката на Спиноза
Благословената, извеждащата ни

дали Спиноза е виновен, че леля ми
остана стара мома нима и без ordine geometrico
ебането или любовта по луман не е
без друго силно проблематично
желанье да желаеш да желаеш

не писането е потребност
а искането да пишеш
по същия начин може би
потребност е не обичането
а искането да обичаш

Това е Етиката на Спиноза, казвам
Без предизвестие, без встъпление, изстрелвам го
във нищото ex nihilo съвършенство sive реалност
deus sive natura не знам защо материята да е недостойна
за божествената природа под реалност и съвършенство
разбирам едно и също нещо радостта е преход
към по-голямо съвършенство радостта на бога
от себе си тялото sub specie aeternitatis
без артилерийска подготовка на аудиторията
За трудната материя при второто ти гостуване
в стаята ми не ти е сефте все пак
веч закоравяла от патриотизъм
и усилията на духа

Това е Етиката на Спиноза, казвам
личен екземпляр на старата мома нотариус
която татко спаси от тропическата влага
за ледената библиотека на клемент готвалд
очарователна през лятото, татко
спомняш ли си тъгуваш ли за нея
тъй прохладна прорязана от косите лъчи
на слънцето от задния ни двор с гол
калкан отсреща без мазилка
кат камъните на олтара
на чадата Израилеви
без хоросан спомняш ли си
тъгуваш ли по нея

Германският социолог Никлас Луман твърди в книгата си Любовта като пасионна страст, че никога не бихме се влюбвали като модерни индивиди, ако не съществуваха моделите на любовните романи, романтическите комедии и лириката. Той говори, разбира се, за романите на ХVІІІ век и историческата семантика на кодирането на любовта, легнала в основата на модерната ни чувствителност – романтическите комедии и лириката са моя фриволна добавка. Тази фриволност става обаче смъртно сериозна, както казват немците, ако я приложим към дебютната поетическа книга на Ивайло Мерджанов. Любовта като пасионна страст е генералният бас на Ремисия (2016).

В поезията на Мерджанов незаобиколимата тъга на обичащия е страст или по-точно страсти в изходния раннохристиянски смисъл на страстите Христови. Точно поради това тя не е мимолетно – в основата си хедонистично – състояние на консуматорското съзнание, а скръб с атемпорален трансцендентен хоризонт – „Тъгата е завинаги”, както гласи заглавието на първата част на Ремисия. И това в поезията на Мерджанов не е фигура на речта, мисълта или пазара, а непоклатима теологическа доктрина в един неподслонен от обич свят.

Лириката на Мерджанов е трансцендентална с една буквалност, от която сме отвикнали и ни плаши. За последен път исторически тя проблясва в Химни на нощта на Новалис, след което бива погребана под седиментите на буржоазния интериор, и затова стиховете на Мерджанов могат да ни се сторят безсрамно романтични, недопустимо романтични. Но това не е тривилиазираната романтика на всичко що де е лирика на буржоазния интериор. Имаме пред себе си една оголена до костта на тленността на всичко човешко Friedhofslyrik, гробищна поезия, която може да понесе ранноромантическата концептуална тежест на картините на Каспар Давид Фридрих, вдъхновявали по немско екстремистите на любовта от Новалис през Хьолдерлин до Клайст.

Любовта е черната птица от безутешна картина на Фридрих, в която истината, доброто и неразрушимостта на духа в буквалния теологически смисъл на думата се конфронтират с трансцендентално неподслонения свят на модерността. Както птицата от корицата на Ремисия, така и ключовото стихотворение „Каспар Давид Фридрих” сигнализират за една кота на поетическите води, при която отдавна е залята и отнесена от приливната вълна всяка лирика на буржоазния интериор – лириката, която сме свикнали погрешно да наричаме „романтична”. При Мерджанов терминът романтизъм възвръща изконния си радикално антибуржоазен смисъл, чийто екзистенциален вътък е екстремизмът на любовта като самозаличаване/самовзривяване/самоослепяване.

