Ethica, ordine geometrico demonstrata

by Владимир Сабоурин

 

на една от лелите ми старата мома
нотариус дружаща с адвоката г-н Пуш
каталанеца, надушват се тиа провансалци
дур’ насред вонята и благоуханията на тропиците

старата мома нотариус, боготворяща в зноя на декември
в Сантяго де Куба, най-горещия месец
в огнения декемврийски пъкъл на пристанището
родилното отделение на болницата
Los Angeles, в огнения декемврийски пъкъл на пристанището
притиснато от Сиера Маестра
на някоя френска плантация за кафе
френскио чифутин е блудствàл
в райския бриз на Февруари

Като Април в Андалусия, казва
Колумб за октомври
Септември ще бъде май
Октомври ще бъде април

като май в Бордо, смуглите жени
ходещи за вода по стръмните пътеките на Хьолдерлин
френския чифутин е блудствал
в райския бриз на февруари
с робиня старата мома нотариус, боготворяща
в нечовешката жега
на декември во стаичката
откъм ада на улицата на сиестата
любезно очакваща клиентите
като девиците със свещниците
Идването на жениха
боготворяща в нечовешката жега на декември
Етиката на Спиноза
Благословената, извеждащата ни

дали Спиноза е виновен, че леля ми
остана стара мома нима и без ordine geometrico
ебането или любовта по луман не е
без друго силно проблематично
желанье да желаеш да желаеш

не писането е потребност
а искането да пишеш
по същия начин може би
потребност е не обичането
а искането да обичаш

Това е Етиката на Спиноза, казвам
Без предизвестие, без встъпление, изстрелвам го
във нищото ex nihilo съвършенство sive реалност
deus sive natura не знам защо материята да е недостойна
за божествената природа под реалност и съвършенство
разбирам едно и също нещо радостта е преход
към по-голямо съвършенство радостта на бога
от себе си тялото sub specie aeternitatis
без артилерийска подготовка на аудиторията
За трудната материя при второто ти гостуване
в стаята ми не ти е сефте все пак
веч закоравяла от патриотизъм
и усилията на духа

Това е Етиката на Спиноза, казвам
личен екземпляр на старата мома нотариус
която татко спаси от тропическата влага
за ледената библиотека на клемент готвалд
очарователна през лятото, татко
спомняш ли си тъгуваш ли за нея
тъй прохладна прорязана от косите лъчи
на слънцето от задния ни двор с гол
калкан отсреща без мазилка
кат камъните на олтара
на чадата Израилеви
без хоросан спомняш ли си
тъгуваш ли по нея

 

 

 

 

 

 

Advertisements