Горди сме да съобщим, че Christopher Buxton направи превод на „Манифест на новата социална поезия“ на английски.
Преводът ще бъде публикуван в Брой 10 на сп. „Нова социална поезия“:
Without an ethical subject (dependent on responsibility) and truth whose basic building blocks are transcendental, there is no social justice. Without rage for justice there is no poetry.
сенчесто еднообразен калкан
насреща друг с петна от течове
за последно огрян от залеза помежду им
драскотина опалова реактивна следа
Michelangelo Antonioni, L’eclisse, 1962
Толкова е тихо, че се чува
как пикаят съседите преди да се чуе
пускането на водата
Толкова е тихо, че се различава ясно
синьото сияние на приближаващите червения тътен
на отдалечаващите се първи трамваи
Толкова е тихо, че отеква
разчесването на алергичната екзема
от млечни продукти
Толкова е тихо
че се долява меденосладкото
ухание на съня ти.
Julia Leigh, Sleeping Beauty, 2011
За първи път играем на футбол
на детската площадка колективна игра
срещу егоизма на писането толкова много
пропуснати игри толкова време пропуснато
бащинство заради писането писането
трябва да стане колективен спорт
Carlos Reygadas, Post Tenebras Lux, 2012
Очаквайте
КИРИЛ ВАСИЛЕВ
в Брой 10 (Януари) на сп. „Нова социална поезия“:
Усещането за свобода, която имах през ранните 90-те, не може въобще да се обясни днес. Свободата като единство на истина, справедливост, солидарност и индивидуално щастие беше осезаема възможност. Сигурно звучи наивно или високопарно, но за мен това е сърцевинен опит, от който се ражда всяко същинско политическо и социално усилие. Забравим ли опита за свободата от ранните 90-те, тогава наистина сме свършени. Всеки, който си мисли, че индивидуалното щастие е възможно без истина, справедливост и солидарност е пълен глупак или е откровен злодей.
Казимир Малевич, Белый крест, 1920-1927
Все същите кооперации
с кръпки индивидуална изолация
рефлуксен мирис на зеле взрени в небесата
сателитни чинии остъклени в цветовете на дъгата
балкони остатъчна дървена дограма с помътнял поглед
ледени капандури под наем
слънчево е играеш
Egon Schiele, Die kleine Stadt II, 1912-1913
Миналогодишни паразити на парцали
по решетките самотни ектения последно
изтупване от невидими празни ехтящи
балкони червено гребло зелена морска
звезда в пясъчната киша зимно черно
море след успешен опит за неуспешно
самоубийство гостоприемен понта на поетите
лишени от наследство с майка робиня
на боговете равна ми се струваш
играеща в пясъчника
Един до друг подредени
в неясен съвършен ред тролчета диадеми
плюшени гадове понита фиби остатъци
от играчки помиташ ги за да почистиш
погледа на жрицата им от разстояние
изпълнен с потрес и ужас
за светотатника
Néstor Portillo, Tobatí, Paraguay, 2016
когато отминат
с мръсна газ лимузините
през локвите на бедните
ще остане само тихата кал
святата кал очакваща
всички
Béla Tarr, Sátántangó, 1994
Празниците са напълнили храма
кварталната площадка мокра и празна
пълното е празно празното е пълно тъгата
на стоките радостта на консуматорите
жените икони боготворени от всичко наоколо
мъжкарите смели решителни картодържатели
най-тъжния тук е най-близо до радостта на притежанието
играй тази игра това са правилата й радостта е преход
от по-малко към по-голямо съвършенство това е
етиката играта неусетно минава в пазаруване
пазаруването неусетно преминава в игра.
Yorgos Lanthimos, The Killing of a Sacred Deer, 2017