В Ремисия отсъства думата „ремисия”. Книжното тяло не само не обяснява, не онагледява, но дори и не назовава поименно заглавието си, което съгласно Уикипедия е медицински термин, идващ от латинското remissio („намаление”, „отслабване”) и означаващ „период от развитието на дадена болест или клинично състояние, през който човек или е свободен от симптомите си, или те са овладени и проявите им остават относително стабилни с течение на времето”. Поезията на Мерджанов е кайросен момент от развитието на българската лирика с нейното упорито, граничещо с клинично състояние, жилаво нежелание да скъса с лириката на селскобуржоазния интериор, – мигновено състояние на пробив към дълбините на високия романтизъм с неговите ипостаси на гробищно угасване на деня, изстрел от упор в сърцето на любовта като буржоазна институция, светкавично прехождане между ослепителното средиземноморско отвесно слънце и мрака на германиите.

Това е поезия, чийто субект трябва да полудее, за да бъде разбрана тя като страсти по любовта, страсти по един романтизъм, който избива на повърхността на националното съзнание с Ботев, за да замлъкне след това завинаги.

Този романтизъм е недопустим като анархистичната революция и трябва да бъде претворен в поезия, за да овладее шизофренния симптом на една култура, неумолимо възвеличаваща единствения си поет романтик и обричаща романтизма си на замлъкване.

ВЕРСИЯ 1

Поезията му прилича на човекоядна акула озовала се
незнайно как в луксозен и спокоен частен басейн
Сабоурин е винаги там където
съвестта спи или лавира – a неправдата
несправедливостта фалшът и злото
диктуват над хората в този свят
уродливата си истина назована реалност
Радикалната му съпротива като поет
поражда и омраза срещу него която обаче той
веднага претворява отново в поезия –
при което резултатът е
поне два гола няколко дължини и
четвърт век в полза на текстовете му –
които са своеобразно доказателство че ако
да пишеш поезия е простъпка на гордостта ти
то да не я пишеш – си е престъплението на живота ти

ВЕРСИЯ 2 (АЛТЕРНАТИВЕН ФИНАЛ)

Поезията му прилича на човекоядна акула озовала се
незнайно как в луксозен и спокоен частен басейн
Сабоурин е винаги там където
съвестта спи или лавира – a неправдата
несправедливостта фалшът и злото
диктуват над хората в този свят
уродливата си истина назована реалност
Радикалната му съпротива като поет
поражда и омраза срещу него която обаче той
веднага претворява отново в поезия –
при което резултатът е
поне два гола няколко дължини и
четвърт век в полза на текстовете му –
които са своеобразно доказателство че ако
да пишеш поезия е престъплението на живота ти
то да не я пишеш – е направо престъплението на векът

Скъпа Марианна,

от коментара ти към Отвореното ми писмо до Редакцията на СПО научавам, че имаш твърди идеи за Революцията, които излагаш във връзка с участието на официалния рецензент на Корпорацията Катедра ЛВ в брой 1 на СПО.

Първо научавам, че Троцки се римува с Мроцки, забавно е, имайки предвид, че фамилията е на надзирател от един от затворите, където е лежал Лев Давидович преди Революцията. Ти измисляш още един надзирател – Мроцки.

После научавам от теб, че Революцията е „недоволството на омерзените класи“. Интересна дефиниция, която ме връща към омерзението на управляващите класи на бг литературата през миналото лято, когато заедно не бяхме омерзени, а обект на омерзение от страна на управляващите омерзени класи.

По-нанатък научавам, че при наличието на Революция „нищо ново, нищо независимо не може да се допусне“. Предполагам, че „новото“, „независимото“ в случая е Яница Радева, която СПО допусна да публикува в брой 1. Нека пак напомня, че Я. Радева е официален рецензент на Корпорацията. Дали тя е нова и независима е под въпрос. Оспорвам го.

В заключение разбирам, че ти идентифицираш Революцията с Нова социална поезия и дори с мен лично. Благодаря. Да, Марианна.

Завършваш с „Продължаваме напред“. Да. Още по-настойчиво след знаковата поява на официалния рецензент на Корпорацията в брой 1 на „Свободно поетическо общество“.

Продължаваме напред.